Много се изненадах, когато научих, че властите в Китай са забранили излъчването на новия филм за Мечо Пух и Кристофър Робин. Макар и да няма официална информация за причината, говори се, че това се е наложило заради държавния глава Си Цзинпин. Откакто през 2013 г. той се срещна с американския президент Барак Обама, из социалните мрежи се завъртя картинка на Мечо Пух и Тигър, публикувана до снимката на Си Цзинпин и Обама. И оттогава тръгнало сравнението на китайския лидер с популярния литературен герой от книгата на Алън Милн.
Очевидно на някой много правоверен партиен другар му е хрумнало, че китайският лидер много прилича на Мечо Пух. А може и на самия Си Цзинпин да му е минала през главата такава мисъл. И резултатът е налице – тотална забрана върху Пух. Върху мечето с добро и голямо сърце.
Си Цзинпин, или който и да е там правоверен партиен другар, бърка. Ако има китаец, на когото Мечо Пух да прилича, това е Лао Дзъ. Двамата сякаш една майка ги е родила. Философът учи, че пътят (Дао), който може да се назове, не е вечното Дао. "Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао", рекъл Лао Дзъ.
Подобни мисли се въртят и в главицата на мечето Пух. Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде, мъдро е отбелязало то. Въобще между китайците и Мечо Пух сякаш има единомислие. С изключение на Си Цзинпин, или който и да е там правоверен партиен другар, който е забранил мечето.
За нас обаче не може да се каже, че мислим еднакво с Мечо Пух. За съжаление. Умното мече например казва, че понякога поставяш стени около себе си не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие.
А у нас на никого не му пука и по тази причина стените си стоят непокътнати. Искаме свобода, но нямаме желание да я постигнем.
У нас дори на военните не им пука, за разлика от събратята им по света, които носят превратаджийско семе. С пагони или без, всички ние сме рода с магарето Йори, което като го попиташ как си, отговаря " не много как".
Това гарантира, че у нас Мечо Пух никога няма да бъде забранен. На кого му пука?!
