След като депутатите на НФСБ внесоха в Народното събрание промените в Закона за хазарта, представени от Валери Симеонов и одобрени от ГЕРБ и от БСП, неочаквано внушителната парламентарна подкрепа се оказа построена върху плаващи пясъци. Извън Народното събрание се появиха категорични противници на сътвореното от вицепремиера, което може лесно да разклати парламентарното единство. В такива ситуации крупието обявява: Rien ne va plus* ("Край на залаганията" ).
Кои наскачаха?
На първо място Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Те се почувстваха задължени да защитят стотиците хиляди заети в този бизнес и заподозряха атака на сенчестия бизнес. КРИБ категорично възразява срещу предлаганите от вицепремиера Валери Симеонов и депутати от партията му НФСБ законови промени за ограничаване на рекламата и на разпространението на лицензираните лотарийни игри в България и подозира, че зад законотворчеството им стоят "неясни интереси".
Тези промени противоречат на европейските модели на правна уредба на игралната индустрия. В България секторът е най-силно регулиран в целия ЕС, а лицензираните корпорации са стриктно контролирани и работят на светло, пише в писмото.
КРИБ обяви, че се опълчва срещу вицето със 177 хиляди пряко или косвено заети в хазарта. Работодателската организация предупреждава, че ограниченията за реклама освен хазартния бизнес ще ударят медиите, рекламните агенции, дребните търговци, които продават билетите, спортните клубове и държавния бюджет, който ще се лиши от приходи.
"Ако бъде приет новият законопроект за промени в Закона за хазарта, внесен от депутати от НФСБ, ще бъде нанесен тежък удар на лицензираните хазартни оператори в България за сметка на нелицензираните такива", предупреждава бизнес съюзът. Според него възможността легалните оператори да се рекламират в медиите е една от мерките за борба с нелегалния хазарт.
В становището се казва, че от 2012 г., когато започна мащабната реклама на легалните оператори, до днес данъкът, платен от организаторите на хазартни игри, нараства десет пъти – от 20 млн. на 200 млн. лева. "Тези числа ясно доказват, че чрез средствата на рекламата легалните оператори повишават приходите си за сметка на нелегалните такива, а това е от полза за държавния бюджет", се посочва в отвореното писмо.
"Компаниите, които организират лотарийните игри, са едни от най-крупните данъкоплатци в страната и ограничаването на тяхната дейност ще доведе до сериозни загуби за държавния бюджет, а оттам и за обществото, които се измерват в десетки и стотици милиони годишно", предупреждава КРИБ, която се обявява в защита на своите членове – браншови организации и отделни фирми от хазартната индустрия.
Ако законодателните промени бъдат приети, всъщност ще бъде обслужен черният сектор, а може би това е и целта, допуска работодателската организация, която настоява за предварителна оценка на въздействието и широко обсъждане на законопроекта. Срещу предлаганите рестрикции скочиха също БФС и футболните клубове. Те изпратиха отворено писмо до премиера Бойко Борисов и до президента Румен Радев, в което се обявяват против планираните законодателни промени за забрана на рекламата на лицензирани букмейкъри и лотарийни игри. В писмото се подчертава, че букмейкърите и организаторите на лотарийни игри "инвестират сериозни средства под формата на спонсорство не само за Българския футболен съюз, но и в редица футболни клубове, като по този начин подпомагат техните бюджети".
Футболният съюз на свой ред подчертава, че футболната централа не получава пари от държавата и трябва да се справя със собствени ресурси, поради което евентуалните промени в закона биха се отразили на финансирането й.
Организаторите на лотарийни игри плащат най-високите данъци в България. За разлика от всички останали фирми, които плащат 10% корпоративен данък само върху печалбата, лотариите се облагат с 15% върху всички приходи от билети.
По закон лотариите са задължени да изплащат поне 50 на сто от приходите като печалби на участниците в лотарията – задължение, което те не само изпълняват, но и реално изплащат средно над 60% на участниците.
От останалите средства лотариите заделят рекламни бюджети и спонсорство за българския спорт, в частност футбол, и за редица други каузи в културата и социалната сфера. Така е във всички останали държави членки на Европейския съюз и тъкмо поради това навсякъде държавата не само регулира, но и подкрепя развитието на лотарийните игри.
Подобна е ситуацията и с лицензираните букмейкъри за спортни залагания, които инвестират сериозни средства под формата на спонсорство не само за Българския футболен съюз, но и в редица футболни клубове, като по този начин подпомагат техните бюджети.
На фона на социалната отговорност на българските лотарии и букмейкъри, някои политици, водени от неясни интереси, се опитват на практика да ги ликвидират, като забранят рекламата на лотарийни билети и лицензирани букмейкъри.
Съвсем логично, водени от своите бизнес интереси, членовете на Асоциацията на радио и телевизионните оператори настоя текстовете да се подложат на обществена дискусия с участието на представители на бизнеса, експерти, медии и с всички, които имат отношение по темата. И уточни, че няма за цел да коментира държавната политика в областта на хазарта. А единствено държи да се осигури прозрачност.
Прибързаното приемане на неясна редакция на закона няма да доведе до ползи за обществото, смятат от АБРО.
Събуденото от унеса на търкането на картончета общество продължи да държи телевизионната реклама на хазарта да се забрани или поне да се намали. Защото не е нормално да присъстват реклами на хазартни игри в праймтайма на националните телевизии. Ако изобщо трябва да се излъчва подобно нещо по телевизиите, то трябва да е след 22.30 и да предупреждава, че не е за лица под 18 години.
Хазартът е зависимост, която може да се сравнява с наркоманията. Тревожните факти, които бяха изнесени – че 3 000 000 българи играят хазарт и са похарчили 3 млрд. лв. за това през 2017 г., е не само стряскащ – той е потресаващ. Тези пари можеха да бъдат насочени в икономиката или в социалната сфера, от което страната да има повече полза.
"Хазартното лоби ще загуби около 500 млн., ако бъдат приети предложените промени от вицепремиера Валери Симеонов", каза Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. По този начин възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета.
"Трябва да се направи опит да има ограничения за хазартните залагания. Хазартното лоби в парламента не смее директно да се конфронтира с лидерите на двете политически формации, а и самите лидери интуитивно виждат колко гигантски е станал проблемът, за да си позволят да избягат от темата", обясни Безлов.
Пазарът на лотарийни билети се е удвоил за последните години. Но още преди десет години е бил много голям. "Буквално излизате от вкъщи, във вашия квартал има една-две игрални зали, децата залагат на футболни мачове, коментира се кой колко е загубил, спечелил. Ако се опитаме пак да се сравняваме с другите страни, тогава бяхме около 2% от БВП и пак бяхме една от водещите страни, а сега сме 3% от БВП и сме номер 1 в Европа. Три процента е огромно число за страна като България", коментира Тихомир Безлов.
Вратичките в закона
Както с всеки закон, който трябва да обслужи определени интереси на подходящите лица, и в Закона за хазарта са предвидени изключения. Член 10 (1) – Забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра.
(2) Допуска се обявяване на: … резултатите от игрите и спечелените печалби.
Според този текст агресивната реклама на Националната лотария е обявяване на резултати от игрите и печалбите.
