Магистрали-БДЖ+

 

Капитал 8.5.2018                   

Пътища 2.0 – какво се строи сега и какво предстои. След известен застой между края на стария и началото на новия програмен период развитието на пътната инфраструктура в България отново набра скорост. През последната година е започнало изпълнението на пътни проекти за над 1.4 млрд. лева. А обявените поръчки, които ще бъдат възложени през тази година, са за още толкова.

"Действително България прилича на открита строителна площадка, на която се строят магистрали, ремонтират се пътища, мостови съоръжения, тунели и др.", каза преди дни министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. И твърди, че именно строителният сектор е един от моторите за ръст на брутния вътрешен продукт, който през миналата година достига близо 100 млрд. лв.

В действителност сега се изграждат участъци от магистралите "Хемус" и "Струма", работи се по пътищата Бургас – Слънчев бряг, Пловдив – Асеновград, Стара Загора – Раднево, Добрич – Варна, Разград – Търговище, обхода на Габрово и други. Вървят и търговете за магистралата София – Калотина и завършването на Южната дъга на околовръстното шосе на столицата. Процедурата за автомагистралата Русе – Велико Търново пък е блокирана заради жалба, но се правят парцеларните планове и след произнасяне на съда ще може да се започне с изпълнението.

"Хемус" – приоритет №1

Най-важният проект за правителството по думите на строителния министър е магистрала "Хемус". В момента по нея се изграждат 9.3 км между Ябланица и разклона за Тетевен, а до два месеца ще стартира реално строителство на още близо 16.3 км от източна част – между Белокопитово и п.в. Бухово. Очакванията са двете отсечки да бъдат завършени до една година и половина.

Отделно от това в процес на проектиране са още 52 км между разклона за Тетевен и кръстовището на главния път за Ловеч и Плевен, като според министър Нанков до края на годината за участъка ще бъде проведена процедура по избор на изпълнител.

Паралелно с това се извършва и парцеларен план за още 85 км от магистрала "Хемус" – от разклона за Ловеч и Плевен до бъдещата магистрала Русе – Велико Търново. До края на годината за този участък също може да бъде обявена процедура за избор на строител. "Ангажиментът, който сме поели, е по "Хемус" да се строят 77 км през 2018 г., а нови 85 км да са в процедура по избор на изпълнител. По оставащите 90 км към Варна от Велико Търново до п.в. Буховци ще се работи догодина. При този график е напълно реалистично при много добра организация до 2024 г. да имаме изцяло изграден аутобан", каза регионалният министър.

Той посочи още, че през 2017 г. е извършен основен ремонт на тунелните тръби на "Ечемишка" и "Витиня" в посока Варна, а тази година ще започне ремонт и на тръбите в посока София.

"Струма" чака зелена светлина от съда

По отношение на магистрала "Струма" министър Нанков обяви, че до края на годината с 8 месеца предсрочно ще бъдат завършени 24 километра от Кресна до Сандански. Отделно от това се работи по 7-километрова отсечка от Благоевград до Железница, по пътя на която бяха открити останките от древното селище Скаптопара. "Строителните дейности вървят много добре, но сме ги прекъснали в района на археологическите разкрития в землището на село Покровник. Там ще изчакаме становището на експертите и ще се съобразим не само с екологията, но и с археологията, както винаги досега, защото не поставяме в конфликт скоростното строителство на магистрали с тези два аспекта", категоричен бе Нанков.

До 2-3 месеца пък се очаква да има избран изпълнител за изграждането на тунела "Железница" и строителството да започне. За участъка в Кресненското дефиле, който е най-тежък и скъп (800 млн. лв.), министър Нанков обясни, че има готовност да започне процедура за избор на изпълнител, но само при положително становище от Върховния административен съд, в който има жалба срещу оценката за въздействие на околната среда на избраното трасе. Очакванията са магистралата да е изцяло готова до 2023 г.

Пътят към Северозапада

След години на отлагане тази пролет правителството започна работа и по изграждането на скоростния път между Видин и Ботевград. За това, разбира се, спомогнаха и постоянните протести на хората в региона, които на няколко пъти блокираха главния път Е79.

В момента върви обществена поръчка за избор на строител за най-тежкия участък – между Ботевград и Мездра, с дължина 33 км, а индикативната стойност е близо 302 млн. лв. без ДДС. Очаква се следващият търг по това направление да е за отсечката от Видин до Ружинци. Тя е дълга 58 км и ще минава по изцяло ново трасе. Останалите участъци – от Мездра до Враца и от Враца до Монтана, са на по-ранен етап в подготовката и засега не се предвиждат конкретни срокове за обявяването на обществени поръчки или строителство.

Според министър Нанков още този месец ще започнат и предпроектни проучвания за тунел под прохода Петрохан, на който сега се извършва рехабилитация.

Евтини или скъпи

Според данни на Евростат в България един километър магистрала струва средно 3.1 млн. евро. За сравнение, в Румъния цената е 6.5 млн. евро, в Гърция – 10.28 млн. евро на км, в Словакия – 13.7 млн. евро. В Сърбия и Македония пък е 5.5 млн. евро. Министър Нанков е категоричен, че ниската цена у нас не е за сметка на качеството, и дава пример за това с магистрала "Тракия". Точно там обаче по новите участъци вече са се образували пропадания, така че примерът на министъра не изглежда съвсем удачен.

Все пак за подобряване качеството на новоизградените и ремонтирани пътища според Николай Нанков се работи за удължаване на гаранционните срокове, които се залагат в обществените поръчки. "Гаранционните срокове на магистралите в момента са 5 години, а 10 години за съоръженията като мостове и тунели. Гаранцията за текущ ремонт е 1 година. Категорично е, че са прекалено кратки и затова ще работим за удължаването им", каза той. Идеята е гаранционният срок за нова магистрала да стане 10 г., а за мостови съоръжения – 13 години. Предложенията предстои да се обсъдят и с браншовите организации, както и да бъдат пуснати за обществено обсъждане.

………

БДЖ с по-малко пътници и приходи, но с по-добър резултат

07.05.2018 23:15; Мария Милкова

БДЖ отчита загуба от 16,9 млн. лв. за 2017 г., но през предходната година загубата на холдинга е била 23 млн. лв., т.е. с 6,1 млн. лв. по-голяма. СНИМКА: Архив

Въпреки че държавните железници отчитат по-малко пътници и по-малко приходи през 2017 г. в сравнение с предходната 2016 г., техният финансов резултат всъщност се е подобрил на годишна база. Това показва финансовият отчет на дружеството за 2017 г., публикуван на сайта на финансовото министерство през последните дни.

БДЖ отчита загуба от 16,9 млн. лв. за 2017 г., но през предходната година загубата на холдинга е била 23 млн. лв., т.е. с 6,1 млн. лв. по-голяма.

Пътниците на железниците са намалели с 1,07% през 2017 г. в сравнение с година по-рано, но от предни отчети се вижда, че това далеч не е най-голямото намаление на ползващите услугите им. Приходите от пътническа дейност са се понижили с малко над 1 млн. лв. и са били 57 млн. лв. Спад има и в приходите от транспорт на товари, които от 96,2 млн. лв. през 2016 г. достигат 95,9 млн. лв. през следващата година.

С 5,04% се повишават приходите от инфраструктурни такси на Национална компания “Железопътна инфраструктура”(НКЖИ) през 2017 г., сочи отчетът на предприятието. Най-голяма част от таксите са платени от “БДЖ Пътнически превози” – 28,7 млн. лв., следвани от “БДЖ Товарни превози” – 12,6 млн. лв. Частните железопътни компании плащат далеч по-малко – БЖК, която е на трето място, например е платила 8,1 млн. лв. такси през 2017 г.

За разлика от железниците пътниците в авиацията се увеличават. От отчета на “Летище София” ЕАД се вижда, че през 2017 г. през него са преминали 6 490 096 пътници през цялата 2017 г. – с 1 509 709 повече, отколкото година по-рано. Печалбата на държавното дружество за 2017 г. е 11,4 млн. лв., докато за предходната 2016 г. то е имало 13,8 млн. лв. загуба от дейността си.

Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” има 27,7 млн. лв. печалба. Във финансовия отчет на дружеството се посочва, че над 80% от приходите му идват от такси прелитане, свързани с потоците от Европа за Турция, Близкия и Далечния изток.

…………

 

Сърбия: Изграждането на автомагистрала Белград – Сараево започва догодина

07.05.2018 17:08; 24 часа онлайн

Изграждането на автомагистрала Белград-Сараево трябва да започне следващата година, съобщи за Танюг сръбският министър на строителството и инфраструктурата Зорана Михайлович.

По време на турско-сръбски бизнес форум в Истанбул вчера Михайлович подписа меморандум за сътрудничество с турската строителна компания Ташяпъ, според който компанията трябва да подготви технически и финансови оферти за няколко иинфраструктурни проекта в Сърбия, предаде БТА.

"Договорихме се следващата година да получим пълната документация и модел на финансиране и да започнем строителството", каза Михайлович.

Делегация от Ташяпъ ще посети следващата седмица Сърбия, за да ускори работата по проектите за двата участъка от автомагистрала Белград -Сараево на сръбска територия и за реконструкция на други пътища в страната, каза Михайлович.

………….

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст