………………
Г-н Христов, според Вас има ли рискови играчи на застрахователния пазар? Очакват ли се нови фалити?
– Ако трябва да вярвам на изявленията на г-жа Ралица Агайн-Гури, че всички застрахователи са минали успешно стрес-тестовете, тогава бих успокоил читателите ви, че няма рискови играчи и не очаквам повече фалити. Но след това сътресение на застрахователния пазар аз съм разколебан. Самата тя заяви, че има и още проблемни застрахователи. Да се върнем във времето, когато вместо до 31 март 2015 г. проектът на новия Кодекс за застраховането беше внесен в парламента през септември и приет едва в края на същата година. Тогава ми направи впечатление, че ПРИЕМСТВЕНОСТТА, която съществуваше между нас, бившите ръководители на застрахователния надзор, е прекъсната. Промените в проекта на нов Кодекс за застраховането умишлено бяха забавени и не бяха подложени на широко обществено обсъждане. Тези, които имахме конкретни предложения и мнения с цел усъвършенстване на законопроекта в интерес на потребителите на застрахователни услуги, бяхме наречени "саботьори" и "дезертьори". И все пак – благодарение на нас парламентът ограничи правомощията на Ралица Агайн-Гури в качеството й на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застраховетелен надзор", и ги прехвърли на колективния надзорен орган.
Не бяха приети обаче исканията ни за премахване на излишния вече стикер по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, който натоварва допълнително застрахованите с около 14 млн. лв. годишно. Не беше прието и предложението ни за сключване на тази застраховката по интернет. Поради тези и някои други причини финансови експерти, юристи и всички предишни ръководители на застрахователния надзор поискахме оставката на Ралица Агайн-Гури, което обаче не се случи. Ако тогава някой ни беше чул, днес фалити нямаше да има. И все пак поздравления за министър Горанов за решителното му искане на оставка на Ралица Агайн-Гури, с което да се поеме отговорност за създалата се критична ситуация. Да не забравяме, че с действията и бездействията си тя, съзнателно или не, е създавала предпоставки за нарушаване на националната сигурност на страната.
Полезно ли е това говорене по темата? Трябва ли нещо да се промени в нормативната рамка, за да се минимизират рисковете.
– Не само че е полезно, но и наложително. Случаят със ЗД "Олимпик" ясно показа, че стопроцентовото имплементиране на европейските застрахователни директиви в българското законодателство невинаги гарантира пълнотата и качество на дейността на застрахователния надзорен орган. Затова се налага предприемането на инициативи от наша страна в съответните органи на ЕС за конкретизиране и разширяване на някои застрахователни директиви, а ако се прецени за необходимо – и приемането на нови такива. Категорично трябва да се направят съществени промени в сега действащия Кодекс за застраховането, насочени към по-рестриктивна политика в интерес на застрахованите лица. Целесъобразно би било да се върнат въведените от предишния ръководещ управление "Застрахователен надзор" на КФН Борислав Богоев изисквания за минимална средна рискова премия при изчисляване на резервите и за ограничаване на аквизиционните и административните разходи на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до 20% от стойността на застрахователната премия, намалена с всички законово определени такси, данъци и отчисления. Само така ще прекъсне порочната практика да се връща част от комисиона. Също така би могло да се обсъди преминаването на Национално бюро "Зелена карта" към Гаранционния фонд, както и членовете на УС на последния да се избират от държавата като задължително в тях се включва експерт-представител на потребителите.
Оправдано ли е поскъпването на задължителната застраховка "Гражданска отговорност"“ на автомобилистите?
– Категорично да, но при това трябва се държи много внимателно сметка за равнището на стандарта на българските потребители на този вид задължителна застраховка. Като основания за това могат да се посочат: очертаващата се съдебна практика за увеличаване на обезщетенията по неимуществените щети, както и разширеният кръг на лицата, имащи право да получават подобни обезщетения; все още непреодоляната изключително вредна практика за получаване на значителни обезщетения по тази застраховка от чуждестранни граждани, управляващи МПС с българска регистрация зад граница; очакваната по изчисление на самите застрахователи дупка от 800 млн. до 1.3 млрд. лв. за покриване на загубите им по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не бива да се забравя също, че у нас цената на тази застраховка в сравнение с цените й в останалите страни членки на ЕС е многократно по-ниска и не съответства в достатъчна степен на реално съществуващата квота на щетимост. Въвеждането на системата "Бонус-малус" и обвързването на риска по задължителната застраховка не с МПС-то и обема на неговия двигател, а със самия водач и неговите качества съществено могат да допринесат за решаване на немалка част от сега съществуващите проблеми.
