Освен отрицателното становище по законопроекта на "Обединени патриоти" за разширяване пределите на неизбежната отбрана прокуратурата отхвърли и предложенията им за по-строги мерки срещу "дребните" кражби. Става въпрос за т. нар. маловажни случаи на кражби, длъжностни присвоявания, обсебвания, непредаване на намерени чужди вещи, както и за вещно укривателство във връзка с тези деяния. Сега законът предвижда за такива простъпки да се налага глоба по административен ред в размер от 100 до 300 лв., ако предметът на престъплението е до размера на две минимални работни заплати за страната и е възстановен или заместен.
Има и допълнителни условия за прилагане на този режим. Първото е деецът в продължение на една година да не е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над 150 лева. Второто – деецът да не е осъждан за такова престъпление и да не му е налагано административно наказание за такова деяние в последната една година. Третото – предметът на деянието да не е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.
Вносителите предлагат предпоставката за приложението на този облекчен режим, каквато е стойността на предмета на престъплението, да се намали от две на една минимална работна заплата, а размерът на предвижданата глоба да се увеличи в диапазона от 500 до 1000 лева. Според прокуратурата в мотивите към законопроекта не са изложени аргументи за необходимостта от тези изменения, а предварителната оценка на въздействие от тях е формална. В резултат липсвала обосновка на обществената необходимост от криминализиране на деяния, които към настоящия момент са квалифицирани от законодателя като административни нарушения.
Приведен е и аргументът, че поначало за административно нарушение следва да се предвижда наказание, което да е по-леко от предвиденото за съответно престъпление. За всички престъпления, за които може да се приложи облекченият режим на наказване, се предвижда наказание пробация или глоба от 100 до 300 лева. Ако законопроектът бъде одобрен, без да се завишат и размерите на предвидените за съответните престъпни състави наказания, ще се стигне дотам за административното нарушение да се налага от три до пет пъти по-голяма глоба от предвидената за съответните престъпления.
"Ако се премине към цялостен анализ и преоценка на глобите в НК, тогава ще се следва една обща логика и подход. Сегашните промени не са обосновани икономически, правно и логически", обобщава в становището си прокуратурата. Държавното обвинение се обявява и срещу предложението да отпадне изискването общата стойност на предмета на извършените в последната година две или повече деяния да е над 150 лева. Според него подобна промяна нямало да има съществен ефект, тъй като тази сума е крайно минимална съобразно сегашните цени и инфлация, и поради това не е реална пречка за приложението на облекчения режим.
Ако нещо може да бъде добавено в случая, то е, че промените наистина трябва да се правят комплексно. Мотивите за законопроекта са ясни обаче за всички и са посочвани многократно в годините – масовата престъпност с етнически характер, при която се задига всекидневно и денонощно всичко, което може. Практикуващите юристи знаят, че в масовия случай ромите не придирят дали ще бъдат осъдени на пробация, или глобени, стига да отърват затвора. Обикновено се събират пари, за да бъде възстановена сумата по предмета на престъплението, след което глобата не се плаща. И така до следващия случай, в който бъдат спипани, като тогава се разчита на останалите облекчени режими за наказване, предвидени в НК и НПК.
