Европейската сметна палата е гарант за парите на ЕС

Клаус-Хайнер Лене Президент на Европейската сметна палата

Г-н Лене, съвсем скоро предстои да дойдете  в България, за да участвате в конференцията – "Ролята на върховните одитни институции за засилване на отчетността, прозрачността и интегритета в публичния сектор". Тя ще  се проведе  през следващата седмица. Бихте ли пояснили  с какво тази тема е важна и какво следва да  очакваме  от форума?

– Очакванията ми  за резултатите от  този форум са големи, като имам предвид качеството на участниците в него. Освен това –  и поради важността на темата. Бих искал да благодаря на Българското председателство за отличната работа и за доброто ни сътрудничество. Доброто управление е в основата на доверието на гражданите в техните институции. В последните години обаче това доверие беше подложено на изпитание заради настъпилите съществени политически, финансови и икономически промени в Европейския съюз, а именно –  излизането на Обединеното кралство от ЕС, финансовата криза, контрола върху търговията, миграцията, заплахите за сигурността и общата нестабилност. 

Във връзка с това нашата роля като одитори трябва да бъде насочена не само за разкриване  на слабостите.  Ние следва да обменяме и да разпространяваме добри практики с оглед да се постигне  по-голяма управленска отговорност, прозрачност и почтеност във всички сфери на публичния сектор. Важно е също така въз основа на нашите заключения да информираме за тях  тези, които определят политиките и да ги съветваме в това отношение.

Форумът сега ще е  посветен в голяма степен на въпроса за обмен на добри практики между върховните одитни институции (бел. ред. – Сметните палати ) на държавите членки и на страните кандидатки. И ние сме благодарни на Българското председателство за предоставената възможност да се запознаем отблизо с вижданията и очакванията и на страните от  Западните Балкани.  В светлината на предстоящата след няколко дни среща на високо равнище ще бъде много важно да се покаже и как върховните одитни институции могат да допринесат за процеса на присъединяване към ЕС.

 

Защо е важно за една Сметна палата да бъдат независима?

– За да действаме като гарант за финансите на ЕС и за интересите на нашите граждани, гласът ни трябва да бъде независим и по този начин да открояваме практиките, които са успешни, но и да разкриваме неудобните истини, когато нещата не вървят.  При избора, който правим относно бъдещите теми за одит, и заключенията, които формулираме, трябва да се види , че не ни се оказва натиск от тези, които одитираме, или от когото и да било другиго. 

Но фактът, че вземаме решения и изпълняваме работната си програма в пълна независимост,  не означава, че работим във вакуум, нито пък че това предотвратява общуването ни с институционалните ни партньори с цел да разберем какви са техните нужди от информация.  Европейската сметна палата е развила близки отношения с Европейския парламент, за да получаваме предложения за одит във възможно най-ранен етап на  планирането.  Изслушваме и Съвета – гласа на държавите членки, както и парламентите в самите държави членки.  В редица случаи сме получавали много полезни предложения, по които сме предприели действия.  Вярвам, че можем да задълбочим нашето взаимодействие в тази област и сега  сме в диалог с последователните председателства на Съвета с оглед структурирането на този процес.  Разбира се, поддържаме и непрекъснат диалог с Европейската комисия в качеството й на институция, която носи основната отговорност за изпълнението на препоръките ни.

Трябва да добавя, че получаването на предложения и идеи, включването им в нашата работа и приключването на одитите не трябва да се разглеждат като самоцел. За да могат нашите препоръки да окажат реално въздействие, Парламентът и Съветът следва да ги отчитат при преразглеждането на законодателството или когато функционират като бюджетен орган.

Не смятате ли, че Вашата работа би имала по-голяма тежест и ефикасност, ако върховните одитни органи, включително и тези на ЕС, имат и съдебни функции?

