Мария Иванова
Управлението по време на третия мандат на Борисов прилича на процесите, които протичат при готвене с тенджера под налягане. Целта е една и съща, в рекламите ни обясняват как това домакинско чудо спестява време и харчове. Готви се по-бързо, пести разходи (за ток например) и въобще е много полезно. Борисов се върна на бял кон за трети път начело на държавата с обещание, че е поучен от грешките си, а време няма, бързо и икономично трябва да се свърши всичко, което има за вършене в държавата, защото преходът продължи твърде дълго, електоратът драматично обедня и се озлоби. Амбициозната програма на правителството бе гарнирана с обещание за резултати "още до края на тази година” (2017-а – б.р.). "Страната се нуждае от сигурност и доверие в държавата и от институции, които да правят всичко възможно да осигурят по-доброто настояще и бъдеще", заяви Борисов пред депутатите, докато гласуваха състава на кабинета му.
Затова в тенджерата (държавната машина) набързо бяха насипани част от предизборните обещания (не всички, разбира се, някои са си само за преди изборите), събрани оттук-оттам съставки (разбирай кадри със своите си по-малки и често далеч по-практични амбиции, стратегии за жизнено оцеляване и капацитет). Завъртяха ги под пара налягане, което се изисква технологично, за да се случат процесите в една държава и се получи това, което виждаме сега. Заради този ефект много домакини продължават да се ужасяват от тенджерата под налягане – свързват я главно със
заплашителното свистене
на парата, която уредът изпуска и взема "жертви" – кога рани по кожата, кога щети из кухнята. Нещо като онзи класически котел от приказката, задвижван със заклинанията "Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!". В него в ролята на "рибица от блатен смок, остро жило на слепок, мъх от прилеп, клюн на сова, от усойница отрова" влизат дежурните виновни подправки – комунистите, Станишев, тройната коалиция, предишните коалиционни партньори и напоследък всякакви най-разнообразни "гадове", воглаве с президента и фирми със "скапващи" се дискове. Арсеналът с оправдания се обогатява непрекъснато, но никога за бълбукането и пръските гореща пара (под формата на аварии, всякакви издънки и прояви на некомпетентност) от държавния котел не е виновен готвачът (по модерному Шефът).
Примери? Гръмна застрахователна компания "Олимпик". Над 200 000 българи останаха без задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и за своя сметка трябва по спешност да сключват нова. Контролът върху компанията и дейността й се осъществява от Комисията за финансов надзор. Но заради скандала си отиде не председателят Карина Караиванова, близка до финансовия министър Владислав Горанов, а заместничката й – Ралица Агайн. Също като в казуса с КТБ – тогава пък шефът на БНБ не носеше отговорност.
Отговорен се оказа заместникът
му и неколцина по веригата надолу. И по повод на избягалите от затвори и полицейски арести до оставки на върха пак не се стигна – отнесоха го подчинените на Цецка Цачева и Валентин Радев. Падат самолети, включително военни, загиват хора. "Хубаво е някой да поеме вината и да каже – толкова години съм бил шеф на ВВС, сигурно и аз имам вина. Не – само правителството, само Борисов, само министърът“, коментира огорчено премиерът, информирайки ни, че подобни случаи има и в други държави.
В средата на отпускарския август Търговският регистър безпрецедентно се срина. Последваха и други кризи със сайтове на институции. За бизнеса това е разгром. "Сривове като този в Търговския регистър са недопустими, ако искаме България да я взимат насериозно като атрактивна дестинация за инвестиции и правене на бизнес" – тази позиция огласи Глобалният предприемачески мониторинг (GEM) – международна организация, която следи нагласите на предприемачите по света. Според тях това носи директни загуби заради невъзможността за прехвърляне на дялове, за финансиране, за откриване на сметки, за вадене на електронен подпис, вписване на промени. Има рискове за сигурността при евентуални транзакции заради невъзможността да бъдат верифицирани важни реквизити. За Борисов обаче случилото се е Божа работа.
