Поредната правораздавателна пародия в историята на разграбването на Корпоративна търговска банка (КТБ) дойде във вид на обвинения срещу квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев. Точно три години след като обяви,че започва разследване срещу тях, Софийската градска прокуратура ги привлече към наказателна отговорност за умишлено проявена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Съгласно обвинителния акт квесторите са ощетили Фонда за гарантиране на влоговете в банките със сума в размер на 1 070 383 лв. в периода от 20 август до 6 ноември 2014г., когато БНБ отне лиценза на КТБ.
Според прокуратурата Лютов и Костадинчев са разпоредили осчетоводяване на предсрочното прекратяване на девет броя договори за индивидуални срочни депозити извън обхвата на гарантираната защита. В резултат депозитите били прехвърлени за изплащане към гаранционния фонд, който броил на техните притежатели законово определения минимум. Така е нарушена забраната за изплащане на гарантираните суми по влогове с привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката за всички нейни вложители.
Досъдебното производство беше образувано броени дни, след като премиерът Бойко Борисов описа на заседание на Министерския съвет пораженията от дейността на квесторите. Той посочи конкретните деяния, които окачестви като "факт" – включително и броя на преференциалните договори, по които са гаранционният фонд е изплатил гарантираните суми в разрез със закона. Според Борисов става въпрос за повече от 1000 преправени договора, въз основа на които изчислените от него щети за бюджета на фонда възлизали на… 100 млн. евро.
"От това, което знам от службите, и очаквам в следващите седмици развитие, са освобождавани имущества – но, разбира се, всичко това трябва да се документира, то е факт. В последните дни на действие на квесторите са освободени огромни имущества. Така че се надявам тук прокуратурата да си довърши заедно с ДАНС и МВР това, което правят. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преправяни са договори – над хиляда – защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите. А това са над хиляда души и на практика, преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах, около сто милиона е загубата, нанесена съответно на фонда“, заяви тогава премиерът.
Борисов увери още, че в търсене на отговорност и за запазване на активите на КТБ законът ще бъде прилаган стриктно и безкомпромисно. И помоли за търпение в продължение на въпросните "две-три седмици", след което щяло да стане това, което казва – а именно документираното въз основа на оперативната информация да бъде превърнато в съдебни дела. Нещо, което се случи не след две седмици, а след три години, като вредата беше редуцирана с близо двеста пъти. През цялото време на разследването прокуратурата запази пълно мълчание и не се ангажира по никой от тези пунктове.
Лютов и Костадинчев реагираха обаче светкавично с искане за проверка по изявленията на Борисов. В свое изявление те заявиха, че за целия период на управлението им като квестори на КТБ са работили "изключително и само в рамките на законовите предписания и в изпълнение на указанията на надзорните ни институции". Изплащането на обезщетения на граждани до защитения размер било сложен процес, проведен в непрекъснато и тясно взаимодействие с гаранционния фонд и Централната банка. Дадените от тях указания правели самоволните действия невъзможни, а за този обем от работа съществувала пълна документация и прозрачност.
Реакцията на Лютов и Костадинчев беше ясен знак, че не желаят да се прежалят и да са изкупителна жертва, докато отговорните за дейността им институции си измиват ръцете с тях. "Изразяваме крайно недоумение от необоснованите обвинения към нас, свързани с тази сфера от нашата дейност. Заявяваме, че в нито един момент не сме нарушили закона и настояваме за незабавна еспертна проверка по тези обвинения поради драстичното им разминаване с обективната истина. Въпросът с обезпеченията е подробно разгледан в заключителния ни доклад, предоставен на БНБ, на временната анкетна комисията към Народното събрание във връзка с КТБ. В деня на встъпването в длъжност на синдиците този доклад беше връчен на финансовия министър, на заместник главния прокурор, на главния секретар на МВР, на председателя на ФГВБ, както и на самите на синдици", написаха тогава квесторите.
В добавка Лютов и Костадинчев увериха, че в същия доклад са обяснени и мотивирани всички техни действия по квестурата, а те остават на разположение на разследващите органи за каквото и да било съдействие. Нещо повече, квесторите отрекоха както неправомерни действия във връзка с изплащане на гарантираните влогове, така и осчетоводяване на цесии и прихващания след отнемането на лиценза. Последното те аргументираха с липсата на законови правомощия да се разпореждат с имуществото на банката.
Основаните на факти и доказателства твърдения на премиера, от една страна, и на квесторите – от друга, са не просто несъвместими. Те взаимно се изключват и единственото смислено обяснение да се отправят обвинения с такова огромно закъснение е, че прокуратурата замита следите чрез отбиване на номера. В месеците и годините след поставянето на КТБ под особен надзор излизаха периодично данни за тежки злоупотреби в периода на квестурата.
Първи се изявиха бившите изпълнителни директори Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Пантелеев, които излязоха с отворено писмо, в което описаха пораженията от ударните кадрови рокади. В него беше описано ненужното назначаване още в първите два месеца от квестурата на 23 души на граждански договор със средно месечно възнаграждение от 4740 лева. Бившите шефове настояха за спешно оптимизиране на неразумно нарасналите разходи за външни услуги и назначаване на нови хора при наличен квалифициран персонал на банката. Посочено беше още, че отделно са сключени и договори за правни услуги на стойност 80 хил. лв. към онзи момент плюс заплащане по 90 евро средно на час на адвокат за извършване на правен анализ по кредитните сделки. Печелещите тези суми бяха описани като три адвокатски кантори, които не са тясно специализирани в областта на кредитната дейност.
Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също не спести критиките си към дейността на Лютов и Костадинчев, назначили "случайни хора, без подбор, на заплати, чувствително по-високи от тези на неправомерно съкратените служители". В повечето си изявления след удара срещу банката Василев свързва неизменно дейността на квесторите с довеждането й до фалит под безучастния (или благосклонния) поглед на държавата. Няма обяснение например защо се държи в пълна мъгла цели три години разследването срещу квесторите. И защо няма обвинения за осчетоводените от тях съмнителни прихващания, за които се говори през цялото това време.
Въпросът колко струва издръжката на квестурата остана всъщност без отговор. Стилът на управление пролича при одобряването на разходите, с които квесторите се разплащаха за дейности в банката след отнемането на нейния лиценз. На втория месец след това съдът по несъстоятелността отказа например да одобри искане на БНБ да разблокира 5 000 000 лв. от парите по сметка на КТБ. Преди това съдът отказа искане на квесторите парите за издръжката им да бъдат предоставяни под формата на периодични месечни траншове в размер на 2 589 400 лева.
Мотивът бе, че липсва подробна разбивка за какво точно ще послужат тези суми. Разходите бяха заявени общо по пера, но не бяха индивидуализирани и конкретизирани. Нито пък беше посочено за какъв период ще бъдат разходвани средствата. Централната банка не беше обяснила и защо смята, че тези разходи попадат в кръга на обичайните разноски, насочени към запазване и управление на имуществото на КТБ. От искането на Централната банка не ставаше ясно какви са видът и обемът на тази дейност, нито с какви действия се осъществява тя. Което пък не дава възможност за преценка какъв финансов ресурс е необходим за нея.
Лютов и Костадинчев ще бъдат запомнени и с допуснатото увеличение на капитала на “Техномаркет”, с което КТБ беше лишена от 85 % от обезпечението си върху дружеството за отпуснатите му кредити. След два поредни търга за капитала на търговската верига, проведени от синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев, тя беше овладяна в крайна сметка от фирми, свързани с бизнес депутата Делян Пеевски. Той пък поведе мащабна съдебна битка с "Глориент инвестмънт БГ" – основния наемодател на “Техномаркет”, спечелена с рефинансиране на неговите дългове.
Сегашното обвинение срещу квесторите е прекалено закъсняло и незначително, за да вдъхне доверие в действията на прокуратурата и изобщо на властта в защита на публичния интерес. То изглежда просто като схема за прикриване на безобразията, която може да бъде приложена един ден и по отношение на синдиците. Показателно е, че Лютов и Ангелчев са стари другари в областта на едромащабните фалити. Те са заедно още през 1997 г. в "Частна земеделска и инвестиционна банка", в която Лютов е синдик, а Ангелчев – служител. После са отново в екип в Минералбанк, както и в авиокомпания “Балкан”, в които Лютов е синдик, а Ангелчев – юрист.