– Съществуват различни национални конституционни традиции в това отношение и те трябва да бъдат спазвани. Нашето мнение е, че разграничението между  одита и  съдебните функции ни позволява да се съсредоточим в по-голяма степен върху нашите анализи и препоръки.  А ако поради административна грешка дадена сума трябва да бъде събрана от бенефициентите, Комисията разполага със средствата за целта. В случай на измама сезираме ОЛАФ по конкретния въпрос, а те там имат свои собствени експерти. Това са различни умения от тези, които са необходими за извършване на одит, и за нас това разделение е средство за разгръщане на специфичните за работата ни умения за постигането на най-добри резултати.  Не се нуждаем от съдебни правомощия, тъй като и така много успешно действаме чрез репутацията си на независим одитор.

 

Разкажете за най-важните области, в които трябва да насочите Вашите одити ?

– Нека да разгледаме този въпрос от малко по-различна гледна точка. В последните години се засилва натискът върху бюджета на ЕС за постигане на повече резултати с по-малко средства. В този контекст ефективността е от най-голямо значение. Всяко евро от парите на данъкоплатците следва не само да се изразходва в съответствие с правилата, но също така и да се изразходва по най-ефикасния и ефективен начин, чрез осигуряване на най-висока добавена стойност.  

Въпросът не е върху кои области трябва да се наблегне, тъй като всички области следва да подлежат на одит за изпълнението на съответните дейности.  Въпросът е как най-добре да се направи това.  Доверието във финансовото управление на ЕС е възможно само ако нашите граждани и техните избрани представители имат увереност, че се спазват правилата в съответната област.  Но не по-малко – а вероятно дори още повече, хората искат да разберат какво са получили срещу парите си . Разумно ли е било да се изгради конкретен път или летище точно на това място?  Били ли са осигурени в действителност работни места и растеж? Разумно ли са били употребени средствата? Изразходване на парите на данъкоплатците трябва да се използва в полза на обществото като цяло, а икономическата целесъобразност е не по-малко важна, ако не и повече.

При оценяване на изпълнението ще обръщаме специално внимание на добавената стойност от съответните  действия  на ниво ЕС и когато това е възможно, ще правим сравнение с действията, извършвани на национално ниво. Средствата на ЕС следва да бъдат изразходвани там, където от това има добавена стойност в сравнение с разходването на средства на национално ниво.

Това означава също предоставяне на бързи отговори на належащи и целенасочени въпроси относно действията на ЕС; насърчаване на добрите примери и практики за изпълнение на средства и политики на ЕС, експертно информиране относно географските различия с цел насърчаване на взаимното опознаване; оценка на качеството на системите за разкриване и предотвратяване на измамите и корупцията със средства на ЕС.

 

По ваше мнение кой е най-добрият начин, по който Европейската сметна палата може да одитира ефективността и ефикасността на Европейския банков надзор?

– Неотдавнашната икономическа и финансова криза изведе на преден план необходимостта от по-ефективен банков надзор в ЕС. Вследствие на това надзорът над повечето значими банки се превърна в общностна политика и беше възложен на Европейската централна банка. ЕЦБ пое тези задачи, свързани с пруденциалния надзор – в допълнение към традиционните си парични функции. По отношение на последните Европейската централна банка се ползва с голяма степен на независимост, включително и нашите одитни права са ограничени, което е правилно, тъй като независимостта е от ключово значение за паричните дейности на ЕЦБ.  Ние не одитираме например доколко успешно банката определя лихвените проценти.  Но тези ограничения не би трябвало да се разпростират и до функциите на банката, свързани с пруденциалния надзор. Точно обратното – ограничаването на одитните права във връзка с надзорните дейности води до твърде незадоволителна ситуация, при която  в някои държави членки  банковият надзор в ЕС в момента се контролира по-малко, отколкото преди кризата.

Освен това – дори в рамките на ограничения мандат на ЕСП, нашите одити върху надзорните и регулаторните аспекти от дейността на ЕЦБ се сблъскаха със съществена пречка, а именно разногласието ни с ЕЦБ относно точните условия на нашия мандат и правото ни на достъп до документи. Твърдейки, че ние надвишаваме правомощията си, ЕЦБ отказа да ни предостави някои документи, данни и информация. Същото се случи и при одита на преструктурирането на банките, когато произхождащите от ЕЦБ данни и информация бяха редактирани.

