Журналистът Светла Бъчварова написа във Фейсбук интересно възпоменателно четиво:
Не разбирам защо из мрежата се дивим на “драмата” с Ветко Арабаджиев. Шумът около него е същият като около Ковачки (къде се ската този юнак?), Гриша Ганчев (синът му също поседя в ареста), Огнян Донев и Любомир Павлов (Павлов се спаси трайно в чужбина), Кирил Домусчиев (той някак отърва разправата или поне я отложи).
Един деец на БСП – Добромир Гущеров – се изнесе тихичко в хубави места по света с някой милион в сметката и забрави за бизнеса си в България. Един едричък оръжеен търговец, Емилиян Гебрев, се отърва (той си знае как), когато някой се опита да му вземе бизнеса.
Отстрелването на Сашо Дончев се отложи, не се знае докога. Над Богомил Манчев облаците се поразсеяха (дали?). Братя Диневи и други като тях да внимават. Съдбата на Цветан Василев и на бизнеса му са връх в тези прекрасни патриотични игри.
Ако се вярва на прокуратурата, Арабаджиеви са крали милиони и са били толкова уверени в недосегаемостта си, че са държали накраденото в кутии за обувки. Може и така да е.
В апогея си като бизнесмен Ковачки ходеше по телевизиите и приказваше уверено за енергетиката и развитието й. Даваше пари, за да вкара свои депутати в парламента. Добромир Гущеров публикуваше тезисни текстове за бъдещето на левицата. Гриша Ганчев откриваше производствени мощности, а държавни мъже режеха лентичките. Цветан Василев пръскаше милиони за телевизия и политически проекти. Държавата ги гледаше с ласкавия поглед на майка.
Общото в трудовите биографии на повечето от тези хора е, че в един хубав ден тази държава се превърна в мащеха и посегна на бизнеса им, за да го даде на други. Или ги заплаши, че ще пусне бухалките.
Същата тази държава, на която сме граждани. И която съществува единствено за да обслужва нечии чисто частни интереси. Срещу което послушните й служители добре се изхранват.
Ей това ме задушава от ярост. А не някакъв си Ветко и няколко десетки от неговия калибър, които крадат, защото от близо трийсет години тя им позволява.
