Шеметната кариера на прокурор Иван Гешев продължава по план. С единодушен вот на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет досегашният ръководител на Специализираната прокуратура беше избран за заместник на Сотир Цацаров. Мотивите на главния прокурор за номинацията не бяха обявени, дебат нямаше, резултатът от гласуването беше напълно предрешен, а името на Гешев е сред спряганите и за бъдещ приемник на своя пряк началник.
Иван Гешев става петият заместник на Цацаров и ще поеме ресор "Корупция" към Върховната касационна прокуратура. Мястото се освободи, след като друг заместник на главния прокурор – Борислав Сарафов, оглави Националната следствена служба. Главният прокурор заяви тогава, че няма нужда от друг човек на поста, но преди месец поиска от прокурорската колегия откриването на нов щат за негов заместник. И уточни, че той ще осигурява методическото ръководство на Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура. Това пояснение беше напълно достатъчно да подскаже кой е избраникът.
Бивш полицай, а после обвинител в Софийската районна прокуратура, Иван Гешев литна кариерно през 2016 г., когато спечели конкурс без друг участник за шеф на спецпрокуратурата. Това не просто съвпадна, а беше направено с оглед прехвърлянето на мегаделото за източване на Корпоративна търговска банка в специализираните правораздавателни структури. Със законова промяна те поеха делата за корупция във властта, но Гешев се издигна, преди да са постигнати каквито и да било резултати в тази насока.
Напротив, специализираното правосъдие е безкраен низ от провалени знакови дела, като само в последните няколко месеца бяха прекратени тези срещу бившата съдийка Румяна Ченалова, делото "ЕВН" срещу ексминистрите Симеон Дянков, Трайчо Трайков и бизнесмена Иво Прокопиев", срещу бившия вицепремиер и министър на енергетиката Румен Овчаров, срещу ексдиректора на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров и др. Безспорният "връх" в тази редица е обаче делото "КТБ", по което спецпрокуратурата сътвори най-голямото процесуално безумие в българското правораздаване, откакто то съществува.
Под ръководството на Иван Гешев беше написана "заключителна част" в обем от 5000 страници на обвинителния акт, чието четене ще продължи с години. Графикът на заседанията по делото в спецсъда е изготвен до края на годината, чете се по 8 часа на ден, така ще е и догодина. След първоначалния спор дали обвинението да бъде четено адвокатите започнаха масово да бягат, като не е ясно кой ще издържи до края. Подсъдимите пък се оплакват, че не могат да започнат нормална работа, а в банковия сектор има негласна забрана да бъдат назначавани служители на КТБ. Циркът в залата е пълен, тъй като прокурорите изнемогват да четат с часове наред по тройки, а никой не ги слуша.
Гешев обра обаче медийното внимание с поредица интервюта, след което даде пресконференция за внасянето на обвинителния акт и дойде за пред камерите на първите две заседания. Там се скара със защитата по въпроса кой бави процеса, като я упрекна, че използва уредената в НПК "чисто формална процедура". Така и не беше обяснено обаче защо е писана "заключителна част" на обвинителния акт в такъв огромен обем, след като същият представлява на практика един безкраен низ от кредитни сделки. Те можеха да бъдат описани и приложени в отделен списък извън същинската част, който да е на разположение на страните.
Гешев, който водеше екипа наблюдаващи прокурори по делото, влезе в престрелка със защитата и по отношение на свидетелите. Пред медиите той съобщи, че основният обвиняем по делото – банкерът Цветан Василев, предлагал 200 000 лв., за да бъдат "профилактирани" някои от свидетелите. Това било документирано в показанията на свидетели, някои от които заявили дори, че са заплашвани с убийство. В добавка Гешев обяви, че е повдигнато обвинение за натиск срещу свидетели към един от адвокатите на подсъдимите, който предал парите.
Шефът на спецпрокуратурата описа и друг метод за профилактиране на свидетелите – с образуване срещу тях на "различни дела от други свидетели в процеса, които са от кръга на Цветан Василев". Ставало въпрос за търговски или "частни" дела, най-вече в Софийския районен съд. Свидетелят, който се оплакал от това, смятал, че по този начин му се оказва натиск – определени хора се свързали с него и му намекнали, че ако промени поведението си по делото КТБ, съответните мерки спрямо него ще приключат.
По този сигнал Гешев обеща и проверка срещу магистрати за извършени от тях престъпления и нарушения по конкретни производства. За никого не е тайна обаче, че най-тормозеният свидетел по презумпция е основният свидетел на прокуратурата – Бисер Лазов. Човекът, който участва активно в схемите за завладяване на свързани с КТБ активи за милиони, логично е и онзи, когото съдят най-често по търговски, граждански и наказателни дела от частен характер. Освен че не е ясно какво ще проверява съдебният инспекторат при упражняване на законни права пред съда, показателен за достоверността на оплакванията на Лазов, е фактът, че по тях не са образувани досъдебни производства в продължение на две години.
Броени дни преди да бъде избран за заместник на Цацаров, Иван Гешев си постла с поредната шумна пиар акция. На специална пресконференция съвместно с главния секретар на МВР Младен Маринов и шефа на ГДБОП Ивайло Спиридонов беше обявено разбиването на организирана престъпна група за разпространение на наркотици, която изготвила и списъци на полицаи и магистрати, които да бъдат малтретирани или убити.
Мотивът на бандата бил, че въпросните служители на реда и закона са работили активно върху други разследвания, по които участниците в групата са обвиняеми и подсъдими. Добавено беше, че полицаите и магистратите станали неудобни, защото не взимали подкупи, поради което разкриваемостта нараснала. Гешев разкри още, че служител на СДВР бил следен от лице, което е криминално проявено, а върху двама прокурори бил упражнен натиск. Обвинения за подготовка на насилие и убийства на полицаи и магистрати първоначално не бяха обаче повдигнати. Това стана едва след въпросната пресконференция.
Повече за последната акция на Иван Гешев четете на стр. 18
