След истерията и показното голямо бързане с промените в Закона за защита на личните данни, проектът за промените му най-сетне е готов. В сряда (11 юли) той беше гласуван от Министерския съвет и предстои да бъде внесен за разглеждане от Народното събрание.
Общественото обсъждане на предложените (кой знае защо чрез Министерството на вътрешните работи) промени приключи още на 30 май. Но след като обществени организации, ведомства и отделни граждани засипаха проектозакона с критики и контрапредложения – дълго време не последва нищо, освен тишина и лятно безвремие.
Сега обаче депутатите вече са се стегнали за лятна ваканция. А това значи, че законът най-вероятно ще чака – до наесен или кой знае докога. А междувременно всеки ще се оправя, както може с новата евроуредба.
Само да припомним, че тече вече втори месец от влизането в действие на Регламент 2016/679, или, както е по-популярен – Регламент за личните данни. И че скоро ще честваме три години от приемането му…
Лошото на бързането е, че отнема твърде много време, е казал един мъдър човек преди столетия. А трагикомедията с бързането около промените в нашия закон за личните данни само потвърждават колко е бил прав.
Да припомним, че на 30 април тази година – след две години ослушване и туткане, държавната администрация пусна за обществено обсъждане проект за промени в Закона за личните данни – буквално в последния момент, когато не оставаше дори месец до влизането в действие на Регламента за личните данни (това се случи на 25 май).
На всичко отгоре чиновниците решиха да демонстрират свръхзагриженост към европейските си ангажименти и "съкратиха" срока за обсъждането на промените на 15 дни – с обяснението, че трябва да се бърза, за да може нормативната уредба да бъде приета по най-спешния възможен начин.
Само че администрацията не взе предвид, че регламентът и наложените от него промени в нашето законодателство засягат буквално всички сфери и структури на обществото. И понеже е така, промените в закона предизвикаха небивал интерес и невиждана до момента гражданска активност при обсъждането му.
Буквално за няколко дни Порталът за обществено обсъждане, а и пощите на няколко министерства бяха задръстени от предложения и становища на граждани и техните организации. И всяко едно от писмата започваше така: удължете сроковете за обсъждане, защото нарушавате закона – хората отказаха да приемат, че точно с този закон трябва да се бърза, дори и с риск да се приемат калпави норми само и само да се покрие безхаберието на чиновниците. Така обсъждането все пак влезе в нормалния си срок по закон – 30 дни. Които изтекоха на 30 май.
Становищата, критиките и предложенията към първоначално предложения проектозакон в момента надхвърлят 320 печатни страници. А от бележките, които министерските служители са вписали срещу всяка една от забележките, личи, че част от тях ще бъдат възприети. Но други са категорично отхвърлени.
Какви промени да чакаме в промените?
Голяма част от най-щекотливите предложения, предизвикали най-бурно противопоставяне сред гражданите, в крайна сметка няма да присъстват в закона или ще бъдат в чувствително смекчен вариант. Това става ясно от справката за дадените становища по проектозакона и от резултата от тяхното обсъждане. Но окончателният вариант на закона ще зависи от гласуването в пленарната зала.
Безспорно най-голям отпор предизвика размерът на санкциите, предвидени за неволна или нарочна злоупотреба с чужди лични данни. В първоначалния проект за изменение в ЗЗЛД се предлагаше те да започват от 10 000 лева. А това е минимум, който е шокиращо висок за стандарта в България – особено когато става дума за възможност тези глоби да бъдат налагани на едва свързващи двата края дребни фирми.
Почти няма участник в обсъждането на проекта, който да не е заявил своята критика към заложените в първоначалния проектозакон размери на санкциите и да не е посочил аргументи, според които те трябва да бъдат драстично намалени. Основните тези бяха, че в тези размери санкциите няма да водят до нищо друго, освен до убиване на бизнеси. И че регламентът въобще не предвижда да има минимална санкция, което дава възможност (ако въобще ще се въвеждат такива долни прагове) те да са в пъти по-ниски. Освен това се сочеше, че регламентът предвижда възможност при леки нарушения или ако глобата, която може да бъде наложена, представлява несъразмерна тежест за физическо лице, вместо глоба може да бъде отсъдено порицание.
