Министър Петкова и представители на консорциума "Шах Дениз" обсъдиха доставките на природен газ за България
18 май 2018 / 17:04 БТА, МЕ
През последните месеци работата по проекта за изграждане на интерконектора Гърция – България е интензифицирана. Мога да препотвърдя подкрепата от страна на правителството към междусистемната газова връзка. За това енергийният министър Теменужка Петкова е информирала представители на консорциума "Шах Дениз" по време на среща днес, съобщиха от министерството.
"Това е основен приоритет, залегнал в управленската ни програма. За трета поредна година правителството залага в бюджета държавна гаранция в размер на 110 млн. евро". Ай Си Джи Би вече е бенефициент и по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", което ни дава възможност да използваме допълнително финансиране в размер на 39 млн. евро по проекта, е допълнила тя.
В момента и трите обществени поръчки по проекта за изграждане на интерконектора Гърция – България са в ход – за избор на доставчик на тръби, за проектиране и строителство и за избор на инженер-консултант. "Амбицирани сме всички дейности да се изпълняват съгласно графика", е подчертала министър Петкова. По думите й се предвижда през 2020 г. междусистемната газова връзка Гърция – България да бъде въведена в експлоатация.
Представителите на консорциума са информирали министър Петкова, че добивът на природен газ от втората фаза на" Шах Дениз" е ускорено. Те са уверили, че страната ни може да получи първите количества природен газ от Азербайджан през 2020 г. Азербайджан подкрепя България в дейностите по гарантиране на енергийната сигурност в региона, са допълнили още те.
………….
Петкова и македонският министър на енергетиката подписаха меморандум (Видео)
18.05.2018 10:03; 24 часа онлайн
Премиерът Бойко Борисов присъства на подписването на меморандум между Министерството на енергетиката на република България и министерството на икономиката на република Македония за обединяване на електроенергийните пазари "Ден напред".
Меморандумът бе подписан от министър Теменужка Петкова и македонския министър Крешник Бектеши.
…………..
Над 160 млн. евро ще инвестират концесионерите на летище Пловдив (Снимки)
18.05.2018 15:01; 24 часа онлайн
Двойно повече средства ще инвестират концесионерите на летище Пловдив в по-кратки срокове от предвидените в концесията. Това стана ясно по време на днешната среща между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и представители на Обединение (Консорциум) между Хайнан и Пловдив Еърпорт Инвест, информират от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В първоначално заложения вариант на концесията обемът на инвестициите в обекта е в размер на 79 083 000 евро в срок от 35 години. Очаква се след приключване на законовите процедури да бъде подписан концесионният договор.
Китайските инвеститори са запознали министър Московски с плановете за развитие на летище Пловдив. Те са изразили намерение да превърнат летището в сериозен транспортен хъб с пътнически терминал и два карго терминала, които да могат да обработват голям брой камиони. Предвижда се да бъде подсилена и разширена пистата на летището, както и изградена ремонтна база за самолети, подобно на тази на летище София. От израелската компания "Израел аероспейс индъстрис" вече са проявили интерес да оперират базата.
Министър Ивайло Московски е уверил представителите на Хайнан, че се проектира изграждането на жп връзка между аеропорта и жп линията София-Пловдив-Свиленград при жп гара Крумово. Дължината на трасето, което е необходимо да бъде изградено, е 4-5 км, като е възможно строителните дейности да започнат още следващата година. Министърът е поел ангажимент да съдейства и за разширяване и обновяване на довеждащата пътна инфраструктура, така че да се подобри свързаността между пловдивското летище и пътя Пловдив – Асеновград, както и връзките с АМ "Тракия" и АМ "Марица". За осъществяване на тези проекти ще бъде проучена възможността за финансиране по Плана "Юнкер".
В рамките на срещата е отбелязано, че сериозните инвестиции от страна на Обединение (Консорциум) между Хайнан и Пловдив Еърпорт Инвест, които ще бъдат направени в летище Пловдив, както и реабилитирането на транспортните връзки с аеропорта, ще увеличат не само товаропотока, но и ще доведат до развитие на туризма и бизнеса в региона.
Министърът е изтъкнал, че това е първият голям транспортен проект в България, който ще се реализира с участието на китайска компания. Представителите на Хайнан увериха, че ще проучат възможностите да съдействат за привличане и на други китайски компании, които да инвестират в България. Министър Московски е поканил ръководството на Хайнан да участва в бизнес форумите по време на срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай през юли в София.
