Лихвите по банковите депозити, които на практика са нулеви, отдавна не носят положителна доходност на притежателите си. Мечтата им поне да опазят главниците на вложените средства също се разминава с реалността, защото евентуалните такси за откриване, поддържане или закриване на депозита "нащърбват" внесените пари. Оттук нататък вече се развихря инфлацията, която доста по-осезаемо накърнява финансовите интереси на депозантите.
По последни данни инфлацията от началото на годината (за периода от юни 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 1.1%, а годишната инфлация за юни 2018 г. спрямо юни 2017 г. е 3.2 процента. Преведено на "депозитен" език, това означава, че ако човек е вложил 100 лв. в края на декември миналата година, вече има по тази сметка 98.9 лв., а ако е направил тази пакост миналия юни – е "орязал" и парите си до 96.80 лева.
Разбира се, това банките няма да му го кажат. Ще изкарат извлечение, според което парите са отново приблизително 100 лева. Но реалната им обезценка е икономически факт.
Иначе трезорите продължават да агитират, че срочните депозити си остават една от най-често използваните форми за спестяване на средства. И обясняват на какво се дължи това. От една страна, те са по-безрисков инструмент за управление на спестяванията, ако ги сравним с колебанията в цените на пазара на акциите. От друга страна, са и по-достъпни, защото прагът на първоначалната инвестиция не е така висок като този за закупуването на недвижим имот например. А и излизането от една такава инвестиция може да стане много по-бързо и с предвидим резултат в сравнение с бавния процес на продажба на едно жилище.
И още: спестяванията са "заключени" на сигурно място, предотвратявайки изкушението да бъдат похарчени за по-маловажни неща. Пазарът на срочни депозити е стабилен и сумите до 100 хил. евро (и тяхната равностойност в левове) са гарантирани. На датата на падежа спестителят получава спестяванията си плюс лихва, без да са необходими допълнителните сложни стъпки, за да постигне това, както е например при продажбата на имот, на акции или дялово участие във фирми. Той получава гарантиран лихвен процент за срока на депозита – независимо от това, дали междувременно има промяна в лихвите.
Описаните предимства са безспорни. Но рязането на главници остава в сянка. Защото който го е осъзнал, може да реши да си държи парите в сейф, където също ще реже от главницата си, но чрез таксата за поддържане на секретната кутия или ще ги зашие в дюшека, но там пък сигурността е на отчайващо ниво. Разбира се, може и да ги хвърли от балкона си на "представителите" на "органите", на които да помогне да разкрият свиреп телефонен измамник. Но това е друга тема.
Според аналитиците от moitepari.bg само една банка през юни е подобрила леко своя депозитна оферта. От 06 юни Fibank преустанови предлагането на "Промоционален депозит +" само месец след започването му. Сключените до тази дата договори, в които е уговорено автоматично подновяване на срока на депозита, ще се подновят за нов срок при лихвен процент, действащ към датата на подновяване. Заедно с това по случай 25 годишнината от учредяването на Първа инвестиционна банка АД от 06.06.2018 г. стартира предлагането на нов депозитен продукт – "Промоционален депозит 25 години Fibank" и увеличи лихвените проценти по електронен депозит "Моят депозит". Новият депозит може да бъде сключван за срок от шест, 12 и 24 месеца в левове и евро. Най-висока е лихвата при 24-месечния депозит, която е 0.85 процента.
А ето един реален пример как би се "люспил" депозит от 10 000 лева.
Ако оставим 10 000 лв. на депозит в банка днес, след година ще изтеглим 9986 лева. Тази сметка не е направена с методите на банковото счетоводство, но дава ясна представа какво става с парите ни, ако гласуваме доверие на влогово-кредитна институция.
Бакалската сметка е следната. Ако се депозират парите на най-популярния тримесечен влог, при който средната лихва е 0.1%, това ще означава годишна доходност около 10 лева. Казваме около, защото има минимална капитализация на лихви през годината, така че числото е незначително по-голямо.
