Планът за действие, който правителството одобри като основа за подготовката на България за влизане на Европейския банков съюз, е силно амбициозен – и като срокове, и като списък от задачи. Предизвикателство представляват най-вече въпросителните около предстоящия преглед на банковите активи, на който българският банков сектор ще бъде подложен. Независимо че само преди две години преживя успешно един такъв. Приликите обаче са формални – предстоящият преглед на качеството на активите – AQR, ще бъде различен в много отношения.
Първо ще го провежда ЕЦБ, а не БНБ. Което означава, че не може да има пазарлъци по отношение на обхвата на прегледа, на критериите по които ще се прави той, нито за фирмите – доставчици на услуги, които ще проверяват банките ни и цената, която ще платим за него.
В плана си за действие правителството е посочило, че подготовката за този преглед трябва да започне през септември или най-късно в началото на октомври 2018-а, за да може да приключи до началото на юли 2019-а. Практиката е показала, че въпросната процедура отнема минимум една година. Но за да започне тази подготовка, ЕЦБ трябва да определи
обхвата, който ще има предстоящият AQR
Не е без значение дали на проверка ще бъдат подложени трите най-големи банки, или банките от системно значение според списъка на БНБ. Първоначално бяха споменати и двата варианта.
Тук е важно да се знае, че системно значимите банки не са първите няколко по размера на активите си. Те се определят от БНБ по специална методика на Европейския банков орган, която е единна за целия ЕС и съдържа десет критерия. Всеки от тези критерии носи съответен брой точки. БНБ обявява за системно значими всички банки, които натрупват над 275 точки, и ги задължава да заделят съответните капиталови буфери.
През 2017-а – на базата на данните за полугодието, за системно значими банки у нас са обявени "УниКредит Булбанк", Първа инвестиционна банка, "Банка ДСК", "Societe Generale Експресбанк", Пощенска банка, "Райфайзенбанк (България)", ОББ, ЦКБ, СИБАНК, "Банка Пиреос България" и Българска банка за развитие. Вероятно до края на годината този списък ще претърпи промени, най-малкото заради юридическото прекратяване на СИБАНК, която бе погълната от ОББ. Важно е да научим актуалния списък на системно значимите банки, защото най-вероятно те ще са обектът на прегледа на качеството на активите. Но това е само предположение, което не бива да успокоява по-малките кредитни институции, защото методиката на ЕЦБ за провеждането на подобен преглед допуска той да обхване всички кредитни институции, независимо от големината им. Така че е разумно мениджмънтът на всяка от банките ни отсега да се готви за подобна изненада.
Критериите, по които ЕЦБ ще провежда прегледа
са публикувани в обновения през юни Наръчник за AQR, който може да бъде прочетен на интернет страницата на ЕЦБ. Там има доста подробно описание за методите, с които ще се извършват това упражнение и правилата, които ще се спазват. От прессъобщението на Европейския банков надзор, публикувано на 20 юни 2018-а във връзка с влизането в сила на обновения Наръчник, се казва:
"Банковият надзор на ЕЦБ актуализира наръчника си за преглед на качеството на активите (AQR) на банките от еврозоната. Ръководството съдържа методологията за оценка на оценките на банкови активи от пруденциална гледна точка. Актуализацията включва последиците от влизането в сила на новия счетоводен стандарт МСФО 9. Освен това преработеното ръководство отразява нарастващото значение за банковия надзор, осъществяван от ЕЦБ на бизнес моделите, насочени към инвестиционните услуги.
Ревизираното ръководство отчита новия подход, установен в МСФО 9, за обезценка на банкови активи и класифициране на финансови инструменти. Оценката на нивата на провизиите за кредитни експозиции следва модела на стартиране по МСФО 9, в който се въвежда концепцията за "значително увеличаване на кредитния риск от първоначалното признаване" на финансов инструмент и свързания с него нововъведения подход към провизиите".
Това означава, че
всички банки трябва да проверят дали са оценили риска
по всички свои активи и най-вече – по отпуснатите кредити, в съответствие с новите правила по МСФО 9 и дали са заделили съответстващите на тези правила обезпечения. Също така отново трябва да се направи анализ на пълнотата на кредитните досиета и ако има лисваща или противоречива документация, тези недостатъци да бъдат отстранени. Важно е балансовите и счетоводните данни от 2017-а да се преизчислят в съответствие с МСФО 9, за да се гарантира съпоставимоста им с тези от 2018-а при предстоящия AQR. Не на последно място е наложително да се тестват приетите оценки на обезпеченията от гледна точка на адекватността им спрямо методите за оценка на прилагани от Европейския банков орган и Европейския банков надзор. За да не се окаже в един момент, че в хода на проверката стойностите на някои от приетите обезпечения ще бъдат чувствително намалени, което ще доведе до допълнителни разходи за провизии и до други болезнени ефекти. Всички тези действия са свързани със
сериозно ангажиране на човешки и финансов ресурс
Що се отнася до разходите за провеждане на един такъв преглед на качеството на активите, практиката от предишния AQR показа, че те въобще не са малки. А при сегашния преглед размерът им няма да е подвластен на БНБ. Фирмата, която ще провежда AQR у нас, ще бъда определена от ЕЦБ – а тя ползва скъпоплатени доставчици на услуги. Между любимците й е компанията "Оливър Уаймън", която преди две години поиска от БНБ 16 млн. лв., за да поеме ръководството на тогавашния AQR у нас, и затова изгуби търга. Ако сега ЕЦБ я избере за доставчик на услугите, свързани с новия AQR у нас, българската страна трудно ще може да се пазари за цената – по-скоро ще трябва да я плати. Банките пък, които ще бъдат подложени на проверка, ще трябва да платят хонорарите на доставчиците на услуги. Тях ще ги одобрява фирмата, назначена от ЕЦБ да извършва прегледа у нас. Това всъщност е един от недостатъците, свързани с влизането на една държава в Европейския банков съюз, преди да е член на еврозоната – да плащаш сметката за решения, които се вземат от други и в които ти не участваш. И при това в случая става дума само за разходите, свързани с подготовката и провеждането на въпросния преглед на качеството на активите. Въобще не говорим за средствата, които евентуално ще трябва да бъдат ангажирани за изпълнение на надзорните предписания, които могат да се появят вследствие на това упражнение и на стрес-тестовете, които ще го последват.
При толкова много неизвестни е ясно, че предстоящият AQR се очертава като едно от сериозните предизвикателства, пред което банковият ни сектор ще бъде изправен през следващите дванадесет месеца. Ще си заслужава усилията, ако след проверката България бъде приета едновременно в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото – ERM ІІ и в Европейския банков съюз. Но ако прегледът покаже, че сме недостойни за тази висока чест? Тогава какво? Явно ще изгълтаме поредната горчива дажба репутационен срив, която ще ни сервира един подобен провал. Но това ще е най-малкото.
