С цървули през тол системата

тол система

След една година – на 19 август, у нас трябва да заработи тол системата, която на първо време ще обхване само тежкотоварните автомобили. Представят ни я като панацея – извор на между 800 млн. и 1 млрд. годишно, с които да се закърпи разбитата пътна мрежа. Премиерът Бойко Борисов дори смята 1.5 млрд. лв., но засега това е по-скоро едно излишно наметало върху транспортната инфраструктура на страната.  

Поне от десетина години насам идея за такава система ту се подхвърляше из общественото и икономическото пространство, ту се прибираше в дълбоките чиновнически чекмеджета. Близо 3 години бяха необходими, за да се стигне до първия търг и първите големи скандали, свързани с него. Те започнаха още с обявяването на сензационния срок за внасяне на офертите – само 24 часа, и продължиха с обжалванията на резултатите.

Битката на интереси е съвсем логична. Стойността от 150 млн. лв., която ще вложи изпълнителят на поръчката, ще му бъде върната за 3 години от пътните такси. Норма на чист приход от  една трета си е завидно висок показател и вероятно това е и едно от обясненията за низа от разправии. Освен това поддръжката на системата и функционирането й ще изисква средства. Вероятният им размер ще  е около 180-200 млн. годишно. При 20-годишен договор сумата надскача 4 млрд. лева. А за получаването на такива пари навсякъде се водят тежки битки – не само между компаниите, а и между политическите им лобита.

В новото разиграване на тол системата през тази година победител отново излезе австрийско-българският консорциум "Капш трафик солюшънс". Той обяви най-ниската цена за нея от 149.997 млн. лв. без ДДС. Този път се размина без скандали и като че ли поостарелите намерения най-сетне ще се осъществят.  Очакванията са внедряването й да повиши приходите от сегашните 350 млн. на 800 млн. лв. годишно, а в близка перспектива – до милиард. На тези евентуални пари се крепи стратегията на управляващите за доизграждане на магистрала "Хемус", скоростния път до Видин, строителството на участъка през Кресненското дефиле до Гърция и т.н.

Колкото и да са добри обаче добрите новини за тези планове, толкова по-лоши са лошите. Заради шестващия у нас популизъм правителството обяви, че системата не обхваща леките автомобили на гражданите. Без особени фанфари и опозицията го подкрепи. Но де факто тя ги обхваща. Сегашната винетка ще бъде заменена с нова от 1 януари – електронна, и обещанията са, че цената й ще се запази. Само че на всички е пределно ясно, че рано или късно – охотно или неохотно, властите ще наложат нови пътни такси и за леките коли. Прави се нещо като постепенно затягане на примката около врата – днес за товарните, утре – за лекотоварните, в други ден – за всички.

"Не може да се отрече тарикатлъкът на внедрителите на тази идея, защото населението масово си трае по темата – коментира по този повод експертът Илиян Василев. – Внушено му е, че това не го засяга и че всичко се прави, за да се обложат с адекватни такси тежкотоварни камиони над 3.5 тона". Василев задава елементарния въпрос: защо не се вдигнат пътните такси за камионите и държавата да ги събира още на границата? В необходимия размер, но без скъпата инвестиция в тол системата?

Солта на такава система е, че не се плаща винетка за определено време (от седмица до година), а се остойностява изминатото в действителност разстояние. От тази гледна точка тя ще въведе в бъдеще някакъв принцип на социална справедливост за гражданите – караш повече, плащаш повече. Но и друг принцип ще въведе – този на  социалната несправедливост. Защото при еднакво количество изминати километри собственикът на мощна лимузина с голям разход на гориво ще плаща толкова, колкото и собственикът на някоя таратайка.

И най-сетне – при ниския социален стандарт в България сумата от 86 лв. от София до Бургас и още толкова за обратния път, или общо над 170 лв. в двете посоки, е съвсем неприемлива. При това силно се лъжат тези, които смятат, че тя ще им се размине.

