Почти година след като Европейската комисия представи т.нар. законодателен пакет "Мобилност" българските политици започнаха да дебатират по него. И то в характерния си стил – с повече скандали, гръмки декларации и лични нападки. "Червената лампа" за политическия ни елит светна едва след като фирмите за международни превози се заканиха да блокират София точно по време на основното събитие от българското председателство – срещата на върха на Европейския съюз, на която ще се обсъди европейската перспектива за Западните Балкани.
Управляващите решиха да покажат съпричастност с бранша, докато опозицията "яхна" поредното недоволство в опит да разклати кабинета. Нито едното, нито другото обаче не успокои особено транспортния сектор, според който първата част от законодателните промени крие огромен риск. Българските превозвачи са убедени, че до две-три години ще фалират заради измененията в европейското законодателство, инициирани най-напред от френския президент Еманюел Макрон като мерки срещу "социалния дъмпинг".
Като цяло се оформиха четири критични точки, по които трудно ще се стигне до консенсус между Западна и Източна Европа и очакванията са, че дебатът по тях ще продължи минимум в следващите шест месеца или една година.
Първият въпрос е свързан с почивката на командированите работници, включително и превозвачите. По това направление Европейската комисия предлага всеки три седмици задължителната едноседмична почивка на шофьорите на товарни камиони да се случва у дома. Българският бизнес, разбира се, има сериозни възражения. Транспортният бранш казва, че изискването е затрудняващо, създават се неудобства за шофьорите и се увеличават значително разходите и административната тежест.
Втората точка се отнася до нощуването на шофьорите в самите превозни средства. Идеята на Брюксел е те да бъдат задължени да нощуват в хотели, докато не бъдат изградени специални охраняеми паркинги с тоалетни, душ кабини, заведения за хранене. Еврокомисията обяви готовността си да съфинансира изграждането на подобни паркинги, но като цяло те щели да се развиват като частен бизнес.
Третият момент е свързан с командировъчните. Брюксел категорично не желае новите правила за командироване да важат не само за международен трафик за ограничено време, но и за каботажа.
На четвърто място, диспут възникна около превозвачите от страни извън Европейския съюз. Идеята е новите разпоредби да важат и за тях, като националните регулатори да могат да въвеждат и допълнителни изисквания.
Тези моменти бяха очертани от еврокомисаря по транспорта Виолета Булц след среща с българското правителство и бранша в началото на седмицата. Тя прикани централната ни власт да изготви конкретни предложения по тях и да ги предаде на вниманието на Еврокомисията.
Транспортният министър Ивайло Московски съобщи, че екипът на Булц и група от неговото ведомство започват да умуват над текстовете веднага. Той се съгласи с опасенията на бизнеса, посочвайки, че над 3000 български камиона ще излязат от европейския пазар, което от своя страна ще насърчи емиграцията на шофьорите и техните семейства.
Иначе по първия спорен въпрос България ще защитава позицията, че като страна в географската периферия на ЕС е в неизгодно положение, защото на шофьорите ще им отнеме много време да се прибират у дома на точно определен интервал от време. Освен това водачите, като свободни граждани на съюза, трябва имат пълното право сами да избират къде да почиват. Страната ще настоява транспортните фирми да дават възможност на своите служители за почивка на определен период, а те сами да избират къде и как да прекарат времето, когато не са на работа.
Изискването шофьорите да прекарват почивката си в хотел, а не в кабината на тира, ще създаде според управляващите сериозни трудности за транспортния бранш, най-вече заради изискването на застрахователите товарите и камионите да не се оставят без надзор. По този въпрос България е готова да се съгласи само когато има изградени паркинг зони с охрана.
По третия въпрос Московски обясни, че няма методика за изчисляването на бъдещите ставки за командировъчните, а уверенията на Брюксел, че същите правила ще важат и за компаниите от трети държави, са трудно изпълними, защото ЕС няма правомощията и механизмите реално да ги контролира. Българското предложение е начисляването на командировъчните да става спрямо законодателството в страната, в която работи даден водач 7 последователни дни.
По четвъртата точка – за каботажните превози, министърът изтъкна, че сме готови на отстъпки за този тип превози.
Постепенно в хода на седмицата дебатът се премести изцяло на парламентарния фронт. БСП остро разкритикува правителството за неговата пасивност през последната година. Нещо повече, във вторник (15 май) депутати от левицата показаха документи, според които в края на 2017-а кабинетът е подкрепил сегашния вариант на пакета "Мобилност" на заседание на Европейския съвет. "Превозвачите са били предадени от българското правителство", категоричен бе депутатът Георги Свиленски.
БСП продължи атаката си ден по-късно, като настоя, макар и безуспешно, да бъде извикан премиерът Бойко Борисов за изслушване в парламента. Социалистите го обвиниха, че е наивен, тъй като се ласкаел от "Конграчулейшънс" и "Мон шери", а междувременно правителството не е защитило превозвачите. И чрез съдбата на сектора се плащало за репликата на германския канцлер Ангела Меркел "Либе, Бойко".
В насрещна декларация парламентарната група на ГЕРБ отбеляза, че превозвачите няма да протестират срещу правителството, а в негова подкрепа. "От 31 май 2017-а в Съвета на Европа се предлага пакет за "Мобилност 1", на 8 юни се предлага решението (бел.а. – на България), което преди това е съгласувано с Министерския съвет, и се начертават червените линии, от които правителството не може да отстъпи. Те до ден днешен продължават да се защитават от българското правителство", твърдят от управляващата партия. На свой ред те упрекнаха социалистите, че не помагали на българския бизнес, а само наслагвали напрежение.
В крайна сметка е трудно да се прогнозира дали т.нар. стара Европа ще се съгласи с някои от промените, изготвени от българските власти. Още повече че според евродепутата и член на транспортната комисия в Европейския парламент Петър Курумбашев страни като Германия, Франция, Австрия, Италия, скандинавските държави, Белгия и Люксембург подкрепят сегашния вариант на първия законодателен пакет "Мобилност". Надеждата е в следващите месеци да се създаде общ източноевропейски фронт според подготвените разпоредби.
Друг наш евродепутат – Андрей Новаков, пък е убеден, че измененията няма да бъдат приети в сегашния им вид. Междувременно ЕНП обяви, че в Европарламента ще подкрепи българските предложения, за да не бъдат ощетени нашите превозвачи. Друг е въпросът как ще гласуват държавните ръководители на страните членки и колко ще се протака дебатът.
