Тунис е сред най-големите производители на зехтин в света, но почти цялото му производство се изнася за Европейския съюз и САЩ, където зехтинът се смесва с местни масла и произходът му не се посочва на бутилката.
Тунис произвежда зехтин от близо три хилядолетия. Очаква се през тази година страната да стане вторият най-голям производител в света, след Испания. Въпреки това извън Тунис е трудно да се намери зехтин с етикет „произведено в Тунис“.
За новото поколение независими производители това е резултат от модел, който отдавна трябва да бъде променен. Сред тях е Сара Бен Ромдан, основателка на марката органичен екстра върджин зехтин KAÏA, която иска да покаже, че съществува по-добър начин.
„В Тунис казваме, че има повече маслинови дървета, отколкото тунизийци“, разказва тя. Всяко семейство има история, свързана със зехтина, а в нейното семейство той е бил изнасян за САЩ още от първото поколение. За нея зехтинът е и традиционно домашно средство, използвано за здравето и кожата, както и основна част от местната кухня.
Според местния производител OLYFO през сезон 2025/2026 86% от износа на тунизийски зехтин е продаден наливно, за да бъде бутилиран под чужди марки. Основните пазари са Испания, Италия и САЩ. Наливният тунизийски зехтин обикновено се бутилира в тези страни и се смесва с местни масла, поради което произходът му остава скрит.
Правилата на ЕС позволяват на етикетите да се използват неясни обозначения като „смес от зехтини с произход от Европейския съюз и извън Европейския съюз“. В САЩ също може да е трудно да се разбере къде е внесен, произведен или добит зехтинът.
Според Бен Ромдан това превръща Тунис в евтин доставчик на суровина, докато качеството на неговия зехтин остава недооценено. Тя смята, че тунизийският зехтин е сред най-добрите в света и иска KAÏA да оспори съществуващите стереотипи.
Производството на зехтин е скъпо, а фермерите трудно получават вътрешно финансиране. Земята често е наследявана в рамките на племена и няма модерни документи за собственост. Затова много производители продават реколтата си предварително на италиански или испански търговци на едро. Така цената често е определена още преди да е събрана реколтата.
Този модел поддържа бедността в селските райони. Сезонните работници, преобладаващата част от които са жени, трудно изкарват прехраната си. Условията на труд могат да бъдат опасни: работниците често се превозват в камиони, предназначени за товари и добитък. През последното десетилетие са регистрирани множество инциденти и смъртни случаи при подобни превози, известни като „камиони на смъртта“.
„По същество деколонизираме търговията със зехтин“, казва тя. Според нея тази идея е в основата на марката и може да вдъхнови нов местен модел.
Само за пет години KAÏA успява да се наложи в някои от най-престижните магазини за гурме продукти – сред тях La Grande Épicerie, Berrie, Causses и G. Detou в Париж, Selfridges и Harrods във Великобритания, Sabah в Ню Йорк и Monsieur Marcel в Лос Анджелис.
Марката се продава в около 100 специализирани гурме магазина и около 50 ресторанта във Франция, както и в магазини и онлайн платформи във Великобритания, САЩ и Тунис.
KAÏA е скъп продукт – около 34,99 долара за 50 сантилитра в американските магазини. Но Бен Ромдан казва, че високата цена ѝ позволява да предложи нещо различно. Компанията ѝ наема около 50 жени и им плаща същото възнаграждение като на мъжете – практика, която е рядкост в страната. Вместо евтин продукт за масовия пазар тя изгражда образ на тунизийски зехтин с високо качество.
Обединение от независими производители на висококачествен зехтин може да се конкурира с големите западни компании и да излезе от нишовия пазар на деликатесни магазини, достигайки до супермаркетите.
За Бен Ромдан международното признание на тунизийската продукция е отдавна закъсняло. Крайната ѝ цел е да създаде екосистема, основана на качество и устойчивост, в която Тунис може гордо да представя своето наследство и продукция.
Четете още: БАБХ и СДВР се натъкнаха на 7 тона зехтин в нелегален цех край София
