Коалиционните партньори в Народното събрание (ГЕРБ и Обединени патриоти), внесоха законопроект за промени в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Негови вносители са Делян Добрев, Николай Александров, Калин Поповски, Маргарита Николова, Евгения Ангелова и Менда Стоянова. Целта на проекто норматива е да бъде облекчен сериозно режима за инвестиции и обхвата на действие на АДСИЦ и да актуализира законодателната база в областта на дружествата инвестиращи в недвижими имоти и вземания.
Според годишния отчет на Комисията за финансов надзор,до края на миналата година у нас са работили 56 такива дружества . Любопитното е, че техният брой не се е увеличил от момента на появата им през 2004 година. По данни на Комисията ,активите на тези дружества заемат 1.6% от брутния вътрешен продукт на страната.
Една от най-важните промени в проекто-норматива е отпадането на забраната дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) да придобиват вземания, които са предмет на правен спор. В предложението на депутатите е отпадала думата "вземания" (от чл. 4, ал. 3 на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел), чрез които досега се забраняваше те да придобиват недвижими имоти и вземания, предмет на правен спор. Защото тези дружества правят това – продават и купуват недвижими имоти и вещни права, както и покупко-продажба на вземания. Вземанията, придобивани от АДСИЦ обаче, трябва да са към местни лица и да не са обект на принудително изпълнение , с думи прости да не са обект на съдебно дело. По този начин се орязваше възможността да се купуват активи, който се продават от частни съдебни изпълнители.
При този вид дружества действа специален данъчен режим – АДСИЦ не плащат данък печалба, а акционерите им (които не може да са повече от 50 ), плащат само 5% данък върху получения дивидент.
С новите текстове обаче , се развързват ръцете на тези компании, като им се разрешава да инвестират до 20% от активите си във вземания -предмет на правен спор. В законопроекта са предвидени "мерки за управление на рисковете", когато ги придобиват. Но законопроектът всъщност разписва като изискване само "оценка и мотивиран правен анализ" на вземането.
Другата съществена промяна е, че вече на ДСИЦ се разрешава да инвестират в недвижими имоти, които се намират извън България – на територията на друга държава-членка (на ЕС и/или Европейското икономическо пространство). Това е желанието на бизнеса от близо десет години. В новите текстове това вече е заложено, макар, че не става много ясно как ще се осъществява трансграничният надзор и регулация, тъй като правната уредба във всяка страна е различна.
Любопитно е, че в предвиденото разрешение е записано, че поземлените имоти не подлежат на застраховане ако те не са застроени. Друга сериозна промяна , че дружествата със специална инвестиционна цел ще могат да откриват сметка в банка, различна от банката-депозитар, когато парите по сметката са предназначени за плащане по договор със срок до 1 година или с банка, с която АДСИЦ е сключило договор за банков заем до размера на отпуснатия заем.
Банката-депозитар е банката, която по закон съхранява паричните средства и ценните книжа на дружеството. Дружествата със специална инвестиционна цел имат право да имат само една разплащателна сметка в банката-депозитар, която извършва всички плащания за сметка на ДСИЦ, като спазва устава му и проспекта за публично предлагане на ценни книжа. Но сега се появява известна… либерализация на този режим.
Мотивът е, че парите, с които въпросните дружества се разплащат с клиентите си, не бива да се съхраняват в банка депозитар, понеже не били свободни средства. Но за тази промяна се настояваше отдавна, тъй като създава затруднения във функционирането на дружествата.
Според мотивите на вносителите , чрез внасянето на предлаганите промени се цели да раздвижат дейността на АДСИЦ в България, тъй кото била констатирана "обезпокоителна тенденция на застой в развитието им".
Това всъщност е отдавна известен факт. В годишния си отчет за миналата година Комисията за финансов надзор (КФН) изтъква, че дейността на тези дружество им не е могла да се възстанови напълно след световната финансова криза. Но пък именно в сегмента на АДСИЦ (и животозастраховането) се наблюдава известно повишаване на пазарната концентрация отчасти в резултат на отпадане на участници от пазара – при дружествата със специална инвестиционна цел са отнети лицензите на 12 само за година.
Делян Добрев и сие смятат, че именно с разрешението да се придобиват и недвижими имоти извън България – в ЕС и ЕИП, ще се стимулира и привличането на чуждестранни инвестиции в ДСИЦ.
Премахва се и забраната за инвестиции на ДСИЦ в други дружества – освен разрешените сега до 10% от капитала в обслужващи дружества. Мотивът е да се раздвижи финансирането. Затова се предвижда 1/3 от активите на ДСИЦ да могат да бъдат инвестирани в други компании за недвижими имоти, но само такива, които работят в България. Тази промяна е оправдана със сериозния икономически ефект, който би имала "върху пазара на недвижими имоти и на финансовите пазари, както и върху българската икономика като цяло".
Освен това се настоява да отпадне "неоправданото натоварване с разходи" на дружествата, свързани с ежегодна преоценка на техните имоти и вземания.
"Безспорно, акционерите следва да са наясно със стойността на основните активи на дружеството, за да могат да вземат решение да инвестират или да продължат инвестицията си в него. От друга страна, е абсолютно неоправдано подобни преоценки да се извършват, когато разходът за това е близък по размер или дори по-голям от икономическата изгода, реализирана от съответния имот или вземане", пише в мотивите.
При всяка промяна на цените в рамките на 5%, трябва да се правят преоценки, предвижда сега законът. "Поради тази причина смятаме, че следва да се преоценяват само активи на значителна стойност. Предложеният праг за преоценка на активи над 2% от стойността на всички активи на дружеството е достатъчно нисък, за да гарантира, че настоящите и бъдещите акционери ще получат адекватна професионална оценка за реалната стойност на основните активи на съответното АДСИЦ", смятат вносителите.
Предвидена е и възможност ДСИЦ да участват в проекти за развитие на недвижими имоти или в покупката на големи обекти чрез Special Purpose Venture, като се предлага 90% от печалбата да се разпределя като дивидент. И още нещо в посока на либерализацията – промените дават шанс на ДСИЦ да престане да бъде дружество, но да не се ликвидира, когато например акционерите са се отказали от лиценз. Това означава, че ще съществува като публично дружество, но без данъчните преференции.
В предварителната оценка на въздействието на предлагания норматив изрично е отбелязано, че с това законодателно предложение няма да се налага промяна на други нормативни актове в областта ва ДСИЦ.