Дискове са, скапали са се
уверява премиерът. И по стара традиция потърси вината другаде – в глобалната несигурна киберобстановка, която и занапред ще ни подлага на "хакерни атаки, зловредност и умисъл". Разбира се, и в миналото, припомняйки скандала "Червей" и опита да се източат информационни масиви на МВР. Вторият в партията Цветан Цветанов пък услужливо стигна до обоснованото предположение за "умишлен саботаж". И кой, мислите, понесе "политическата отговорност" (тази добре позната мантра)? Разбира се, не правосъдният министър Цецка Цачева, която се явява пряк началник на отстранената от директорския стол в Агенцията по вписванията Зорница Даскалова. Нищо, че е знаела поне от началото на годината, че нещо не е наред в работата на подчинената й, защото е получила доклад на Инспектората на правосъдното ведомство за коментираните нарушения. Даскалова набързо бе сменена със свой клонинг – също толкова "енигматичен" откъм евентуални компетенции. Габриела Козарева бе извадена от учудващо пълната "банка кадри" на … "Атака", а въпросите за професионализма й бяха контрирани с простосърдечното обяснение на Борисов: "Аз не я познавам. Днеска се запознах с нея за първи път. Питайте хората, които са я предложили – Патриотичния фронт (коалиционният партньор всъщност се казва "Обединени патриоти" – б.р.). Когато имаш коалиционно правителство, имаме разписани отговорности по назначаването на длъжностни лица. И това ми беше подадено. Аз не мога сам да ги назначавам. Мисля, че ще се справи."
Също толкова пожелателно е и евентуалното връщане в действие на Търговския регистър. "Ако имаме късмет, до края на седмицата ще имаме регистър", уведоми ни премиерът.
Ако имаме късмет
няма да видим и вицепремиер в полет от Бургаския мост с релса на врата. Това се зарече да направи Валери Симеонов, ако следващата съдебна инстанция потвърди решението на ВАС за отмяна на плана на управлението на национален парк "Пирин". Парк "Пирин", Козарева, меренето на шума из дискотеките край морето, законовите промени, засягащи собствениците на малки бензиностанции и на казани с ракия, станаха част от безкрайната сага на отношенията между воюващите партньори роднини по кумова линия. Симеонов и Волен Сидеров си размениха такава канонада от обвинения, че ако институциите ни работеха, с думите им нямаше да се занимава публиката, а точно институциите. Хората от от НФСБ се оплакаха, че кандидатурата на Козарева не е съгласувана с тях и предупредиха, че лансирането на кадри "през задния вход (…) руши доверието в управляващата коалиция и не е полезно за държавата". "В случая "Козарева" няма никакви основания за обструкции, освен ако някой политик, държавник или член на правителството се страхува, че от Агенцията по вписванията могат да станат известни данни за негово участие във фирми или наличие на конфликт на интереси. Но това е негов проблем и не е повод за коалиционни интриги”, отговори Сидеров. Засега
Борисов не успява да овладее
страстите на своите партньори. Миналия месец организира среща, която завърши с уверения, че са се разбрали да спазват коалиционното си споразумение и да съгласуват предварително всяко по-важно решение, за да се спестят разправии през медиите. "Примирието" обаче не издържа и три седмици по-късно Сидеров атакува зрелищно Симеонов. Повод станаха проверките за шума в заведения, минаващи за управленската емблема на вицепремиера. Към колоритната им размяна на реплики трябва да се прибавят и взаимните обвинения за участие в операции по спасяване на "редник Цеко" и "редник Киро", за изнудване на кабинета от типа "или пада правителството, или се приема концесията за Банско" и ултиматуми за извинение – към руския патриарх Кирил… Конфликтът на Симеонов с министъра на туризма Николина Ангелкова пък стигна до прокуратурата. Вместо да се разберат на територията на МС, той изпраща сигнали срещу нея за… незаконни действия. Засега обаче Специализираната прокуратура отказа да образува досъдебно производство.
Въпросът е дали Борисов не може или не иска да се справи с патриотичните (си) хали. Парадоксът е, че, изглежда, проблемите в малката коалиция някак заздравят голямата. Защото така ГЕРБ по-лесно управлява – или поне неговите деятели така си мислят. Но може да се чете и другояче. Какво научихме от смяната на една с друга шефка на Агенцията на вписванията например? Че всичко ново е добре забравено старо. Партийните квоти бяха нещо лошо при Тройната коалиция. Но "нашите" са си окей. "Постарали сме се там, където няма заместник-министър от всяка една партия, да има шеф на агенция", признава Борисов. Може и при бъдеща издънка премиерът и ГЕРБ да обяснят, че не са виновни, да посочат друг отговорен, но по същество ще е
признание за зависимост
за вързани ръце. Без приповдигнатостта, патетиката и сработилия инстинкт "да не се изложим пред чужденците", които удържаха страстите в управляващата коалиция по време на Председателството, Борисов от звезда на външната ни политика постепенно се върна в старата си роля на роден Зевс Гръмовержец – възникне ли казус, всички се обръщат лично към него, за да го реши. Но когато поемаш държавата да я управляваш на ръчен режим, рискът е, че всеки проблем е твой проблем и няма къде да се скриеш. Борисов уж си бе взел поука и сравнително дълго успя да се опази да не се меси навсякъде. Но човек не може да избяга от себе си. Стигна се до абсурд – министър-председател да нарежда на кмет да не изпълни решение на Общински съвет по внесен от самия градоначалник проект (решението за "Силистар" миналата седмица).
Истината е, че малките конфликти, избухващи със завидно постоянство, не могат сами по себе си да накарат капака на тенджерата под налягане да отхвръкне. Но
напрежението остава и се трупа
Докъде ще доведе това – още не знаем. Има предположения. "Борисов съзнава, че това износва модела на управление на ГЕРБ и ще трябва да измисля някакви нови "приказки" за наесен – министерски промени или нов национален сюжет. Защото, струва ми се, всичките му противници в един глас – колкото и различни да са помежду си, ще се опитват – на базата на всички тези тягостни случаи, да повишат напрежението“, прогнозира социологът Първан Симеонов.
Не са далеч от истината тези, които твърдят, че властта се търкаля по улицата. Само че никой не ще да се наведе и да я вземе. БСП засега не успява да убеди обществото, че е готова да излезе от удобната опозиционна роля. Не че социалистите не правят опити за пред публиката. Но опитът за дебат по тяхната "Визия за България" не потръгна, не предизвика оживление и някакъв интерес даже в партийните им редици. Усещането е, че ръководството прави разни срещи, за да влезе в медиите. Разговорът не удържа и на вихрещите се един след друг скандали, те просто го захлупиха. А и ударът с ареста на бизнесмена общински съветник от Бургас Бенчо Бенчев, разкритията му за (странни) връзки с ъндърграунд персонажи от калибъра на Митьо Очите и съмненията за "черни каси" удариха в сърцето БСП. Не само накара левицата да се оправдава, но и обезсили претенцията й за морална чистота. Впрочем, разплитането на този сюжет не носи ползи и за ГЕРБ… "Голяма партия винаги може и такива да се вкарат. Ако очаквате да нападна г-жа Нинова, няма да го направя. Решението в такива случаи е веднага гонене, махане – и готово. Местните организации винаги могат да направят някоя беля”, коментира Борисов, докато скандалът се разрастваше. Кавалерство? Едва ли. Отказът от коментар е по-скоро отказ да се задълбочава в темата. Защото и на ревера на ГЕРБ се поклащат и "Кумгейт", и "Суджукгейт". И защото за никого не е тайна, че
на местно ниво партийната система почти не съществува
"В политическите и в икономическите процеси доминират силни хора на локално ниво. Партиите са абдикирали от местната политика и са я дали в ръцете на местни олигарси. Отношенията, за които говорим, са добре известни на хората в съответните райони", твърди политологът Страхил Делийски.
Беззъба изглежда и уж елитарната десница. Пише писма, които никой не чете, и организира пресконференции, на които не се събират повече от трима журналисти. Освен ако не се очаква сбиване – атракция, която СДС предложи.
На този фон обществото демонстрира пълна апатия към тези изяви. Ако не броим Фейсбук шегичките. Като че нищо не може да накара хората да излязат на улицата. Дори когато са пряко засегнати. При над 200 000 пострадали от фалита на "Олимпик" по-малко от 200 перничани се събраха една нощ под празните прозорци на парламента. Толкова. До лагера на протестиращите майки на деца с увреждания изникна друг – на контрапротестиращи. Но пък ако някой може да наруши спокойствието наесен, това ще са точно тези жени. Просто защото нямат какво да губят. Но не и да събори властта. Взривът – както при тенджерата под налягане, може да дойде отвътре, а детонаторът могат да са предстоящите идната година първо европейски, а след това и местни избори. Само вътрешнопартийните боричкания по редене на листи и коалиционни групирания могат да доведат до трусове в политическия живот. Не без помощта на двете опозиции, които ще се опитват, ако не да подклаждат, то поне да поддържат напрежение.
