Престъпленията се множат, разкриваемостта им спада, но по приключените в съда наказателни дела прокуратурата отчита над 97% успеваемост. Така изглежда докладът за дейността на държавното обвинение за миналата година. Числата са, както винаги, много, а тенденциите не дават за пореден път повод за оптимизъм. Направен е обаче изводът, че 2.7% оправдани от съда лица "е много добър атестат, който обосновава категоричен извод за прецизна и задълбочена работа на прокурорите".
Регистрираната от МВР престъпност е нараснала с 2.8 % до повече от 106 хил. престъпления, което означава, че те трябва да бъдат умножени поне по пет, за да се приближим към реалния им брой. Разкрити са 43.7 % от тях, което представлява спад от 5.7% спрямо предишната година. Най-много са по традиция посегателствата против собствеността, а най-сериозен ръст бележат икономическите и тези срещу личността. За основни криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността, са посочени обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивната миграция към големите градове, ниската раждаемост, лошото образование на младежите. Прокуратурата признава откровено, че не може да се очаква съществена промяна в тази картина.
Прокурорите решават в срок преписките, но образуват досъдебно производство едва по две от всеки пет от тях. Причината била, както и в предишни години, че прокуратурата е ангажирана с въпроси извън нейната компетентност – гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови и междуличностни проблеми. Това е всъщност удобното оправдание да се откаже наказателно преследване за деяния, които наистина имат връзка с граждански и административни спорове, но са изрично инкриминирани – при това в повечето случаи като престъпления от общ характер.
Същевременно държавното обвинение сочи малкото образувани преписки по сигнали на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, Агенцията за държавна финансова инспекция, Агенцията "Митници" и Сметната палата. По сигнали на Дирекцията за национален строителен контрол пък не е образувана нито една преписка, при положение че публичните скандали за незаконно строителство дават достатъчно основания за самосезиране. При това положение няма нищо чудно, че прокуратурата образува все по-малко дела в израз на изначален отказ от правораздаване.
Процентът на спрените (основно поради неразкриване на извършителя) разследвания намалява, но пък расте този на прекратените, като всяко четвърто дело приключва без успех още в досъдебната фаза. Близо 1/3 от внесените в съда прокурорски актове са предложения за решаване на делото със споразумение или за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Известен спад и положителна тенденция има при върнатите от съда дела, по които прокуратурата трябва да отстрани процесуални нарушения и грешки. В пълен разрез с усещането на обществото е обаче отчетената възходяща тенденция при делата от особен обществен интерес.
Във връзка със законовата рамка прокуратурата заявява отново позиция за приемане на нов или силно променен Наказателен кодекс, който да е адекватен на социално-икономическите и технологичните реалности. По отношение на корупционните престъпления се поддържат предложените в предишния доклад промени с цел насърчаване на самопризнанията и сътрудничеството с властите – включително внимателно обмисляне на отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп и декриминализиране на различни деяния. За основен порок на Наказателно-процесуалния кодекс е посочен отново прекаленият му формализъм, констатиран и в доклада от партньорската проверка на европрокурорите.