Този въпрос трябва да бъде решен чрез споразумение или ново законодателство и се надяваме, че Европейският парламент ще го разгледа като приоритет.

 

Европейската сметна палата публикува редица специални доклади от различните одити. Какво друго е необходимо, за да бъдат използвани по-добре парите на европейските данъкоплатци? Какви промени е необходимо да се направят за новия програмен период?

– Когато говорим за следващия период на финансово програмиране, добре е да се знае, че Европейската сметна палата не може да се произнася относно това какъв да бъде размерът или разпределението на разходите на ЕС или изборът на приходи за ЕС. Нашата роля обаче е да предоставяме информация и съвети относно подобряването на финансовото управление, прозрачността и отговорността за отчитане в системата на европейския бюджет.  За тази цел отправихме следните предложения за следващата Многогодишна финансова рамка:

– Ясно определяне на понятието "европейска добавена стойност", за да могат да бъдат открити възможностите за "добавяне на стойност" в бюджета на ЕС  чрез оценка на ефективността на разходните програми и разглеждане на рисковете за финансите на ЕС, създадени от финансовите инструменти и гаранциите.

– Осигуряване на по-голяма способност за реакция на бюджета на ЕС при променящи се обстоятелства чрез засилване на гъвкавостта му и въвеждане на система от резерви за покриване на дългосрочни разходи и непредвидени събития.

– Публикуване на средносрочен и дългосрочен финансов план за бюджета на ЕС като допълнение към предложението за следващата Многогодишна финансова рамка.

– Съгласуване на финансовото планиране на ЕС със стратегическите приоритети, определяне на ключовите резултати, които трябва да бъдат постигнати, намаляване на броя на разходните програми, цели и показатели и опростяване и по-голяма достъпност на отчитането.

– Прилагане на едни и същи принципи за прозрачност и отговорност за отчитане както по отношение на органите, финансирани от самия бюджет на ЕС, като например Европейската комисия, така и по отношение на тези, финансирани извън бюджета на ЕС, например Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

– Да се даде право на ЕСП да одитира всички органи на ЕС, както и органите, създадени извън рамките на правния ред на ЕС, които изпълняват политики на ЕС.

 

Според Вас как България усвоява средства и какво бихте препоръчали на българските бенефициенти и отговорни органи? Какво показват одитите на ЕСП?

– Политиката за сближаване е основната политика за инвестиции на ЕС, която спомага за това ЕС да бъде по-видим за европейските граждани. Тя е особено актуална за България. Тази политика първоначално е разработена с фокус върху по-слабо развитите региони, а в момента допринася и за постигането на целите на ЕС 2020.  На равнището на  ЕС наблюдаваме стабилна тенденция за намаляване на нивата на грешки в областта на сближаването през последните години – от 5.7% през 2014 г. до 5,2% през 2015 г. и 4.8 % през 2016 година. През 2008 г. нивото на грешки в тази област на политика беше 11 процента.

В България през 2016 г. ЕСП е одитирала общо 22 операции в областта на земеделието и сближаването. Бяха разкрити само три количествено измерими грешки. 2016 г. е първата година, в която не са отчетени грешки в областта на земеделието в България. А в предишния ни годишен доклад отбелязваме нула грешки в одитираните операции в областта на сближаването в България.

Сметната палата отбеляза също и значително подобрение в процента на усвояване на средства по финансовите инструменти, създадени в областта на сближаването в България (96% в края на 2015 г.). Тази стойност е и над средното ниво за ЕС (75%). Процентът на усвояване е бил значително по-нисък през предишната година (59%).

Що се отнася до усвояването на средства, в момента  приключваме работата по одитен доклад на тази тема, който ще бъде публикуван по-късно през годината.  Разбирам вашия интерес, но трябва да се изчака публикацията на доклада, преди да се оповестяват подробности от него.

