Както прогнозирахме преди седмица, във вторник (15 май) съдийската колегия на Висшия съдебен съвет написа поредното гневно становище в подкрепа на независимостта на съдиите и съдебната власт. И "принципно" приключи с темата – така или иначе, други правомощия на практика колегията няма.
Становището бе прието под звуците на вувузели и скандирания, защото по същото време пред вратите на ВСС част от българските "свободни медии" бранеха на митинг правата си – така, както те ги разбират.
Да припомним за какво става дума: през април две електронни медии публикуваха материали, с които на практика превърнаха четирима съдии в свои "мишени" заради начина, по който те се бяха произнесли по съдебни дела. В единия случай ставаше дума за съдия от Софийския районен съд, който осъди електронен сайт заради публикация, а в другия – за тричленен състав на Апелативния съд в София, който измени мярката за неотклонение на обвиняем за незаконна търговия с лекарства.
Критиката към мотивите на съдиите обаче се изроди в обидни квалификации и недопустима личностна атака срещу тях. На всичко отгоре съвсем неподготвени за това в какво нагазват в скандала се набутаха и политически лица, което допълнително нажежи обстановката.
Да припомним и че няколко седмици по-рано на силна атака в медиите бе подложена и съдийка от Софийския градски съд, която сезира съда на ЕС в Люксембург с въпроса приложима ли е конфискацията на имущество за неосъдени лица, но така на практика блокира процеса срещу Цветан Василев и семейството му. Тогава обаче основната критика към решението на съдийката (б. ред. – което впрочем беше напълно правилно и в обхвата на правомощията й) дойде откъм шефа на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев.
Да не забравяме също, че в началото на годината имаше митинги и протести на медии от Бургас, които скочиха срещу съдията по няколко дела, образувани срещу електронни сайтове…
Цялото това "натрупване" на събития, в чийто епицентър бяха все съдии, нямаше как да не предизвика реакция сред магистратите. И наскачаха: първоначално Съюзът на съдиите в България и Софийският районен съд, а после и съдии от още десетки други съдилища, включително и от ВКС и ВАС, излязоха с декларации и подписки в подкрепа на своите колеги. Както стана ясно по време на заседанието на съдийската колегия на ВСС във вторник, около 400-500 съдии от цялата страна са поискали ВСС да се намеси в защита на независимостта на съдебната власт.
Така колегията просто нямаше накъде да мърда и беше принудена най-накрая да предприеме някакво действие. И в крайна сметка се стигна до принципното становище, прието във вторник (15 май). В него кадровиците декларираха, че ще реагират "при всеки опит за въздействие и посегателство срещу независимостта на съдебната власт, съда и всеки български съдия".
"Призоваваме българското общество, законодателната и изпълнителната власт да ни подкрепят в противопоставянето на системните публични атаки и обругаването на съда. Всяко противопоставяне между представители на държавните органи има за резултат дефицит на обществено доверие, нарушаване на конституционно установения баланс на държавната власт, уронване на престижа както на съдебната, така и на законодателната, и изпълнителната власт", настояха още висшите кадровици.
Но всъщност не казаха нищо ново и по-различно от това, което е записано във всички предишни декларации, апели и призиви на ВСС, приемани при други аналогични поводи – все в защита на независимостта на съда. Колкото да демонстрират пълното безсилие на кадровия орган пред този проблем, който очевидно се задълбочава.
А какво ще последва от това становище? Ами нищо. Или поне – нищо ново. Просто всеки съдия ще продължи да се справя сам. И ще защитава независимостта и вътрешното си убеждение – както, доколкото и докато може…
Становище на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на Република България
Утвърждаването на Република България като правова държава, отстояването на конституционно прогласените демократични ценности и присъединяването ни към Европейския съюз са сред най-големите предизвикателства в най-новата ни история, като безспорно една от най-трудните и противоречиви области е съдебната реформа. Системните негативни коментари от политици, медии и публични личности, както и неглижирането на проблема постепенно формираха в обществото неадекватна представа за зависима, корумпирана, некомпетентна и неработеща съдебна система. Трудът на българските съдии, прокурори и следователи, техният професионализъм, морал и отговорност системно са обезличавани с неверни и манипулативни информации, които доведоха до срив на общественото доверие в съдебната власт.
Конституцията на Република България прогласява принципите на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната власт, а Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й. Водени от своето вътрешно убеждение и по силата на правомощията ни, определени със Закона за съдебната власт, членовете на Съдийската колегия категорично заявяваме, че ще реагираме при всеки опит за въздействие и посегателство срещу независимостта на съдебната власт, съда и всеки български съдия.
Призоваваме българското общество, законодателната и изпълнителната власт да ни подкрепят в противопоставянето на системните публични атаки и обругаването на съда. Всяко противопоставяне между представители на държавните органи има за резултат дефицит на обществено доверие, нарушаване на конституционно установения баланс на държавната власт, уронване престижа както на съдебната, така и на законодателната, и изпълнителната власт.
Считаме, че са недопустими публични коментари по съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол, когато същите не съдържат обоснована критика с конкретни факти, данни, обстоятелства и правни аргументи, а единствено употреба на епитети, квалификации и внушения, които накърняват както независимостта на конкретния съдия, така и неговото лично достойнство, професионална репутация и доброто му име. Налагащата се практика да се коментират и интерпретират съдебните актове през призмата на личността на съдията чрез груба, арогантна и обидна лексика са не само посегателство върху личността му, но и посегателство върху българската държавност, чийто представител е съдът. Всяко подобно действие може да се квалифицира единствено като опит за вмешателство и натиск с цел компрометиране на съдебния процес.
Предизвикателството пред българските медии не само в областта на съдебната власт е да работят в полза и подкрепа на обществото. Правото на мнение и свобода на словото са израз на съществуващата медийна среда и ролята й на регулатор в правовата държава, поради което те са дълг, призвание и лична отговорност на информирани и компетентни професионалисти от обективни и независими медии.
