Бистра Георгиева, издател и главен редактор на в. "БАНКЕРЪ":
Добре сте дошли! Надявам се и се радвам, че сте тук с нас, за да отбележим тази годишнина. Искам да кажа някои по-топли думи, които да ни върнат към миналото. Тук видях г-н Райко Карагьозов, който едно време беше председател на ДСК и ми казва: "Спомняш ли си, че за първата годишнина ти ме помоли да ти дам едно мое стихотворение, което да публикуваш." И тогава се сетих, че имаше много творци сред банкерите. Олег Недялков ми подари книга със стихотворения. Просто някак банкирането вървеше с една творческа изява от страна на банкерите и те може би повече четяха.
Сега влизаме в дигиталния свят. Ние, като вестник, редовно правим конференции за дигиталните финанси. Очакваме същото да се случи и с нас, медиите, както и с някои други професии, които са сателитни към банките, каквато е например одиторската професия.
Давам си ясна сметка, че всички тук, които ни уважиха, знаят какво представлява в. "БАНКЕРЪ", следят ни. Искам да кажа, че си имаме читатели, които събират вестника още от първия брой. Искам да кажа също, че нашата цел и с колегите, с които сега работим, и с тези които някога съм работила, винаги е била да бъде почтени към Негово величество читателя.
На съвременния свят му липсва почтеност – която ние все още отстояваме, морал – който ние все още отстояваме. И когато някой каже, че това са "фалшиви новини", искам да кажа, че ние започнахме в едно време, в което журналистическата професия означаваше много. Когато имаха доверие на това, което ще кажат журналистите, когато го нямаше още жълтите новини.
Много съм развълнувана, защото самата аз не вярвах, че ще успея да стигна 25 години с това издание. Дотук, до днешния ден. До мен винаги е бил г-н Димитър Кадийски, от ден първи. Заедно сме правили дизайна на вестника, заедно сме правили статиите. Имаше момент, в който двама души, които бях поканила за съдружници, ги освободих на седмия брой. Те и до ден днешен очевидно имат някакви болезнени страсти и привързаност към този вестник. Но те са били с нас едва седем броя, а не 25 години по 52 броя в годината. Така че това е човекът, който е стоял до мен непрекъснато – като мой партньор и като изключително лоялен и коректен човек към всички, с които сме работили.
Мисля, че това, което успяхме да направим през годините, въпреки че много хора бяха с нас и се развиха, отидоха по-нататък, на следващи нива, беше, че ние създадохме една школа от хора, които са с добър морал, с много добри познания и може да се каже, че "БАНКЕРЪ" е не само марка на вестник. Той е марка за качество в журналистиката и марка за качество на хората, които работят в този занаят, както се казва, защото нямаме случаен, нямаме слаб журналист. Всички минават през едно много сериозно сито, в което се научават да проследяват новините от първата до последната, да проверяват и да бъде такава журналистиката, каквато някога сме я учили, а не както днес вече взема връх.
Аз се надявам силно, че тази професия ще пребъде, защото хората имат нужда от едно независимо мнение, за да сверят своя часовник. И мисля, че в случая тези, които често чувам по телевизии, радиа, да говорят, че нямало независими медии в България, те може би визират няколко популярни от миналото издания или сегашните формати на телевизиите, но тези хора според мен не са чели нас, не са наблюдавали нас, а читателят трябва добре да гледа, добре да се информира. Искам да кажа, че ние сме достоен пример за независима медия.
Приятна вечер на всички, благодаря ви от сърце, че ни уважихте, че сте толкова мили и че ни обичате и подкрепяте през годините.