HNA Group (Хайнан Груп) към момента разполага с приблизително 145 милиарда долара активи, над 90 милиарда долара приходи годишно и с над 410 000 служители по цял свят. Дейностите на компанията са в различни сфери, като основно са съсредоточени в авиацията, технологиите, туризма, финансите, иновациите и логистиката. Хайнан Груп управлява 14 авиокомпании с над 1250 самолета, като оперира 13 летища и над 1000 вътрешни и международни линии. Годишно компанията превозва над 100 милиона пътници до над 260 града.
Очаква се след приключване на законовите процедури да бъде подписан концесионният договор. Концесията е за 35 години, като за този срок концесионерът се задължава да реализира инвестиции в обекта в размер на 79 083 000 евро. За всяка календарна година концесионерът ще извършва плащане, което се състои от фиксирана и променлива част. Фиксирана част е в размер на 600 000 лева без ДДС, а променлива част представлява 6 на сто от общия размер на нетните приходи от всички дейности за съответната година, свързани с ползването на обекта на концесията.
Още:
Две китайски фирми се конкурират за модернизацията на летище ПловдивКитайците огледаха летище "Пловдив", искат бързо да го развиятКитайска авиокомпания взе летище Пловдив за 35 г. (Обзор)
…………..
“Алибаба” ще доставя стоки за Европа от летището в Пловдив
17.05.2018 21:12; Радко Паунов 24 часа, Китайските концесионери
първо ще удължат пистата,
правят и жп връзка
Пловдивското летище скоро ще се превърне в транспортен хъб с пътнически и карго терминали. Това увери китайският концесионер HNA GROUP, който взема аеропорта за 35 г. Представители на компанията направиха първата си визита в Пловдив и проведоха срещи с областния управител Здравко Димитров и кмета Иван Тотев. Преди това детайлно огледаха пистата за излитане и кацане, прилежащата инфраструктура и наземната техника.
“Получават летище в много добро състояние”, каза директорът Христо Щерионов.
За да превърнат аеропорта в транспортен център, азиатските предприемачи най-напред възнамеряват да удължат пистата и пътеките за рулиране на самолетите, обясни кметът Иван Тотев. При визитата си с областния управител инвеститорите се интересували от транспортните коридори в региона и разширението на пътя Пловдив-Асеновград, по който се стига до аеропорта.
“Нямат намерение да чакат целия срок на концесията, а искат максимално бързо да започнат да правят вложения и да развият летището”, допълни Иван Тотев.
По думите му те възнамеряват да изградят и жп връзка, за да бъдат максимално мобилни. За предстоящите строителни дейности ще се конкурират две мощни китайски дружества.
“Помолихме ги освен карго зоната да развият и гражданските полети. Ще стартираме автобусна линия от централната гара в Пловдив до летището”, увери Тотев. Градоначалникът настоял да се запазят съществуващите полети до Лондон, Франкфурт, Милано и Брюксел, изпълнявани сега от “Райънеър”.
Вече имало интерес и от няколко оператора като китайската COSCO и “Алибаба”, които искали да използват летището за дистрибуционен център за стоките, които доставят за Европа. Разговори имало и с други онлайн платформи. Към Китай и Азия от пловдивското летище щели да се изнасят храни, авточасти и други стоки.
На летището се предвижда да бъде изградена и ремонтна база, подобна на тази, която съществува на софийската аерогара.
Интерес за оператор на базата имало от компанията “Израел аероспейс индъстрис”.
Очаква се концесионният договор с китайските инвеститори да бъде подписан скоро, а 4 месеца след това те да поемат летището. Китайският холдинг трябва да вложи 79 млн. евро и годишно да плаща на държавата по 600 000 лева и 6% от приходите.
Азиатският концесионер управлява 14 авиокомпании с над 1250 самолета, като оперира на 13 летища с над 1000 вътрешни и международни линии. Притежава и контролния пакет акции от франкфуртското летище. Годишно компанията превозва над 100 милиона пътници до повече от 260 дестинации. Разполага с активи за около 145 млрд. долара, а годишните ѝ приходи са над 90 млрд. долара.
Още:
Две китайски фирми се конкурират за модернизацията на летище ПловдивКитайците огледаха летище "Пловдив", искат бързо да го развиятКитайска авиокомпания взе летище Пловдив за 35 г. (Обзор)
…………..
Нанков: На Балканите им трябват модерни летища, интермодални пристанища, жп инфраструктура и пътища
17.05.2018 19:57; 24 часа онлайн
Страните от Западните Балкани трябва да изминат своя път към ЕС, като паралелно с това се осигури и тяхната транспортна свързаност, за да имат достойно място и бъдеще в обединена Европа. На Балканите им трябват модерни, нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища. Това е, което се очаква от нас и за което трябва да търсим различни възможности за финансиране, като по всеки един от тези важни инфраструктурни проекти може да започне работа веднага.
Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на панела „Транспортна свързаност на Западните Балкани – диалог с потенциални донори и партньори“ в рамките на днешната среща на върха Западни Балкани – ЕС, цитиран от пресцентъра на регионалното министерство.
Пред участниците в нея министърът представи приоритетните за региона проекти и подчерта, че интермодалният коридор номер 8 е жизненоважен като пряка връзка между Адриатика и Черно море. Той посочи, че на територията на страната ни през следващите четири до пет години трябва да се наблегне на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до АМ „Струма“. Около 400 млн. евро е недостигът за участъка, за който няма осигурен ресурс по линия на европейската солидарност и ще се разчита на собствени средства и на подкрепата на международните финансови институции, посочи Николай Нанков.
Разглеждаме картината само в България, но трябва да положим общи усилия, защото изграждането на транспортната инфраструктура само в една страна не дава устойчива свързаност и дългосрочна перспектива на свързаността в региона. Хубаво е, че колегите от другите страни също работят по коридор 8, подчерта министърът.
На българска територия остава да се изградят не повече от 32 км от коридор номер 10 от София до границата със Сърбия, съобщи още Николай Нанков и допълни, че в момента търговете за избор на изпълнител са в напреднал етап. Има частично финансиране от Механизма „Свързана Европа“, а останалите вероятно ще бъдат от бюджета, посочи Николай Нанков.
Два ключови проекта на територията на България обхваща коридор номер 10, посочи още регионалният министър. През тази година приключваме с изграждането на 30 км от АМ „Струма“, посочи той и допълни, че за строителството на най-скъпия и най-сложен участък от нея – през Кресненското дефиле, са необходими около 420 млн. евро. За него се търси съфинансиране – вероятно от републиканския бюджет, през бъдещото въвеждане на тол таксата, но оставаме отворена вратата и за международните финансови институции.
Стартирахме с процедурите по изграждането и на друга част от коридора – направлението между Видин и Ботевград. Там отново ще разчитаме на бюджетни средства, защото европейските през този програмен период са насочени основно към АМ „Струма“, коментира Николай Нанков.
Разчитаме на консултациите на Световната банка при въвеждането на тол системата в България. Страната ни ще е последната страна на Балканите, която ще въведе тол система, но тя ще бъде най-иновативната, посочи още министърът.
Реализацията на тези проекти ще открие нови възможности за развитие и икономически просперитет на региона. Те ще дадат надежда и оптимизъм на хората в региона. Това са инвестиции в бъдещето, в сигурността на Балканите, защото там, където се гради, където се изпълняват мащабни проекти по линия на европейската солидарност, по линия на средствата от международните финансови институции, има мир, а не криза и разрушения. И нека с общи усилия не само България, а и Западните Балкани се превърнат в строителна площадка, на която заедно да градим общото си бъдеще, каза министър Нанков в заключение.
…………
"Пристанищна инфраструктура": Морските ни пристанища могат да са буферни хъбове за стоки от Азия
18.05.2018 07:58; 24 часа онлайн
Българските морски пристанища могат да станат буферни хъбове за стоки от Азия, каза в интервю за БТА инж. Ангел Забуртов, ген. директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".
Според него следващата една година трябва да премине под знака на промени в законодателството, което третира дейността на портовете. По думите на Забуртов морските пристанища във Варна и Бургас вече са в обхвата на дългосрочната стратегия на Китай за развитие на "Пътя на коприната" и е твърде вероятно те да се превърнат в буферни хъбове за стоки, идващи от Близкия Изток и Централна и Югозападна Азия. Директорът на ДДПИ уточни, че предстои да се доразвие още една система за електронен обмен на информация в българските пристанища. Това ще бъде стандартизирана електронна платформа, която ще повиши конкурентоспособността на морските портове и ще оптимизира управлението на логистичните процеси чрез единно подаване на данни.