Иначе реалното облагане чрез тол системата ще повиши над 20 пъти в годишно изражение сумата, плащана от транспортните фирми. При сегашната цена от около 1000 лв. на камион се изминават 100 000 км годишно – т.е. средностатистичски цената на винетката за тях е около стотинка на километър. И цената от 20 стотинки на километър, колкото предвиждат международните експерти и нашите властници, ще удари сериозно по целия дребен бизнес в тази сфера и ще разклати немалко от средните фирми. Естествено, тя директно ще бъде калкулирана и в цените на превозваните стоки. С колко ще поскъпнат поне приблизително – засега не се знае, но не поради липсата на данни, а заради пълната некомпетентност на бюрокрацията, която дори не са е сетила да проиграе математически съответните модели! Така че ще научим по джоба си, когато му "дойде времето", според крилатия израз на един бивш премиер.

Не е много ясно и на какви разчети се крепят надеждите за онези 800 млн. – 1 млрд. лв. годишен приход. Сегашните постъпления от винетките са в рамките на 249 млн. лв., от които повече от скромните 103 млн. лв. идват от товарните автомобили и автобуси над 3.5 тона. Да се разчита на 8-10 кратно увеличение на тежкотоварните автомобилни потоци на територията на страната си е чиста проба бълнуване.

Изглежда, разчетите за приходите от системата са правени на базата на тон-километри (разстоянието, умножено по тонажа). Да се опитаме да ги направим и ние. При цената от 20 стотинки на километър и милиарден звонк  на ден трябва да се отбелязват 13 698 630 тонкилометра. Величината е не само напълно постижима, но даже и занижена. При 129 000 товарни автомобила и автобуси у нас (от които над 30% – нови) и всекидневна тяхна употреба това означава пробег на денонощие средностатистически от… 106 километра! Само 106 километра. Жалка работа!

При тази сметка не е отчетен потокът от ТИР-ове, пътуващи от Западна Европа към Близкия и Средния Изток и обратно. А те са поне още толкова. Но ако предварително е прогнозирано такова натоварване на българския тежкотоварен автомобилен парк (под 40 000 км годишно), а с отчитане и на международния – под 20 000 км, то реалните приходи всъщност ще излязат към 3 млрд. лв., а може би и повече. Именно това поражда съмнения в сделката. Защото всеки оператор на такава система освен твърдото заплащане получава и част от надплановите приходи.

Облагането на чуждестранните ТИР-ове с такса от 23 лв. за еднодневния винетен стикер действително е смешно ниска величина. Неоспорим от никого факт е, че средногодишно над 1 300 000 шофьори на камиони над 3.5 т  прекосяват държавата с еднодневни винетки, внасяйки едва двадесет и няколко милиона лева в хазната. Парадоксално е при този огромен поток от товари, който износва ускорено пътищата ни, да се плащат такива мизерни суми. Но не е проблем те да се увеличат няколко пъти, още повече че ТИР-овете преминават предимно транзит – основно от българо-сръбската граница до турската и обратно. Редица специалисти смятат, че събирането на поне 1-1.5 млрд. лв. от пътни такси е напълно постижимо и без тол системата – при това при много по-ниски разходи. И че концентрирането на огромен паричен поток – със съдействието на държавата, не е най-добрата политика за развитие на пътната инфраструктура.

Бъдещето ще покаже дали си е заслужавало парите и усилията такава система сега да се внедри у нас. Както и дали разправиите и скандали около нея няма да продължат и занапред.

Параметрите

Според план-графика общият срок за внедряването на тол системата е 19 месеца, но реално още следващото лято ядрото ще започне да функционира и да събира такси.

В техническото задание е предвидено изграждането на 500 терминала за регистриране и издаване на електронни винетки, 100 автомобила за контрол, 100 пункта за претегляне в движение и 500 портала за тол контрол. Трябва да бъде изграден и изчислителен център и офис за поддръжка.

Отликата на нашата система от чуждестранните е една: в обхвата и мащабите. У нас тя ще обхване поне 16 000 км от магистралната и пътната мрежа – т.е. всички аутобани – първостепенни и второстепенни шосета, както и някои третостепенни. Освен това с нея ще се третират всички тежкотоварни возила над 3.5 та – камиони, автобуси, ТИР.-ове.

Предложението на експертите от международните финансови институции е пътна такса за километър да е 20 стотинки .

Григор Лилов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст