Лято, жега е, а правителството мисли как да направи живота ни по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден. На връх Голяма Богородица кабинетът се събра и дружно вдигна линията на бедност в България с 27 лева. Така през 2019 г. тънката червена линийка между много гладен и донякъде сит ще е 348 лева. Както уточняват от пресцентъра на Министерския съвет, сумата се определяла на база на методика, утвърдена от МС през 2006 година. В съобщението се пояснява още, че линията на бедност се използва като референтна стойност при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище на населението.
Хубаво – обаче недоумявам каква ще е тая референтна стойност, изчислена според методика от 2006 година? Нали древногръцкият философ Хераклит от Ефес е рекъл, че не можем да влезем два пъти в една и съща река?! Тя не е същата, както и ние не сме същите. Да не говорим, че от 2006 г. досега изтече много вода и цените не са като тогавашните. През 2006 г. килограм хляб се продаваше под 1 лев. През 2010 г. средната цена на белия хляб вече беше 1.15, а през 2017 г. стигна до 1.31 лева. Прав е Хераклит – не можем да ядем един и същи хляб на една и съща цена. Всичко тече, всичко се променя.
Само методиката от 2006 г. май не. И всъщност какъв повод за гордост е това, че тънката червена линийка на бедността е вдигната с цели 27 лева. Като се приспаднат увеличенията на цените на тока, газа, нефта, водата, ще излезе, че линийката не се е вдигнала, а се е сринала и около 2.2 млн. българи ще продължат да изпълняват традиционното за нас упражнение "връзване на двата края".
В такава ситуация започвам да гледам с подозрение дори и на философстването на Хераклит. Абе, байно, каква река, каква промяна, след като от години изпълняваме все едно и също упражнение? При това, без да си дадем сметка, че не само разните му методики, но и авторите им, да не говорим за партиите, политиците, платформите и обещанията им, са едни и същи и все към връзване на двата края ни бутат?!
Такива са дори и онези, които се появяват като бели врани на политическия небосклон. Мъдрецът Радой Ралин много добре ги е описал – отде и да дойде врана, все посрана. Друго е например в Италия и Франция. Там бившите представителки на порноиндустрията Чичолина и Селин Бара станаха депутати. Ами как да не пратиш в парламента човек, чийто предизборен лозунг е "За един свят на удоволствията, равенството и свободата", какъвто бе призивът на Селин Бара?!
Разликата между Чичолина, Бара и българските политици е, че у нас няма бивши, няма бъдещи. Всички са настоящи.
Та затова ни е такава линията на бедността.