Следващата седмица във Варна предстои да се проведе Международна конференция-изложение "Пристанища и корабоплаване по Черно море 2018"., която е включена в програмата на европейското ни председателство. Домакин на събитието е Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".
Ето цялото интервю:
– Господин Забуртов, като домакин и организатор какво очаквате от провеждането на седмата международна конференция-изложение "Пристанища и корабоплаване по Черно море 2018" в България?
– Фактът, че международната конференция събира в България водещи специалисти от морската индустрия, доказва, че страната ни е важна пресечна точка за световната логистика. Форумът се провежда за първи път в България и за нас е голямо признание да бъдем домакин на събитие от ранга на "Пристанища и корабоплаване по Черно море". Приемаме го и като висока оценка на постиженията на ДППИ в областта на модернизирането на българските пристанища и на морския транспорт, която ни бе дадена по време на миналогодишния форум, който се проведе в Батуми, Грузия.
Очакването ми е конференцията във Варна да привлече елита на световната морска общественост – която е заинтересована морският транспорт да се развива с все по-бързи темпове. Вярвам, че тази среща ще окаже влияние върху транспортния пазар у нас като резултатите от нея ще се реализират в нови партньорства и инициативи. Надявам се по време на конференцията да бъдат очертани и утвърдени и идеи за бъдещи инфраструктурни инвестиции.
– Какви са идеите за развитието на българските пристанища и какво е влиянието им върху националната икономика?
– Пристанищата ни трайно са се утвърдили като важни икономически центрове.Товаро-разтоварните, складовите и съпътстващи дейности са отражение на икономическата активност във всички сектори на индустрията в България. Смятам, че партньорството на портовете с множеството клиенти – вносители и износители, и дейността им са устойчиви.
През 2000 г. бе отделена пристанищната инфраструктура от товаро-разтоварните операции. Това даде тласък на процеса за привличане на частни оператори (концесионери) в българските пристанища. Днес интерес за концесиониране има както към речните, така и към морските ни пристанища. Мнението ми е, че ако в този процес се беше включил оператор от международен ранг, това би внесло друг стандарт и нова култура в нашия бизнес.
Развитието на пристанищата оттук нататък зависи от взаимодействието на ДППИ с пристанищните оператори и от лоялната конкуренция помежду им. Наши експерти съдействат при извършването на концесионните анализи, при изготвянето на договорите и впоследствие подпомагат министъра при упражняването на контрола по изпълнението на договорите.
– ДППИ не участва пряко в процеса по отдаване на концесия?
– Парадоксално е едно съоръжение (държавна собственост), изградено чрез инвестиция, която би следвало да се изплати с течение на времето, да не генерира приходи за този, който е инвестирал в него. Имаме ситуация, при която едно предприятие е лишено от дохода, който му принадлежи за сметка на републиканския бюджет, защото възнагражденията, които концесионерите плащат за използването на пристанищната инфраструктура, не са приходи на ДППИ, а на републиканския бюджет. Това е изключително непродуктивен финансово-икономически модел. Сегашната схема на организация на пристанищните дейности у нас няма аналог в света.
С приемането на Регламент 2017/352 на ЕП и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата, ЕС наложи унифициран модел за управление на пристанищните дейности. В тази връзка смятам, че следващата една година ще бъде белязана от промяна на законодателството за пристанищата в България.
– Как българските морски пристанища ще се впишат в новия "Път на коприната"? Възможно ли е те да се преобразуват в търговски концентратор от и за Азия?
– Морските ни пристанища във Варна и Бургас вече са в обхвата на дългосрочната стратегия на Китай за развитие на "пътя на коприната" ("Един пояс, един път"). В тази връзка е съвсем вероятно те да се превърнат в буферни хъбове за стоки, идващи от Азия. Именно предстоящата конференцията във Варна би трябвало да даде възможност да се обсъдят очакванията и плановете в тази насока, както и да се прецени какви ще са бъдещите стъпки на развитие.
– Какви са темповете на технологично преоборудване за обработка и превоз на транзитни товари за и от европейския пазар през българските морски и речни пристанища и включването на сухоземния транспорт?