Кои са най-често срещаните грешки при изпълнението на бюджета на ЕС? Мислите ли, че публичните средства се разходват ефикасно и в кои области ефикасността може да се подобри?

– Най-напред трябва да кажа, че е налице трайно подобрение в управлението на средствата на ЕС. Това е посочено в последния ни годишен доклад. За около половината от разходите на ЕС, одитирани през 2016 г., изчисленият процент грешки е под прага на същественост от 2 процента. В резултат на това Сметната палата изрази становище с резерви по отношение на  плащанията за 2016 г., а не отрицателно становище. От 1994 г. насам, когато ЕСП започва да публикува ежегодно своята декларация за достоверност, това е първото становище с резерви. Общото ниво на грешки за разходите на ЕС през 2016 г. е изчислено на 3.1 процента. За сравнение, през 2015 г. този процент е 3.8%, а през 2014 г. – 4.4 процента.

Плащанията въз основа на "права за получаване на плащане", които се извършват, ако заявителят отговаря на определени условия, представляват около 49% от разходите на ЕС. При тях се наблюдават нива на грешки под 2 процента. В тези плащания попадат преките помощи за земеделски стопани, безвъзмездната финансова помощ за студенти и изследователи, както и разходите за персонал. В областта "Природни ресурси: пазари и преки помощи" изчисленият процент грешки е в размер на 1.7%, а в областта "Администрация" той е 0.2 процента.

Високи нива на грешки обаче са установени при "плащанията за възстановяване на извършени разходи+. По отношение на областта "Икономическо, социално и териториално сближаване" изчисленият процент грешки е 4.8%, а за областта "Природни ресурси: развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство" той е 4.9 процента.

Но ако желаем да подобрим ефективността, не е достатъчно само разходите да се извършват в съответствие с правилата. Данъкоплатците в ЕС имат нужда да видят ползите, постигнати с техните средства. Ето защо времето и ресурсите на ЕСП са насочени към одити на изпълнението – проверки дали политиките на ЕС са ефективни на практика и дали разходните програми постигат възможно най-доброто съотношение между разходи и ползи.

 

В речта Ви на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург през 2016 г. обърнахте внимание върху значителния размер на неразплатени задължения на ЕС. До каква степен този въпрос е разрешен? Какъв е размерът на тези неразплатени задължения за 2017 г. и какви са причините за това?

– Наистина е така.  Общият размер на средствата, които трябва да бъдат изплатени от бъдещите бюджети на ЕС ("неразплатени задължения+, известни още като RAL), през 2016 г. беше по-висок от всякога – 238.8 млрд. евро. Премахването на неразплатените задължения и предотвратяването на натрупването на нови такива следва да са приоритет при планирането на разходите на ЕС за периода след 2020 година.  Сметната палата ще докладва относно ситуацията за 2017 г. по-късно през годината.

 

 

Визитка

Председателят на Европейската сметна палата Клаус-Хайнер Лене е роден в Германия през 1957 година. Правист е по образование и от 1986-а до 2014 г. има адвокатска практика в родния си град Дюселдорф. Политическата му кариера е забележителна. От 1992-ра до 1994 г. е член на германския парламент, където участва в комисията по правни въпроси и в анкетната комисия  за проучване на дейността на "Тройханд" – институцията, извършила приватизацията в източните германски провинции. Бил е член на Европейския парламент и на неговата комисия по правни въпроси, както и координатор на групата на Европейската народна партия в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент. През 2004-а става председател на въпросната комисия.

До 2014-а Клаус-Хайнер Лене е преподавател по европейско право в Университет "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф и в Университета на Кьолн. От 2014-а е член на Европейската сметна палата, Одитен състав III ( "Външни политики"). Две години по-късно става председател на европейския Върховен одитен орган.

 

 

Въпросите зададе Петър Илиев

 

ТПС

1. Председателят на Европейската сметна палата Клаус-Хайнер Лене.

281967

2.Председателят на Европейската сметна палата Клаус-Хайнер Лене и председателят на българската Сметна палата Цветан Цветков

281969

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст