Корупцията е признак, че определени обществени системи не работят добре. Това значи, че тези системи неправилно или неточно отчитат публичния интерес. Има два механизма за регулация в този случай, които действат автоматично, без чужда намеса – пазара и морала. Когато те не помагат или решенията на пазара не са подходящи, тогава е редно по един или друг начин да се намеси държавата. Ако тя няма капацитет за регулация, действията ѝ са избирателни. Тогава се намесва и корупцията.
Това каза Александър Стоянов, Център за изследване на демокрацията, в предаването "Бизнес старт" по телевизия Блумбърг "Когато балансът е нарушен и една институция не може автоматично да обслужва клиентите си, тогава се намесва корупцията и се търси предимство. Обикновено има наличие на търсене и предлагане и корупцията "решава" тези въпроси.
Стоянов посочи, че регулацията трябва да се извършва от агенции и държавни институции, които да контролират процеса чрез правоприлагане. Друг вариант за осъществяване на контрол са системи, които да се контролират взаимно без да има нужда от намесата на трето лице при регулация. И в двата случая, добави той, капацитетът на тези организации е от съществено значение, както и това самите те да не са подвластни на корупция. "Капацитетът е ограничен. Все пак не могат да се обхванат всички транзакции, които се извършват. Наблюдават определяните за рискови и цялото внимание се насочва към тях. Предимството е да има некорумпирана администрация. Когато тя е корумпирана регулаторите имат изключително нисък капацитет поради факта, че и самите те до някаква степен са подвластни".
Александър Стоянов посочи още, че методите на регулация не бива да се взаимоизключват. Необходимо е да се извършват всички възможни регулации, доколкото структурите имат капацитета да го правят.