– Всяка година предвиждаме в инвестиционната си програма средства за подобряване на инфраструктурата на пристанищните терминали. ДППИ е бенефициент по множество проекти, съобразени както с националните и европейски транспортни приоритети, така и със стратегическите цели за развитие на общата транспортна мрежа. Българските пристанища нямат капацитет да осигурят самостоятелно средствата, необходими за цялостното им развитие. Големият размер на нужните инвестиции за превръщането на пристанищата в модерни логистични центрове, изисква привличане на външно финансиране. Осигуряването на средства от Европейски фондове играе съществена роля за подобряване на състоянието им.
Един от големите проекти, по които се работи, е "Регионално и транспортно развитие на региона Дунав – Черно море към транснационален и многопристанищен регион – портал към Каспийския регион и Далечния изток" /DBS Gateway Region/. Целта е създаване на по-конкурентоспособна и устойчива транспортна система, по-добра бизнес среда и привличане на нови бизнес партньори и товари от и за региона на р. Дунав и Черно море. В изпълнение на една от дейностите по проекта ще се изготвят Регионални планове за действие за река Дунав и за Черно море, които ще включват предложения за конкретни инфраструктурни проекти.
– Относно темата сигурност и безопасност на корабоплаването в морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата ни – какво е направеното от ДППИ досега и какво още е необходимо?
– Изградихме едни от най-съвременните системи за управление на корабния трафик по река и по море и внедрихме модерна информационна система за мониторинг на Черно море в реално време. С въвеждането на Речната информационна система (РИС) се подобри безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища. На много по-високо ниво е вече и опазването на околната среда чрез осигуряване на информация за оказване на помощ при бедствени ситуации.
На практика се осигури широко внедряване на европейската платформа за безопасно и сигурно корабоплаване Safe Sea Net и на инициативите на Международната морска организация (IMO) и Международната асоциация на средствата за навигация и фаровите служби (IALA).
– Как ДППИ въвежда електронното управление в морския транспорт? Какви са резултатите и как това се отразява на привлекателността на българските пристанища?
– За постигане на една от основните стратегическите цели на електронното правителство в областта на морския транспорт още през 2009 г. ДППИ въведе в експлоатация първата информационна система на принципа "едно гише". Ефектът от това беше впечатляващ. Вековната традиция корабният агент да разнася за одобрение обемисти папки с документи до няколко администрации за получаване на разрешения за визитата на корабите в българските пристанища беше променена. По електронен път информацията се предоставя едновременно на всички институции, отговорни за граничния контрол. Чрез електронния портал корабният агент има възможността да проследи становищата на администрациите и да предостави при необходимост допълнителни документи.
През 2015 г. завърши вторият етап от развитието на електронното управление в морския транспорт. В структурата на ДППИ се обособи Национален център за електронен документооборот на морския транспорт. В края на 2015 г. системата беше разширена с допълнителен програмен модул за планиране на пристанищните маневри – MOVER, като обхватът на електронното управление се разшири с нови потребители: пилотските станции, терминалните оператори, буксирните компании и швартовите команди.
През 2016 г. електронното управление обхвана и документооборота на пристанищата по Дунав. Следващата стъпка, която ДДПИ вече предприе и предстои да доразвие, е изграждането на още една система за електронен обмен на информация в българските пристанища. Това е стандартизирана електронна платформа, която ще повиши конкурентоспособността на морските пристанища и ще оптимизира и управлява пристанищните и логистичните процеси чрез единно подаване на данни.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) управлява инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение и предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.
ДППИ има Главно управление в София, четири клона-териториални поделения в Бургас, Варна, Лом и Русе, както и три специализирани поделения: дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море”, дирекция „Ръководство на корабния трафик – река Дунав” и дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали”.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е сертифицирано по Системата за управление на качеството ISO 9001:2008 и по Система за управление на здравето и безопасността при работа (СУЗБР) в съответствие с изискванията на BS OHSAS 18001:2007. С цел осигуряване сигурност на информацията в предприятието е внедрена Система за управление на сигурността на информацията БДС ISO/IEC 27001:2006.
Стратегическа цел на ДППИ е да осигури оптимална ефективност на пристанищната инфраструктура и услугите, предоставяни от предприятието, отчитайки баланса на интересите за развитието на националната пристанищна система.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) управлява инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение и предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.
Предметът на дейност и статутът на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” са регламентирани в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
ДППИ има четири териториални и три специализирани поделения, ситуирани в градовете Бургас, Варна, Лом и Русе.
