Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Търговските неразбории, които Тръмп причинява на световните финансови пазари с увеличаването на митата на стоките – най-вече от Китай, допринесоха за увеличаване на напрежението сред пазарните участници. Въпросът, който витае във въздуха, е дали ще има нова ескалация и доколко тя ще засегне световния стокообмен и развитието на икономиките. Данните показват, че икономиките продължават да се развиват добре, но ръстът на фондовите пазари се препъва от търговските препирни между големите в света.
Финансовите отчети показват, че компаниите все още прогресират. Ето защо цените на корпоративните книжа отново се устремиха нагоре. Щатският водещ индекс Down Jones Industrial Average отскочи мощно с 500 пункта и докосна равнището от 25 693 пункта. Сега той е много по-близо до целта да подобри рекорда си от края на февруари от 25 800 пункта. Немският DAX също напомпа мускули, но по-скромно – само с 200 пункта, до 12 700 пункта.
Геополитическите напрежения винаги пренасочват инвеститорите към по-малко рисковите валути, какъвто е доларът, и той поскъпна спрямо всички останали основни валути. Поскъпнаха и държавните ценни книжа, които също така се възприемат като убежище за инвеститорите в период на несигурност. Немските десетгодишни облигационни емисии поскъпнаха с 80 цента, а щатските с 50 цента в рамките на последната седмица. Поскъпнаха също и английските, френските, японските и австралийските държавни облигации. Тук искам да отбележа, че Фед със сигурност ще вдигне основния лихвен процент, при това още на следващото си заседание, насрочено за края на септември. Това е повече от очаквана новина, която вече е отразена в цената, респ. и в доходността на книжата.
Силен интерес се забелязва и към българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Търговията с емисиите ни с падежи през 2028-а и 2027 г. вече се случва при по-високи цени. Те се покачиха с по 20 цента, а доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост, се понижи. Тяхната възвръщаемост е с по 2 базисни точки по-ниска и е съответно 1.48 и 1.27% на годишна база. Сделките с книжата ни с падежи 2024-а и 2023 г. продължават да се случват при ценовите равнища отпреди седмица и носената от тях доходност е без промяна – на равнищата съответно 0.47 и 0.19% годишен лихвен процент. Доходността на най-краткосрочната ни книга с падеж 2022 г. също се понижи с две базисни точки и вече е 0.01% годишно.
Вътрешният ни вторичен междубанков пазар също е спънат, при това в прекия смисъл. Причината е липса на книжа. Когато стоката на един пазар намалява, се получава дефицит, търсенето надделява над предлагането и цените се повишават. От началото на годината Министерството на финансите не е емитирало нито една емисия от държавни ценни книжа, а в същото време през настоящата година ще настъпят падежите на ДЦК за 1.24 млрд. лв. номинална стойност. Общата ни държавна задлъжнялост е спаднала с 2.52 млрд. лв. за последните две години и е едва 23.6 млрд. лв. в момента. Съотношението на държавния ни дълг към БВП, което в края на 2017 г. беше 25.1%, вече е 22.6% и ще се понижи още повече, но за сметка на развитието на вторичния ни пазар, който може и да изпадне в клинична смърт. Липсата на достатъчно емисии продължава да повишава цените им. Доходността им съответно става все по-ниска, като тази на книжата с падеж след три години вече е на отрицателна територия от минус 0.1% годишно. Тези с падежи след пет, седем и девет години пък се котират при средно 0.08, 0.6 и 0.85% на годишна база.
