Около 200 000 български клиенти на фалиралата застрахователна компания "Олимпик" ще трябва да се спасяват сами. Държавата няма да плати "изгорелите" им застрахователни вноски просто защото не може – няма нормативен инструмент, с който да го направи. Това стана ясно по време на извънредното заседание на Народното събрание във вторник (21 август), свикано по искане на БСП точно заради краха на "Олимпик".
Кодексът за застраховането не предвижда никаква помощ за застрахованите във фалирали застрахователни компании, регистрирани на територията на другите държави членки от Европейския съюз, които осъществяват дейност чрез клонове у нас. И това не е случайно: просто такова е законодателството в цяла Европа към момента.
Но въпреки че нормите са пределно ясни, почти седмица в публичното пространство се въртяха всякакви спекулации – някои с откровено политически цели, а други – просто от незнание.
Кой ще плаща?
Основният въпрос, по който всевъзможни специалисти и юристи заеха коренно противоположни становища, бе кой ще трябва да плати на двете групи български граждани, засегнати от фалита на "Олимпик" : пострадалите в катастрофи и застрахованите, чиито вноски изгоряха.
Едни твърдяха, че българският Гаранционен фонд трябва да плаща, други препращаха засегнатите към Обезпечителния фонд, трети директно пращаха хората в Кипър, а имаше и такива, които заговориха за съда в Страсбург…
Вина за масовото объркване безспорно имат калпаво разписаните правила в Кодекса за застраховането (КЗ) и буквалното прилагане на функциите "копи-пейст" от европейските директиви. А и морето от нормативи, които уреждат отношенията, свързани със застраховането – както наши, така и чужди. Но в крайна сметка се стигна до напълно недопустимо объркване не само за гражданите, а и за самите "експерти", които в рамките дори само на един и същи ден скачаха на коренно противоположни позиции.
До Кипър, през Брюксел и обратно
Най-простичко обяснено, Кодексът за застраховането (КЗ) предвижда наличието на два фонда, които служат за обезщетяване. Единият е гаранционният, в който правят отчисления всички застрахователи и който служи само и единствено за обезщетяване на вреди от катастрофи, причинени от автомобили без застраховка "Гражданска отговорност". Или чиито водачи са избягали и се числят в графата "неизвестни извършители".
Другият фонд е обезпечителният, който се ползва при обявяване на застрахователи в несъстоятелност. Според КЗ обаче той гарантира вземанията при несъстоятелност само на дружества със седалище в България и на такива от трети държави с клонове у нас. Но трети държави в случая означава страни извън ЕС, а "Олимпик" не е такава компания.
Логиката на закона, а и на европейските директиви, които уреждат тази материя, е, че всяка от държавите членки си има надзорни органи и съответните гаранционни фондове. И при фалит те ще бъдат задействани там, където е регистрирана компанията. Така гражданите от всички държави членки, в които тя е осъществявала дейност, ще получат своите обезщетения – защитени в еднаква степен и при равни права.
Само че се оказва, че тези правила не работят добре – при това не само у нас, а и в цяла Европа. И затрудняват гражданите, а и органите, осъществяващи производствата по несъстоятелност в различните държави, включително и съдилищата. Затова в момента се обсъждат промени в директивите, които да опростят тези производства за гражданите – клиенти на закъсали застрахователи или пострадали при катастрофи. Основната идея на новите предложения е именно да се даде възможност на националните гаранционни фондове да плащат, а после да си търсят парите от "колегите" си в страните от ЕС, където е било регистрирано дружеството. Поне това стана ясно от изявлението на финансовия министър Владислав Горанов на специален брифинг в понеделник (20 август), посветен на казуса "Олимпик".
Но каквито и изменения да бъдат въведени в европейските нормативи, те ще действат занапред, а няма да могат да се приложат за казуса с "Олимпик".
Държавата няма ход за вноските
Веднага след като се разбра, че застрахованите в компанията ще осъмнат без валидна застраховка "Гражданска отговорност" от 18 август, клиентите се вдигнаха на спонтанни протести и поискаха намеса на държавата.
Само че тя няма полезен ход в случая – става дума за чужда компания, регистрирана в друга държава членка на ЕС. Държавата не може да плати, не може и да измени КЗ в противоречие с нормите на европейското право. Няма как и да накара властите в Кипър да се отнесат "по-благосклонно" към българите и да им осигурят преференции в производството по несъстоятелност срещу "Олимпик", защото това пък ще е в нарушение на тамошното законодателство. Няма и лостове, с които да притисне Европейската комисия по-бързо да придвижи промените в директивите. А още по-малко може да се надява те да влязат в сила с "обратна дата", за да важат и за застрахованите в "Олимпик".
Опозицията, в лицето на БСП, вече яхна недоволството на гражданите и поиска извънредно заседание на парламента насред лято, навръх Байрама. Колкото да се приеме решение, с което правителството се ангажира да търси начин да помага, включително и с юридическа помощ на пострадалите в казуса "Олимпик", след което отново да информира парламента какво точно е направено по казуса "Олимпик". През септември, след края на ваканцията, разбира се.
Но каквито и говорилни да се вихрят в парламента, за застрахованите в "Олимпик" пътят, изглежда, е само един: да си ангажират местен адвокат и да си предяват претенциите пред съда в Кипър – но само за остатъка от платените вноски, които са им "изгорели" след 18 август.
Междувременно те нямат друг избор, освен да сключат нова застраховка с друг застраховател. При това бързо, защото всяко отлагане с идеята, че "държавата ще направи нещо", ще е за тяхна сметка. Вярно, КАТ им обеща "толеранс" от няколко дни. Но, първо, този толеранс ще е само проява на добра воля, за която няма никакво законово основание. Второ, тя ще зависи от субективната преценка на всеки един служител на реда, който да установи, че нова застраховка не е направена (това пък може да "отпуши" на нова ниша за дребни рушвети на пътя). И трето: дори и всички полицаи в държавата съвестно да спазват "толеранса", той ще е за съвсем кратък срок и вече изтича. Последиците от липса на нова застраховка са еднозначни… глоба и смъкнати табели. А вероятността при обжалване наложената глоба да бъде потвърдена и от съда е риск, който също ще си остане за клиентите на "Олимпик"…
Има светлинка в тунела за пострадалите
В хода на дебатите в парламента обаче се разбра нещо твърде важно: че пострадалите в катастрофи с автомобили, застраховани в "Олимпик", може да получат рамо от държавата – благодарение на международна конвенция за регрес на застрахователните фондове, която се оказа подписана от България още през 2012 година. Точно тя би дала възможност хората да бъдат улеснени и да не им се налага да комуникират с органите по несъстоятелността на "Олимпик" в Кипър и обезщетенията им да може да се изплащат чрез българския Гаранционен фонд. Но как и дали изобщо ще се случи това ще стане ясно в края на септември, когато се очаква съдът в Никозия вече да е решил дали ще се пристъпва към ликвидацията на "Олимпик" и осребряването на имуществото на компанията.
"Изгорелите" болници
Въпросът "Кой ще плаща" вълнува не само пострадалите в ПТП и десетки хиляди редови граждани със застраховки в "Олимпик". Не са малко и "ВИП" клиенти на фалиралата компания – включително и "Пирогов" и няколко болнични заведения в Пловдив, които също се оказаха застраховани в "Олимпик". А техните вноски са в пъти по-високи от тези на автомобилистите. Ясно е, че и те ще си търсят остатъка от неизползваните премии по общия ред – в производството по несъстоятелност в Кипър. И ще платят отново – на нов застраховател, ако искат да им вървят линейките…
Казусът с пловдивските ДКЦ-та и местната болница "Свети Мина", които са застраховани в "Олимпик", впрочем сам по себе си е твърде интересен. Защото управител на клона на "Олимпик" в Пловдив се оказа заместник-председателят на общинския съвет Пепа Деведжиева. А застраховките с "Олимпик" са минали през одобрението на Общинския съвет.
Въпросът е дали има конфликт на интереси в този случай? Според заместник-кмета на града Розалин Петков – не, защото Деведжиева не е гласувала решението в качеството си на общински съветник и си е направила отвод.
Заместник-кметът е категоричен, че вреди от фалита на "Олимпик" за застрахованите там медицинските заведения няма. Но все пак те ще трябва да сключат нови договори с друга компания, а после да чакат неизползваната част от премиите, които са внесли в "Олимпик" да им бъде възстановена в производството по несъстоятелността.
А самата Деведжиева обясни, че повечето застраховки са били с разсрочено плащане, а болницата "Св.Мина" (която е застраховала сградата си) има да си връща около 200 лв. след затварянето на застрахователната компания. Добрата новина е, че според общинарката здравните заведения не дължат обезщетения за нищо и срещу тях няма предявени претенции.
Проблемът с общинските здравни заведения, застраховани във фалиралата кипърска компания, обаче даде повод на ВМРО да отправят питане до кмета на града за повече информация относно случая. "Трябва ли да има извънредна сесия на Общинския съвет в Пловдив за получаване на разрешение за сключване на нова застраховка? И кой ще поеме отговорност, ако във времето, в което не е сключена застраховка, се случи щета в някое от здравните заведения?", попитаха воеводите.
