На 2 юни отдаваме почит на делото на големия български революционер и поет Христо Ботев и загиналите за свободата на родината. По традиция точно в 12 часа в големите градове звучат сирени за едноминутно мълчание в памет на героите, дали живота си в името на свободата и независимостта на България.
На този ден се провежда всенародното поклонение на връх "Околчица". Честването започва с възстановка от Национално дружество "Традиция" на последния бой на четата и гибелта на Христо Ботев. Ще се проведе и Националният туристически поход "По стъпките на Ботевата чета "Козлодуй-Околчица".
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867-ма се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872-ма е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. "Знаме". През 1875-та съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Когато научава за готвеното Априлско въстание Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година, по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
