Българо-гръцките отношения се развиват на приливи и отливи, но южната ни съседка си остава сред най-важните ни партньори. Гърция е петият по големина пазар на български стоки с дял от 6.4% (след Германия, Италия, Румъния и Турция) и седмият най-голям вносител у нас с дял от 4.4% (след Германия, Русия, Италия, Румъния, Турция и Испания). Стокообменът очертава положителните тенденции в отношенията ни. През 2002-ра стойността му прескочи 1 млрд. евро, оттогава показва стабилен ръст и – най-важното, все повече български изделия намират пазар в Гърция.
През миналата година двете съседни страни са си обменили стоки за 3.05 млрд. евро, което пак е ръст – този път от 4.8% спрямо 2016-а. Салдото е на плюс за България и е в размер на 385 млн. евро. Към Гърция сме изнесли продукти на стойност 1.717 млрд. евро.
Структурата на този износ през последните години е сходна със структурата на общия ни експорт, като доминират стоките с относително ниска степен на преработка, електроенергията и части и принадлежности за машини и апарати. Прави впечатление, че през 2013-а и 2014-а постепенно в износа се налагат трикотажът и конфекцията, зърнените култури, сирената и изварата, месо от птици, електрочасти, стъкларски изделия и други. Тази тенденция се запазва и досега.
По данни на Министерството на икономиката голяма част от вноса от Гърция се формира от текстилни материали и изделия, минерални и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали.
Тази структура на двустранния стокообмен разкрива един съществен проблем – поради ниските производствени разходи у нас се произвежда значително количество готово облекло на ишлеме за гръцки клиенти. Оттук следва и значителният износ на готово облекло за съседите с много ниска степен на добавена стойност. Показател за известно диверсифициране на износната ни листа пък е, че около една трета от реализирания експорт е съставен от хранителни продукти и суровини.
След присъединяването на България към Европейския съюз се наблюдава процес на промяна на отношението на гръцките потребители към някои български продукти. Имайки предвид новите икономически условия, може да се твърди, че те ще бъдат все по-готови да приемат наши стоки със собствена марка, отбелязват от икономическото ведомство. Това открива добри възможности пред производителите ни с дългосрочни интереси към този пазар.
Като перспективни сектори и продуктови групи с потенциал за реализиране в гръцките магазини може да бъдат посочени: храни и напитки, текстилни изделия, обувки, електротехника, козметика, мебели (хотелско оборудване), опаковки и други.
Заради кръстопътното си географско положение България и Гърция са поставени в центъра на някои от големите инфраструктурни и газови проекти, които са приоритетни и за Европейския съюз. Двете страни се "борят" за трасето на втората тръба на "Турски поток", по която се очаква да тече природен газ за Балканите и Европа. Бюрократите от Еврокомисията обаче май не се интересуват много от нуждите на държавите от този край на Стария континент.
При двустранните отношения в областта на енергетиката е необходимо да се отбележи съвместната работа по проекта за изграждането на газовия интерконектор – IGB. Жалби в Комисията за защита на конкуренцията засега бавят две от трите обществени поръчки за строежа му у нас. Въпреки това на 29 юни, на годишната министерска среща на Групата на високо равнище за междусистемната свързаност в Централна и Югоизточна Европа, бяха подписани редица документи, засягащи бъдещето на 183-километровия газопровод от Комотини през Хаково до Стара Загора. С тях дружеството "Ай Си Ди Би", ангажирано с начинанието, получи данъчни, заемни и европейски гаранции за работата си. Те, според енергийния министър Теменужка Петкова, правят прекарването на тръбата необратимо. Целта е по нея да потече газ до края на 2020 година. Иначе общата прогнозна стойност на проекта е приблизително 220 млн. евро, от които 45 млн. са по линия на европейските програми.
България все още е до никъде със строежа на магистрала "Струма" по еврокоридор №4, който в тази си част е успореден на еврокоридор №10 и е алтернатива за връзка на Европа с гръцките пристанища. Най-дългата част от аутобана ни – от Благоевград до гр. Сандански през Кресненското дефиле, все още цикли заради споровете между еколози и пътни строители.
На срещата си в Солун в началото на юли премиерите на България, Сърбия, Румъния и Гърция се разбраха за създаването на съвместна компания, която да управлява международната транспортна инфраструктура на Балканите. Идеята е приходите от такси за преминаване през изграждащите се магистрали и жп връзки, свързващи четирите страни в региона, да бъдат събирани от бъдещата фирма. До септември транспортните министри трябва да бъдат готови и с конкретните финансови и времеви параметри за изграждането на пръстен от интермодални връзки. Крайната цел е да се свържат Варна, Бургас, Русе, Констанца, Букурещ, Александруполис, Кавала и Солун и по този начин максимално да се улесни влизането на товарите от Азия и Африка през пристанищата в региона и транспортирането им през Балканите.
Показателно е, че през миналата година България е била посетена от 1 157 622 гръцки граждани, а 1 341 192 българи са избрали да отидат на екскурзия или почивка в Гърция.
