В допълнителното пенсионно осигуряване са акумулирани нетни активи на стойност над 12.8 млрд. лeва. Това показва последната статистика на Управление "Осигурителен надзор" в Комисията за финансов надзор за март. В сравнение с края на първото тримесечие на 2017 г., нетните активи на пенсионните фондове постигат ръст от близо 14 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове нараства с 2.6% на годишна база към края на първото тримесечие на годината и те вече са 4.6 млн. души,
В универсалните пенсионни фондове средният размер на натрупаните средства е 3.6 хил. лв. за един човек между 55 и 59 години.
Осигурените в професионалните пенсионни фондове – категорийните работници на същата възраст, са натрупали средно по 3.9 хил. лв., докато сумата при 60-годишните намалява до 1.3 хил. лв. и спада до 668 лв. за хората на възраст над 64 години.
При допълнителните пенсионни фондове, където осигуряването е доброволно, натрупаните средства средно на човек са около 2 хил. лв., като сумата намалява до малко над 1000 лв. при осигурените на възраст над 64 години.
Универсалните пенсионни фондове постигнаха почти три пъти по-висока от минималната доходност до 31 март – от 4.7% за периода от 31 март 2016 г. до 30 март 2018 г., спрямо минимално определената от 1.7 процента. Пределната минимална доходност покриха всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
И така: средно по 3000 лв. за втора пенсия е натрупал всеки осигурявал се до момента.
Най-напред втора пенсия ще получат тези, които ще се пенсионират през 2021 година. Но много по-бързо – до няколко месеца, трябва да се реши как ще се изплащат сумите.
На фона на тези изключително добри резултати повече от нелепо изглежда бруталната държавна намеса при ползването на парите по тези лични партиди, когато това стане възможно. Хората, които редовно са се осигурявали върху високи суми, няма да могат свободно да се разпореждат с парите си, защото пенсиите няма да се наследяват. Това става ясно от модел, изготвен от социалното министерство за регламентиране на фазата на изплащане на сумите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, чието обсъждане се точи вече половин година. Въпросът обаче не търпи отлагане, тъй като не е уреден в съществуващото законодателство, а за някои категории българи плащането наближава.
Екипът на социалния министър Бисер Петков предлага за плащанията по втория стълб да се прилагат три вида пенсионни продукти.
Въпреки по-широкия избор обаче държавата продължава да бъде непреклонна по отношение на наследяването на пожизнените пенсии от втория стълб – всеки, избрал този вид плащане, ще губи правото на наследяване, а индивидуалната му партида ще влиза в специално създаден фонд по отделна сметка към всеки частен фонд.
Пожизнена пенсия ще може да се избира като форма на плащане, ако месечната му сума надхвърля 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тя ще се изплаща през целия оставащ живот на човека. Има възможност осигуреният да избере да започне да я получава една година преди да изпълни необходимите условия за пенсиониране, но отново под условие – ако пенсията е не по-малка от 50% от минималната пенсия за стаж и възраст. На практика на това изискване ще бъде подчинено изплащането на всички по-високи пенсии.
Ако човек държи да запази правото на наследяване на парите в индивидуалната си партида, трябва да се насочи към друг продукт – програмирани тегления. За целта обаче месечното плащане на пожизнена пенсия трябва да е между 20 и 50% от минималната пенсия за стаж и възраст. Размерът на сумите, срокът и периодичността на получаването им ще зависят от натрупаното и от очакваната средна продължителност на живот на лицето. В този случай при смърт на пенсионера средствата по индивидуалната му партида се наследяват. Самото плащане пък, наречено "програмирано изтегляне", се актуализира веднъж годишно.
Има и трети вид плащане – еднократна сума, платима наведнъж или разсрочено. То също няма да е въпрос на съвсем свободен избор – може да се приложи само ако натрупаното в партидата е твърде малко и евентуалната пожизнена пенсия не може да покрие 20% от минималната пенсия за стаж и възраст. Тук също ще има право на наследяване.
Преди две години финансовият министър Владислав Горанов изненада социалните партньори със свой проект за промени, които предвиждаха всички пари по индивидуалните партиди да се прехвърлят в общ пул, откъдето да се плащат пожизнени пенсии. След критики от всички страни, че това граничи с "национализация", проектът беше оттеглен, а грубият фискалист Горанов обидено прехвърли горещия картоф на социалното министерство.
И при новия дебат, който вече трябваше да е в ход, основният спор ще бъде около наследяването на пожизнената пенсия. Социалното министерство се придържа към позицията на финансовото от 2016 г., че не може да има наследяване при пожизнени пенсии. "При всички случаи създаването на общ пул предполага закриване на индивидуалната партида във фазата на изплащане, поради което не е възможно наследяване на тези средства след смъртта на пенсионера", посочват неговите експерти.
"Не виждаме проблем да се наследяват пожизнените пенсии. Това са модели, които съществуват в много държави. Когато придобият право на пенсия, ние държим хората да се разпореждат свободно с парите си, защото те са техни. Това са частни пари и никой не би трябвало да им се меси, включително и ако искат да ги похарчат наведнъж”, коментира Даниела Петкова, председател на управителния съвет на ПОК "Доверие".
Дружествата ще продължат да настояват това право да бъде предвидено и занапред по аналогия с държавното обществено осигуряване.
БСК поиска Сребърният фонд да е агенция
Сребърният фонд да се преобразува в агенция към финансовото министерство или да стане държавен фонд за управление на финансовите активи на държавата. Това предлага Българската стопанска камара с писмо до финансовия и социалния министър. Предлага се да се обмисли и възможността той да управлява фискалния резерв и държавния дълг в контекста на бъдещото ни присъединяване към еврозоната.
В Сребърния фонд можело да се акумулират и излишъците от такси, събирани от различни ведомства, всички приходи от приватизация, а Държавната консолидационна компания да внася в него приходите от продажба на дялове. Камарата настоява за активно управление на парите чрез споразумение между финансовото министерство и БНБ.
Отговор няма нито от социалния, нито от финансовия министър.