От тези 10 лв. брутна печалба първо трябва да се извадят таксите, които са платени на банката, за да се постигне този резултат. Таксата за обслужване на този влог, ако е от отворен тип, най-често е между 1 и 2 лв. месечно. Да предположим, че е 2 лв., за една година това прави 24 лева. Това означава , че освен 10-те лева печалба, които ще трябва да върнем на банката, ще се бръкнем и с 14 лв. от главницата.
(Тук даже и не споменаваме за таксата за откриване на депозита, защото и без нея картинката е доста еднозначно тъжна.)
Ако депозитът е срочен и от затворен тип – нямаме право да теглим или да внасяме по него, обикновено той не се товари с такса за обслужване. Тогава онези 10 лв. обаче попадат под ударите на данъка върху лихвата, който я орязва с 8 процента.
Всъщност сметката е доста по-сложна, защото при нашия случай с тримесечния депозит на всеки падеж ще се правят подобни изчисления и лихвата автоматично ще се удържа от сметката, така че вложителят понякога доста трудно разбира каква е врътката.
Другата тревога е, че инфлацията през годината, която се върти в момента около 2%, може индиректно да отхапе около 200 лв. от този остатък и той да се превърне в сума около 9800 лева. И крайната сметка от едногодишния престой на парите ни в банка да бъде: 10 000 лв. вложени – под 9800 лв. получени в края на операцията.
Въпреки че официално у нас няма отрицателни лихви, за да държиш пари в банка, в крайна сметка се налага да си плащаш. При лихва от 0.05% срещу 50 ст. печалба за едногодишен влог от 1000 лв. първо се плащат 2.50 лв. за откриване на сметката, а за обслужването й – по 2 лв. месечно. Отделно се начислява и данък "лихва".
Парадоксално е, че въпреки безпрецедентно ниските лихви спестяванията в банките продължават да се увеличават, сочи статистиката на БНБ.
Ако се вторачим в лихвената статистиката на Централната банка и потърсим средните лихви по левовите депозити на домакинствата за май тази година, ще видим отчайващи неща. Средната лихва за депозитите до една година е 0.15 процента. Абсолютният рекорд в този диапазон на срочност държат депозитите от три до шест месеца, които са най-предпочитаните от гражданите – при тах лихвата е 0.09% годишно. За депозитите на граждани със срок от една до две години лихвата е 0.51%, а за тези над две години – 0.76 на сто. При депозитите в евро числата се различават незначително само в последната цифра.
Да припомним, че остана и резилът, сътворен от финансовия министър Дянков преди време, наречен дaнъĸ въpxy лиxвитe oт вcяĸaĸъв вид бaнĸoви cмeтĸи, който е закован на 8 процента. Πъpвoнaчaлнo пpиeтaтa cĸaлa зa oблaгaнe нa дoxoдитe oт cпecтявaния, пpиeтa пpeз 2012 г. и влязлa в cилa нa 01.01.2013 г., в мoмeнтa нe ce пpилaгa. А тя предвиждаше дaнъĸът дa нaмaлявa c 2 пyнĸтa вcяĸa гoдинa пpи пъpвoнaчaлeн paзмep 10 процента. B ĸpaя нa 2014 г. HC peши дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo тoгaвa бeшe 8%, и тaĸa пpeз 2015 г. дaнъĸът бeшe cъщo 8% вмecтo 6 процента. Зa 2016 г. cтaвĸaтa не e пpoмeнянa. Πocлeднaтa пpoмянa, зa ĸoятo знaeм, e oт нaчaлoтo нa минaлaтa гoдинa и тя зacягa oбxвaтa нa дaнъĸa, нo нe и нeгoвия paзмep. Oт минaлaтa гoдинa ce oблaгaт c дaнъĸ вcичĸи видoвe cмeтĸи – cpoчни дeпoзити, cпecтoвни и paзплaщaтeлни cмeтĸи, дeтcĸи дeпoзити. Яко богатеем!
