Двайсет и пет години са младежка възраст, но когато говорим за вестник, излизащ на българския вестникарски пазар, и то през последните 25 години, нещата са доста по-различни. Много от вас със сигурност си спомнят онези години, когато нови вестници се появяваха, кажи-речи, през седмица и през седмица се закриваха. Имаше такива, които тръгваха с гръм и после тихомълком някъде угасваха. Имаше обаче и такива, които започнаха без много шум, но още са на сцената и името им още предизвиква аплодисменти.
Убедена съм, че мнозина помнят първите крачки на "БАНКЕРЪ". Имаме читатели, които и до ден днешен събират и пазят всеки наш брой. Мнозина са ни подкрепяли и са ни помагали… Но все пак не мога да се стърпя и да не се върна назад във времето, когато започвахме. Защото до днешната 25-годишнина не стигнахме само с усмивки, а след наистина много усилия, дори бих казала страдания, след много битки, удари, преодоляване на препятствия…
Може да ви прозвучи тривиално, но наистина изстрадах този вестник. Той се роди, когато България беше изпълнена с надежди, все още имаше журналистика и това бе уважавана професия. Когато думата морал означаваше нещо, а понятия като "фалшиви новини" бяха просто един абсурд и нищо повече. Когато Европа още бе далеч, банките бяха български, банкерите – българи, и може би чисто по български някак по-добре се разбирахме. На първо място беше човещината. Сега тя сякаш остана на заден план, след чисто прагматичните икономически показатели.
Моля да ме разберете правилно. Като издател винаги съм гледала напред, иначе едва ли щях да стигна дотук. Винаги съм залагала на новото, на иновативното и на развитието. Но понякога, чисто по човешки, се връщам към онези времена в началото. Неизбежно е! И честно да ви кажа – липсват ми тогавашната по-голяма откритост, респект и взаимно разбиране.
Не мисля, че точно днешният забързан свят ни пречи да бъдем по-почтени, по-честни, повече хора. И към това съм се стремяла през изминалите 25 години като главен редактор на "БАНКЕРЪ". Това съм изисквала от колегите, с които съм работила и работя. Доколко сме успели, ще кажете вие. Лично аз се гордея с вестника, който правим. Гордея се, че устояхме на политически ухажвания и политически удари, на всевъзможни корпоративни интереси, на различни мръсотии, поднесени ни от конкурентите… Вярвам, че един ден тези неща завинаги ще приключат и че журналистиката ще скъса с чалгата.
Периодично чувам разни загрижени корифеи да се изказват, че у нас няма свободни медии. В такива случаи обикновено се усмихвам, при все че свободните наистина не останаха много. За да ги откриеш обаче, трябва не само да умееш да гледаш, но и да четеш и да слушаш. Защото медии не са само телевизиите. И второ, "свободни" не означава задължително големи или глобални.
Неотдавна четох, че Европейският парламент обсъждал доклад, в който се изразявало безпокойство от разпространението на фалшиви новини в социалните медии и търсачките, което е накърнило значително доверието в традиционните медии. Хубаво е, че в Брюксел от време на време излизат от дрямката. Следващият път сигурно ще се заемат и със степента на интелигентност на европейците, които се информират от търсачките.
Затова искам да благодаря на традиционалистите – редовните ни читатели, на приятелите ни и на всички, които са ни подкрепяли и продължават да ни подкрепят. Специални благодарности и на екипа и на всички бивши колеги, които имат своя принос "БАНКЕРЪ" да навърши 25 години.
Главен редактор
Бистра Георгиева
