Време е за обобщение. В трети кабинет „Борисов“ финансовият министър не спира да протяга ръце към парите на осигурените по личните си партиди в частните пенсионни фондове. Че НОИ е на практика фалирал, защото половината от държавните пенсии всеки месец се изплащат не от него, а от данъците на всички работещи – да. Но да одрусват непрекъснато втория пенсионен стълб и каквото падне – да го прибират в хладното мазе на държавната грижа – не е честно, не е морално, противозаконно е. Защото България възприе преди близо 20 години тристълбовия модел на пенсинно осигуряване и га закрепи нормативно.
На Горанов като не му харесва и вечно им се увижда поне да излезе и да каже: „Край на този модел! Измислил съм нещо по-добро!“ А не да го демонтира бавно и методично в името на Негово Величество Фиска.
Първо беше Симеон Дянков, финансист номер 1 в кабинета „Борисов 1“. Тогава и Владислав Горанов, негов заместник участва в спорната законодателна поправка, която остана в публичното пространство като опит за национализация на средствата на осигурените лица в професионалните пенсионни фондове. Тогава, дружествата бяха принудени да преведат над 100 млн. лв. в НОИ, преди Конституционния съд да отмени поправката и да върне нещата в изходната им точка. От което, разбира се, нищо не последва. Решението важи занапред, няма ретроактивна сила.
В края на 2014 г., вече като министър на финансите във втория кабинет на Борисов, малко преди Коледа, докато социалното министерство прави обсъждания, заедно с пенсионните фондове, за необходими промени в КСО, министър Горанов иззе инициативата на министерството и обявява серия от промени, останали известни с най-скандалната поправка т.н. „свободен избор“ – даване на право на лица, които се осигуряват в универсален фонд, за втора допълнителна пенсия за старост, да прехвърлят натрупаните си средства в НОИ и Сребърния фонд. Промяната предизвика протести и трус в тогавашната управляваща коалиция, тъй като депутатите от Реформаторския блок отказаха да подкрепят промените. Горещият картоф бе прехвърлен в полето на тогавашния вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин, който след много дискусии, совалки и въвеждане на цял пакет от поправки в КСО, засягащи и първия стълб на общественото осигурявне, останали под названието „Реформата Калфин“, успя да прокара поправките и „свободният избор“ се превърна в норма. Едновременно с това, беше отменено предвидено увеличението на вноската в УПФ от пет на седем процента, като за сметка на това беше заложено увеличение на вноската към ДОО с по един процентен пункт за 2018 и 2019 г.
През 2017 г., вече в „Борисов 3“, министър Горанов отново скандализира пазара, като воденото от него министерство излезе с предложение за регулиране на фазата на изплащане, съчетано с други промени, свързани с промени в инвестициите, свързаните лица и контрола върху пенсионните фондове. След остра реакция от страна на бизнеса и работодателските организации, той отново прехвърли промените, които да регулират важния въпрос за фазата на изплащане, на социалното министерство. За сметка на това, в КСО бяха направени редица промени, имащи за цел да затегнат контрола, да увеличат правомощията на КФН до абсурдни величини, да увеличат санкциите за дружествата, вкл. и те да бъдат под постоянна заплаха за отнемане на лиценза за осъществяване на дейността си.
Същевременно, за председател на КФН бе избран неговия заместник в министерството – Карина Караиванова, а след промени в закона за КФН, таксите, които поднадзорните лица плащат, за да бъдат контролирани набъбнаха многократно. Най-голямо бе увеличението за пенсионно осигурителните дружества, като максималния размер на таксите за едно дружество е 2 млн. лв. годишно. Мотивът за увеличението е обезпечаване на независимостта на надзорния орган и повишаване на капацитета му за осъществяване на надзорните функции.
Новата серия от промени, които ръководеното от Горанов министерство продължават да задълбочават тенденцията за повишаване на административните и финансови тежести за дружествата и осигуряването в капиталови схеми в страната. Парадоксалното е, че те са мотивирани с необходимостта от транспониране на европейска директива от 2016 г., без изобщо да се вземе под внимание, че тази директива се отнася до регулирането на професионални пенсионни схеми в областта на доброволното пенсионно осигуряване, каквито в България практически не съществуват. Поводът се използва, вкл. и да се включат текстове, засягащи задължителните фондове, които изобщо не са обект на директивата.
Активната законодателна дейност на министъра има спорни резултати – осигурените лица в задължителни фондове не са особено ентусиазирани да се прехвърлят в Сребърния фонд, като броя и активите, прехвърлени до сега са несъществени за пазара. Дефицитът в държавното обществено осигуряване остава огромен, като след изконсумиране на временния ефект от увеличаване на възрастта за пенсиониране, ще продължи да нараства. Възможността, родените след 1959 г. да се защитят от влиянието демографската криза и проблемите в разходно-покривната система, като спестяват повече средства в лична партида в универсален фонд бе елиминирана, като вноската в УПФ продължава да бъде 5%. Постоянното увеличаване на нормативните разходи за дружествата, увеличения административен натиск и все по-сложни и противоречиви изисквания, създават проблеми пред функционирането на пазара и могат да доведат до консолидация и изчезване на част от по-малките пазарни играчи.
От дни е в ход поредният опит за разклащане на системата.
