Проблемът е, че гражданите нямат възможност да обжалват актовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, с които се определят цените на парното, топлата вода, тока, водата. Гражданите имат едно право – да плащат, а нямат право да участват активно във формирането на тези цени. Проблемът е, че КЕВР формално провежда така наречените открити заседания. Чува се гласът само на енергийните дружества, на монополистите, които диктуват цените. Това заяви омбудсманът Мая Манолова пред Нова телевизия.
„С моя екип открихме множество нарушения в процедурата по издаване на тези актове, с които се увеличат цената на парното и тока, които са много сериозни. Тези решения не отчитат социалната поносимост на цената на тока и парното. Второ – когато природният газ на световните пазари намалява, когато КЕВР се произнася за намаляване на цените и в България, това не се отразява на цените на тока и парното”, обясни Манолова.
Омбудсманът съобщи, че експертите от екипа й са направили анализи и са установили, че през 2015 г. при приблизително същата цена на природния газ – цената на парното е била много по-ниска.
„Законът в тази му част, която не дава гражданите да обжалват решенията на КЕВР трябва да бъде променен”, коментира още Манолова.
От КЕВР са категорични, че формулата, по която се определят цените, е спазена. Манолова обаче ще търси други начини таксите да бъдат коригирани.
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана гражданите да имат право да обжалват решенията на енергийния регулатор, с които се определят цените на тока и природния газ. Според Мая Манолова това, че Конституционният съд е отхвърлил искането й, не означава, че текстът в закона е справедлив.
