Пътят убиец!
Завоят убиец!
Дъждът убиец!
Мантинелата убиец!
Асфалтът убиец!
Автобусът убиец!!!
Някой назова ли шофьора на автобуса убиец „убиец“?
Не, нали?
Защото не можеш да наречеш човек, който е убил 17 души, „убиец“, преди така да го нарече съда. Ако го нарече така. И то преди да е станал самоубиец…
А колко лесно се лепи този етикет на неодушевените – път, завой, дъжд, мантинела, асфалт, автобус…
Защо ли е така?
Защото те няма как да носят отговорност. А тези, които отговарят за тях – те пък лесно се измъкват. Да е видял някой досега отговорен за пътищата чиновник да мери коефициент на сцепление на асфалта? Да бяхте чули за напречен наклон на пътя в дъгата на завоя? Ами този връх в асфалтозабъркването – с добавка на варовик?
Точно тези убийци трябва да носят отговорност: архитекти, строители, работници в асфалтови бази, надзорници, местни властници…
Но с това работата ще е наполовина свършена. Сляпата Темида трябва да вдигне глава по-нагоре – там, където са неясните сенки на "поръчителите". Тези, които с придобита и селективно адаптивна слепота и глухота приспиват обществената нетърпимост.
Най-ниската цена на търга, нали?
Защо се държите като невменяеми? Преди време се заиграх, та сметнах, че бутилка вино под 5.60 лв. в магазин не може да има. Е, всъщност може, но то не е вино, а бъркоч от оцетна киселина и подсладител.
Млекари пък казаха, че цената на истинския кашкавал започва от 12.70 лева. Под тая цена е сухо мляко, палмово масло и суроватка.
Защо възлагащите обществени поръчки не сметнат колко е минималната цена на истинския асфалт? Защо не мерят насипните слоеве, степента на валираност и технологичното време за слягането им?
Защото може да се окаже, че избраният победител е спечелил с цена, по-ниска от най-ниската възможна. И не трябва ли ако това е така – и двете страни, контрагентите де, да се топлят взаимно зад решетките.
Защото от НЕвиното боли глава, от менте кашкавала – боли корем, ала НЕасфалтът направо копае гробове.
В името на оцеляването ни никак не сме на далавера първо до се хвърли вината на шофьора, та да може накрая –-след безброй разследвания, издирвания и съдебни дела – той да остане, за да изкупи вината на всички виновни.
Не е ли време да се замислим зад кой волан е виновният?
Зад този на автобуса или зад този на държавната машина?