Комисията по финансов надзор да разрешава прехвърляне на професионална схема, или на част от нея от един фонд за доброволно пенсионно осигуряване в друг, предвиждат промените. Заявлението ще се подава от пенсионноосигурителното дружество, което представляв фонда, в който се прехвърля схемата. Одобрение от регулатора ще се изисква и при преместване на професионални схеми от и към чужди пенсионни фондове, е записано в проекта. В момента у нас лиценз за осигуряване по професионални схеми, има само фондът “ДСК Родина”, става ясно от сайта на КФН. Не е ясно, обаче дали тези изисквания на директивата, които се отнасят за професионални схеми, работещи на принципа на дефинираните пенсии, биха могли да се приложат директно върху професионалните схеми в доброволните фндове в България, които работят на принципа на дефинираните вноски. Друго основно противоречие е свързанно именно с искането да се дава размера на прогнозираната пенсия, което е характерно за осигуряването с дефинирани пенсии, което е по-разпространено в страните от Западна Европа. Действащият в България принцип на дефинирани вноски и заложенената в Кодекса забрана за фондовете да обещават доходност прави тази разпоредба трудно изпълнима, според експерти. В Директивата изрично е записано, че тя не се отнася до задължителните фондове, а някои някои от предложените промени са адресирани и към тях. Спореде сметките на финансовото министерство, в краткосрочен план за пенсионноосигурителните дружества ще възникнат допълнителни разходи. Те ще се наложат от нуждата да се въведат нови функции в системата на управление, за собствената оценка на риска, както и за информиране на осигурените лица. Поправките в кодекса въвеждат и нови задължения в контролните функции на банките-попечители – да следят при сделки с активи на пенсионния фонд дали всички плащания по тях се превеждат в обичайните срокове. Това ще доведе до по-високи разходи тях , пише в оценката за въздействието. Експертите на финансовото министерство смятат, че разходите не са прекомерно високи, но и че не могат да бъдат избегнати, като се позовават на това, че има императивни изисквания в правото на ЕС, които задължително трябва да да бъдат въведени в националното ни законодателство. Реално, това е поредната промяна, с която през последните години се увеличават разходите на пенсионно осигурителните дружества. Те първо бяха задължени да заплатят две проверки на активите. От началото на годината влязоха в сила промените в Закона за КФН, с който таксите, които дружествата плащат, за да да бъдат контролирани от комисията, нарастнаха многократно, като максималния им размер достигна два милиона лева за дружество. Целта на увеличението бе, да се обезпечи независимостта на регулатора и да се изгради по-голям капацитет за осъществяване на надзорни и контролни функции. Наред с това, с последните промени на КСО, дружествата бяха задължени да наемат и втори одитор, който да осъществява контрол върху дейността им. Всички тези, значителни увеличения на задължителните разходи на дружествата, се мотивират с по-висок контрол и защита на правата на осигурените лица, като те се въвеждат, паралелно с нормативното намаляване на таксите, от които дружествата основно формират своите приходи. Продължаващото увеличение на разходите може да затрудни дейността на по-малките играчи на пазара и да доведе до принудителна консолидация. Логичен е, че при такова увеличение на средствата за надзорна дейност на КФН, предвидените стрес-тестове следва да се извършват от експертите на комисията, в рамките на нейния бюджет за надзорна дейност. Така ще се прекрати и порочната практика за подобни проверки, дружествата да плащат на външни одитори, част от които осъществяват и нормална одиторска дейност над дейността им. Независимо от прилаганите методики, те не биха могли да намерят нещо по-различно, от това, което вече са констатирали в одиторските си доклади.
От министерството на финансите отчитат, че реално промените ще засегнат 9 пенсионноосигурителни дружества, 9 универсални пенсионни фонда, 9 професионални пенсионни фонда, 9 доброволни пенсионни фонда и 2 доброволни пенсионенни фондове по професионални схеми. Те ще се отразят и на 4,61 млн. осигурени лица и 1,2 млн. пенсионери В обосновката изрично е посочено, че новите разпоредби ще доведат и до повишаване на административната тежест за пенсионноосигурителните дружества, защото се въвеждат нови изисквания. Този аргумент в обосновката остава поражда съществения въпрос – как тези промени ще се отнесат до целия пазар на допълнително пенсионно осигуряване, при условие, че в единствената лицензирана на пазара професионална схема в доброволното осигуряване, по данни на КФН, за първото тримесечие на 2018 г. се осигуряват само 7952 души, а натрупаните по инвидидуалните им партиди средства са едва 14 млн. лв. Дори да говорим за целия пазар на допълнително доброволно осигуряване, отново става въпрос за малко над 610 000 осигурени лица и активи, които наскоро минаха психологическата граница от един милиард лева. На дружествата ще се наложи да изготвят допълнителни документи, като например правила за актюерските дейности и собствена оценка на риска, и за представянето им пред надзорния орган, което отново е спорна идея, като се има предвид строгата специализация и дейност на актюрите в една пенсионно осигурителна компания. Предложеният проект ще се обсъжда до 21 август т.г. Предложението е новите разпоредби в него да влязат в сила от 17 май 2019 г., а до 13 януари 2019 г. Комисията за финансов надзор да приеме наредбите по прилагане на Кодекса за социалното осигуряване. Това ще бъде поредна промяна в КСО, която засяга дейността по допълнително пенсионно осигуряване, като интересно е, че понастоящем все още не са влезли в сила всички изисквания, породени от предходната промяна и е възможно едните да се окажат в противоречие с другите. Всичко това става на фона на широко прокламираната цялостна реформа на пенсионната система, направена от предходния кабинет на премиера Борисов, която по-тогавашни политически оценки трябваше да даде перспектива, спокойствие и предвидимост на този пазар за години напред. Парадоксалното е, че в момента текът обществени обсъждания и по други промени в КСО, които засягат фазата на изплащане на пенсиите от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Експертите с право се питат защо е необходимо да се работи на парче и постоянно да се създават тревоги за осигурените лица с постоянни промени в нормативната уредба. Съществен остава въпроса, защо, при условие, че Директива № 2341 на Европейския съюз, която е в основата на промените, е от 2016 г. текстовете и не са транспонирани в българското законодателство при предходните промени, за да не възникнат подобни противоречия.
