Съединените щати замениха преговорите с Иран с диктат. Това написа в. "Монд" по повод безпрецедентните искания, които отправи към Техеран американският държавен секретар Майк Помпео. В не по-малка степен обаче диктатът е насочен и към най-близките съюзници – страните от Европейския съюз. Те показват невиждана решителност да не се съобразят с него, но сблъсъкът им със задокеанския партньор отвори сериозна пукнатина помежду им. Ситуацията е безпрецедентна и едва ли някой може да предвиди докъде ще се разшири тази пукнатина, ако никой не отстъпи.
Част от дванайсетте американски искания към Техеран, формулирани от Помпео, се отнасят за ядрения въпрос, но най-фрапантните са за регионалното влияние на Иран, от който Вашингтон иска да се разпорежда само в собствените си граници. Дипломат №1 на ЕС Федерика Могерини веднага реагира, обявявайки, че споразумението за ограничаване на иранската ядрена програма няма алтернатива.
Такава е неизменно позицията на европейските държави от момента, в който Доналд Тръмп обяви, че ще оттегли САЩ от сделката и ще наложи санкции на компаниите, работещи с Иран. Тя бе заявена и на срещата ЕС – Западни Балкани в София на 17 май и потвърдена на другия ден, когато Еврокомисията задейства механизъм за блокиране на действието на американските санкции на територията на съюза. Приетият регламент забранява на европейските фирми да изпълняват американските ограничения, разрешава им да си възстановяват по съдебен ред загубите и анулира действието на каквито и да е чуждестранни съдебни решения за изпълнение на санкциите на територията на общността.
Дори и тези мерки обаче не отстраниха впечатлението, че зад демонстрираната твърдост стои слабост. Още в София френският президент Еманюел Макрон заяви, че страната му няма да влезе в търговска война с Америка заради Иран въпреки неодобрението на позициите на Тръмп. Не можем да принудим френските компании да останат в Иран, отбеляза Макрон, изтъквайки, че не е президент на "Тотал", която предупреди, че ще се откаже от голям газов договор в ислямската република, освен ако американските власти не направят изключение за нея.
Слабостта на Европа бе доловена и от Техеран, който даде на Европейския съюз 60 дни, за да гарантира, че иранските интереси ще бъдат защитени след излизането на Съединените щати от ядреното споразумение.
Фактът, че Старият континент не стои солидно дори когато демонстрира максимална твърдост, си има обяснение. Според ръководителя на аналитичния отдел на Европейския съвет за външна политика Джеръми Шапиро това е така, защото трансатлантическите взаимоотношения продължават да се основават на фундаментална асиметрия в силите – Европа се нуждае повече от Съединените щати, отколкото те от нея. Нещо повече, вътрешните разделения в Европа понякога правят САЩ по-желан партньор за някои европейски страни, отколкото други членки на съюза. Пресен пример е решението на Полша от 22 май да предаде общия европейски фронт, като одобри американското оттегляне от иранската сделка.
В случая с Иран изпъква един структурен недостатък, връзващ европейските ръце, който е известен отдавна и е обект на реформаторски инициативи, включително и сега. Става дума за слабостта на еврото. Ако вторичните американски санкции плашат толкова много европейските компании, то е не само заради привлекателността на американските пазари, но и заради обстоятелството, че доларът продължава да е глобална резервна валута. За всяка многонационална корпорация от мащаба на тези, които имат бизнес в Иран, е невъзможно функционирането без достъп до американската финансова система.
В момента еврото съставлява около 20 на сто от глобалните валутни резерви при близо 65 на сто за долара. Ако европейската валута увеличи своя дял, американските компании биха станали по-чувствителни спрямо европейските контрасанкции. Но водените слабости на еврото няма да му позволят да постигне известен паритет, смята анализаторът Джуда Грънстийн от "Уърлд Политик Ривю", посочвайки Германия като основен виновник за липсата на реформи на общоевропейската валута. В дългосрочна перспектива използването на долара за оказване на натиск срещу американските партньори ще е контрапродуктивно за Съединените щати, защото засегнатите ще потърсят алтернатива на американските пари и в крайна сметка това ще отслаби Вашингтон, е становището на Грънстийн. Но на този етап Европа е в по-лошата позиция.
Когато си в по-слаба позиция, не ти остава друго, освен да потърсиш съмишленик, с чиято помощ да изравниш силите. Германската канцлерка Ангела Меркел направи точно това, когато на другия ден след срещата в София пристигна в Сочи за разговори с руския президент Владимир Путин. Ако се съди по огромния букет, с който руският президент я посрещна, той разбираше целта на визитата й и искаше да й покаже, че приема подадената ръка. Общите позиции на двамата лидери по отношение на Иран бяха достатъчна предпоставка за намирането на общ език, но няколко часа преди отлитането на Меркел за черноморския град Тръмп направи още нещо, което я тласна към обятията на Путин.
Американският президент се обяви против строежа на газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия през Балтийско море и буквално заплаши Меркел, че ако не се откаже от него, САЩ започват търговска война с Европейския съюз. Тръмп оповести, че именно това е най-важното условие за избягване на търговската война – пред отдавна прокламираното от него недоволство от европейския износ на стомана и алуминий. Германските медии определиха искането му като "изнудване" и възмущението им се вля в гнева, предизвикван от позициите му по иранската сделка.
Независимо от обществените нагласи по всичко личи, че на Европа не й достигат сили сама да се пребори с Тръмп. Възможностите, които остават, са две. Едната е капитулация, която след всичката демонстрирана твърдост ще е повече от унизителна. Другата е да се търси взаимодействие със сили, които са извън сферата на Западния свят, с непредвидими последици за отношенията между държавите от двете страни на Океана.
