През 80-те години на ХХ в. Дейвид Глъшин бил председател на синдиката за добив на злато в Папуа – Нова Гвинея. Той играел на борсата и натрупал състояние от 38.4 млн. австралийски долара, които похарчил за разкошна вила с изглед към пристанището. А след това дошъл 19 октомври 1987-а – "черният понеделник", когато индексът Dow Jones се сринал с 508 пункта. Състоянието на Глъшин се изпарило за миг. Жена му го обвинила, че е похарчил всичките й пари и въпреки усилията, положени от Дейвид, през 1991-ва двамата се развели.
Глъшин загубил бракоразводния процес, а после върху него се нахвърлили банките, на които дължал пари. През 1993-а той бил разорен окончателно и вече не знаел как да се измъкне от дълговата яма. През 1997-а срещнал жена от Зимбабве, която била в подобна ситуация. Зад гърба си имала "пресен" развод и се опитвала по всякакъв начин да заглуши болката. Двамата научили от общ приятел за съществуването на малък остров с площ от 26 хектара на име Restoration, което в превод от английски означава "възстановяване". Глъшин и спътницата му отишли на мястото, заселили се в малка дървена постройка на брега, останала от времетона Втората световна война, и се запалили от мечтата да построят елитен курорт с 60 стаи.
"Проектът не оцеля дълго, тя не можа да издържи, беше й много тежко", разказва австралиецът. Малко след отпътуването на приятелката му той си пуснал брада и престанал да носи ризи. Наложило му се да преживее много стълкновения с аборигените, които били против изграждането на курорта. В края на краищата Глъшин сам се отказал от хотела и просто останал да живее в бараката си. Малко след това успял да се сдобие с интернет връзка и продължил да играе на борсата.
"Фондовите пазари са нещо невероятно – изтъква 69-годишният мъж в интервю за изданието Vice. – Това е най-бързият и най-лесен начин да спечелиш. Много по-добър от работата". Дейвид Глъшин не обвинява борсовите игри за фалита си, а смята, че е бил млад, ентусиазиран и в един момент е пренебрегнал опасностите. По думите му "не можах да проумея, че предстои колапс. Знаех, че акциите растат и трябва да продавам, но не го направих навреме, затова потънах на дъното, заедно с кораба".
Глъшин непрекъснато чете новини и най-много се интересува от ситуацията около Северна Корея. За 20 години живот на острова е преустроил значително хижата, снабдявайки я със слънчеви панели. От острова се стига само за час до Голямата земя, където австралиецът пазарува няколко пъти в годината. Сам отглежда зеленчуци, лови риба и раци. Понякога му гостуват журналисти, а веднъж за вечеря го посетил актьорът Ръсел Кроу със собствената си яхта.
Единственото, което липсва на Глъшин, е любима жена. Опитал се да търси момичета чрез интернет, но от това не излязло нищо. "Веднъж при мен дойде за малко млада италианка. Тя говореше за отворени отношения, а аз не знаех какво е това. Мислех, че означава да нямаме тайни един от друг", смее се островитянинът.
Глъшин смята спокойствието и помиряването със самия себе си за най-голямото постижение в своя живот: "Островът има прекрасно име, той ме възстанови във всеки смисъл." В същото време признава, че битието на Restoration далеч не е приказка. Според него дивата природа е жесток свят – нещо непрекъснато не е наред и непрекъснато трябва да преодоляваш препятствия. Въпреки това възнамерява да умре на острова на мечтите си, защото не вижда смисъл да се върне при хората.
