Гонене на дипломати. Привикване на посланици за обяснения. Обвинителни декларации. От няколко седмици две страни, които традиционно са възприемани като приятели – Гърция и Русия, са в състояние на реална дипломатическа война. Факт, на пръв поглед, изненадващ, но разкриващ сериозните противоречия между интересите на двете държави в Балканския регион.
Когато през 2015-а в Гърция дойде на власт партията СИРИЗА на сегашния премиер Алексис Ципрас, представители на Европейския съюз, НАТО и Съединените щати показваха загриженост от вероятността новото гръцко правителство твърде много да се сближи с Русия и президента й Владимир Путин. Освен традиционно добрите гръцко-руски отношения, базирани в немалка степен и на православието, повод за такива подозрения даде изявеният левичарски характер на кабинета. А човекът, който предизвикваше най-големи тревоги, бе Никос Кодзиас – новият външен министър, който по-рано бе имал връзки с комунистически организации и бе проявявал симпатии към Кремъл.
Алексис Ципрас няколко пъти пътува до Москва, а Владимир Путин пристигна на визита в Гърция през 2016-а, като не пропусна да посети и Атон, подчертавайки религиозната близост на двата народа. От своя страна Атина нееднократно изтъкваше непродуктивността на западните санкции срещу Русия заради анексирането на Крим и ролята й във войната в Украйна. Затова изгонването на двама руски дипломати от Гърция и забраната за влизане на още двама през юни предизвика изненада. Причината бе, че според Атина те са се намесили в нейни вътрешни работи, и по-точно са се опитали да попречат на опитите й да реши дългогодишния спор за името на Македония. Ходът бе изненадващ най-малкото защото няколко месеца по-рано Гърция не се включи в масовото изгонване на руски дипломати вследствие на отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания.
От юни насам двете страни си разменят обвинения. Руският външен министър Сергей Лавров отмени насроченото си за септември посещение в гръцката столица, а Русия също изгони гръцки дипломати.
Както стана дума, официалният повод за неочаквания срив в гръцко-руските отношения бе сделката за името на Македония, отваряща пътя на балканската държава към НАТО. Руските дипломати са се опитвали да подкупват местни политици, включително и депутати, и са финансирали протести срещу споразумението. Обвинени са и в шпионаж, както и в заговор с гръцки бизнесмени за изпращане на пари в Македония за финансиране на местни националистически групи за организиране на безредици срещу неговото приемане.
Македонската сделка всъщност е само част от много по-мащабната борба за влияние на Балканите. Предишното македонско правителство начело с Никола Груевски бе приело националистическа програма, залагаща на "антиквизацията" на страната, според която жителите й са потомци на Александър Велики и антична Македония. Това влоши отношенията с Гърция и трайно блокира пътя на страната към НАТО и евентуално към Европейсксия съюз. Когато през 2016-а срещу Груевски се надигнаха протести, обвиняващи го в корупция, отношенията между Македония и дългогодишния й съюзник Съединените щати охладняха и това бе добре дошло за Русия. Москва застана твърдо зад правителството в сблъсъка му с опозицията, Сергей Лавров обяви протестите за част от план на външни сили да дестабилизират Македония, а руският посланик в Скопие предупреди за опасността от развиване на "украински сценарий", застрашаващ стабилността на Балканите.
Месеци по-късно друга малка балканска държава – Черна гора – стана арена на събития, в които бе замесена Русия. Правителството обвини Москва, че се е опитала да извърши преврат срещу тогавашния премиер и настоящ президент Мило Джуканович в деня на парламентарните избори през октомври 2016-а. Страната предяви обвинения срещу 14 лица – руски и сръбски националисти, включително и двама кадри на ГРУ – за планиране на атака срещу държавни институции и заговор за убийството на Джуканович. През 2017-а, след като парламентът гласува за присъединяване към НАТО, руското външно министерство заяви, че Черна гора е "игнорирала гласа на разума и съзнанието" и че Русия си запазва "правото да предприеме стъпки, насочени към защитата на нашите интереси и национална сигурност".
Изглежда, че Европейският съюз и НАТО накрая си дадоха сметка за усилията на Русия да печели влияние в Западните Балкани и най-сетне решиха да обърнат внимание на региона – в което може да се впише и темата на българското европредседателство. Влошаването на отношенията между Гърция и Русия трябва да се разглежда в този контекст – на натиска на западните страни за постигане на споразумение между Атина и Скопие с цел изтръгването на региона от руското влияние.
Със смяната на властта в Македония и поемането й от проевропейския премиер Зоран Заев едната пречка бе преодоляна. Що се отнася до Гърция, причините за благосклонността на правителството й със сигурност са повече от една – както вътрешни, така и външни. Освен че Ципрас вероятно желае да закрие огнището на нестабилност на север от гръцката граница, водещият мотив е икономическият. Да не забравяме, че през 2015-а, когато току-що бе дошъл на власт и когато пред него стоеше въпросът дали да приеме условията на кредиторите, или да извади страната си от еврозоната, той посети Москва. Оттам младият премиер се върна с обещания за общи енергийни проекти, но без финансовата помощ, която в момента му бе крайно необходима.
След това СИРИЗА прие исканата от кредиторите програма за финансови икономии и оттогава Гърция нито е толкова благосклонна към Русия, нито толкова враждебна към Брюксел, каквито бяха първоначалните опасения. Според някои наблюдатели дори сегашното гръцко правителство е най-прозападното от възстановяването на демокрацията през 1974-а. Дали при този негов курс сблъсъкът с Русия бе неизбежен и колко време ще продължи разривът е трудно да се прогнозира, но последният развой на събитията сочи, че Москва губи позициите си на Балканите.