Масовият отпор срещу високите глоби очевидно е дал резултат, защото от справката става ясно, че промени в тази част на предложението за промени в ЗЗЛД ще има. И санкциите ще са чувствително по-ниски, преди Народното събрание да гласува окончателния вариант на проектозакона обаче никой не може да каже какво точно ще бъде прието.
Изменение ще претърпи и другата норма, която предизвика яростен обществен дебат: задължението да се назначава специално длъжностно лице по защита на данните от всеки администратор или обработващ, който борави с данните на повече от 10 000 души. Бройката е прекалено малка, това условие не е предвидено в регламента, а според много от организациите, представили становища по проекта, нашият закон не може да въвежда по-тежки и рестриктивни изисквания, отколкото заложените в европейското законодателство, контрираха обаче куп работодателски и бизнес организации. Освен това посочиха, че липсват аргументи защо е избрано точно числото 10 000, а не 20 000 например – обвиненията срещу администрацията бяха, че числото е избрано произволно и не се основава на никакви предварителни оценки и статистика. Това изискване би довело до допълнителни и практически ненужни разходи за компании, които биха се оказали в обхвата на задължението да назначават още персонал само и само да спазят буквата на закона и въпреки факта, че реално само съхраняват лични данни на лица над посочения брой, макар реално дадената компания да не извършва редовно, систематично, мащабно обработване на лични данни
И тези възражения са приети за основателни, става ясно от справката.
Много сериозни бяха и опасенията на журналистическата гилдия, че новите правила в закона ще сложат намордник на свободата на словото и ще направят журналистическите разследвания на практика невъзможни. Възражения срещу предложените текстове в ЗЗЛД изпратиха не само професионалните организации на журналистите, но и тези на издателите, на фотографите, а и Програма "Достъп до информация".
Според всички тях законът може да се окаже пречка пред свободата на словото, гарантирана от конституцията, и да доведе до драстично нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека, в която правото на информация и свободата на словото са висша ценност. Ще бъде нарушен общественият интерес данъкоплатците да бъдат информирани за всичко в държавата, ще доведе до цензура и разправа с добросъвестните медии, което може да доведе до затварянето им дори само с един съдебен иск. "Дава се широко поле за субективно тълкуване на понятието свобода на словото и границите на обществения интерес." Особено притеснително в това отношение е изказването на председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов пред БНР, че комисията ще преценява всеки медиен материал поотделно. "Зa жypнaлиcтичecкo paзcлeдвaнe, кoeтo oткpoявa нeпpaвoмepни пpaктики или paзкpивa дpyги "нeдъзи" oт oбщecтвeн интepec, нямa дa ce нocят caнкции зa нapyшeниe нa нoвитe пpaвилa зa зaщитa нa личнитe дaнни. Aкo oбaчe c тeзи дaнни ce злoyпoтpeбявa зa пpoдyциpaнe нa "жълти" нoвини, щe имa глoби", разясни той.
"Тъй като в правния мир не съществува определение за това коя новина е "жълта" и коя – не, преценката на комисията няма как да е друга освен субективна, което би могло да доведе до цензура или разправа с неудобни медии. Тежък проблем са и предложените разпоредби за минимални глоби. Минималната санкция от 10 000 лв. е в състояние да елиминира всеки по-малък бизнес, а по отношение на медиите ги поставя под риск от доброволна или принудителна цензура, с което отново ще бъде нарушена конвенцията, прокламираща свободата на словото и правото на информация, както и Българската конституция", написаха в становището си издателите.
И дават пример: в Германия в промените на тамошния закон за личните данни изрично е отбелязано, че ограниченията на Европейския регламент не важат за журналистите и медиите, които служат на обществения интерес да информират. Точно това трябва съвсем ясно да бъде записано в българския закон за защита на личните данни, за да не се окажем в ситуацията на главния герой от "1984" на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, за да се фалшифицира историята…
В справката към становищата пише, че възраженията в частта за медиите се приемат "по принцип". И че в окончателния вариант на проектозакона ще има нови текстове, които да регламентират правата и задълженията на журналистите по отношение на защитата на личните данни. Остава да видим какво в крайна сметка ще приемат депутатите.
