На 16 юли в Хелзинки ще се срещнат двамата може би най-могъщи лидери в света – американският президент Доналд Тръмп и руският му колега Владимир Путин. Такова събитие финландската столица не е виждала от 1975-а, когато там се събраха ръководителите на 35 държави, сред които Джералд Форд и Леонид Брежнев, за да подпишат Заключителния акт, чието предназначение беше да установи нови принципи на международното сътрудничество.
Обстановката, в която първите хора от Вашингтон и Москва ще се срещнат, е различна от тогавашната. Преди 43 години вървеше процес на разведряване, а сега е тъкмо обратното – отношенията между западните страни, в частност между Съединените щати и Русия, са достигнали най-ниската си точка от десетилетия насам. Никой и не очаква подписването на документ като онзи през 1975-а – най-малкото защото ръцете на американския президент са до голяма степен вързани заради санкциите срещу Русия, приети заради действия, от които тя няма намерение да се откаже. От друга страна, преди четири десетилетия идеологическата пропаст между Изтока и Запада не позволяваше широко поле за маневриране, а що се отнася до идеологията, сегашният стопанин на Белия дом, изглежда, не страда от особени предразсъдъци по отношение на руския си колега. Самият той го потвърди с туита си, в който сподели, че очаква срещата му с Путин да е по-лека от предхождащата я среща със съюзниците му от НАТО.
Списъкът с разногласията между Русия и САЩ е почти безкраен и за да могат двете страни да се похвалят с някакъв успех, наистина ще им е нужна добра воля. Приоритетите на срещата не са официално обявени, но има теми, които не могат да бъдат заобиколени – като тази за ядрените оръжия и контрола върху въоръженията. Москва и Вашингтон са основните архитекти на един от най-важните документи в сферата на международната сигурност – Договора за неразпространение на ядрените оръжия. През 2018-а се навършват 50 години, откакто той бе подписан. През повечето време оттогава двете сили действаха в тясно сътрудничество в името на общия интерес да се предотврати появата на ядрени оръжия у други държави. Днес обаче бъдещето на това сътрудничество е застрашено.
Нещо повече, страните се упрекват взаимно за нарушения на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег, не са започнали и консултации за продължаване на Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ), чийто срок изтича след три години.
Двете теми от външната политика, където най-ясно проличават противоречията, са Сирия и Украйна. Те ще бъдат обсъдени в Хелзинки, както вече съобщи американският държавен секретар Майк Помпео. Постигането на пробив при тях изглежда трудно, но е възможно да бъде намерено сближаване на позициите, особено ако бъдат обсъждани успоредно.
Това, което руснаците биха искали във връзка с Украйна, е на първо място намаляване или премахване на санкциите, свързани с анексирането на Крим и помощта за сепаратистите в Донбас. Макар че приет през 2017-а закон не позволява на Тръмп да премахва повечето от тях без одобрението на Конгреса, той все пак може да облекчи някои. Най-малкото, което американският президент може да направи, е да изпрати сигнал, че администрацията му не възнамерява да разширява списъка на руските фирми и личности, обект на икономически ограничения, както и на ограничения в пътуването. Дори това би било достатъчно, за да окуражи потенциалните чуждестранни инвеститори в Русия, които днес избягват страната заради опасността самите те да попаднат под удара на санкциите.
Ако има въпрос, по който санкциите в момента изглеждат неотменими, това е руската окупация на Крим. Още когато бе официално оповестено за провеждането на срещата в Хелзинки, Кремъл обяви, че Кримският полуостров е неразделна част от Русия и няма да е тема в дневния ред на разговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Американският президент обаче не би могъл да прескочи тази тема, защото това ще предизвика буря в Съединените щати не само сред политическите му опоненти, но и сред неговите привърженици. От Белия дом съобщиха, че ще бъде обсъждана ситуацията в Украйна. Но самият Тръмп предизвика смущение със свое изказване пред репортери на борда на президентския самолет "Еър Форс Уан", след като на въпроса дали САЩ ще признаят Крим за руска територия отговори с "Ще видим". Повечето анализатори смятат, че той не би могъл да направи такава стъпка, но уклончивостта му показва, че не е изключено да предприеме някаква инициатива във връзка със спорния полуостров.
Що се отнася до Сирия, основната тревога на Съединените щати и техните израелски съюзници е засилващото се иранско влияние и по-конкретно вероятността ирански и подкрепяни от Иран сили да се появят близо до израелската граница. В Хелзинки Тръмп може да поиска от Путин да използва влиянието си над Техеран, за да бъде отслабено иранското военно присъствие. За руския президент обаче такава задача ще е трудно изпълнима: това би означавало да прекъсне отношенията си със съюзник, а и би лишило сирийското правителство, чийто покровител е Москва, от ключов помощник за приключването на военната му кампания. Отделен въпрос е и доколко изобщо е във властта му да премахне мощното иранско влияние в Сирия. Изглежда, че и във Вашингтон не си правят илюзии, след като Майк Помпео заяви пред Конгреса, че би "аплодирал" руска помощ за изтласкването на Иран от Сирия, но призна, че този въпрос остава "с отворен край". При всяко положение анализаторите са единодушни, че дори и Москва да се съгласи да се включи в пазарлък по темата, Съединените щати ще трябва да направят наистина голяма отстъпка в друга област.
