Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
Два противоположни процеса определяха случващото се на глобалната сцена. От една страна, проблемите във възникващите пазари, свързани с валутните кризи в Бразилия и Аржентина, както и потенциалната икономическа криза в Турция, а от друга – позитивната икономическа настройка в САЩ. Движенията на доходността като че ли оформиха тенденция към постигане на ръстове.
Най-ясно като че ли тя бе изразена при трежъритата. Десетгодишните американски книжа отбелязаха седмично повишение с 4.3 базисни точки до 2.899% при почти постоянни темпове на нарастване. Инвеститорите явно изглеждат убедени, че Фед няма да смекчи лихвената си политика, и ще станем свидетели на общо четири лихвени повишения през тази година и икономическите данни засега дават все повече основания за това. През месеца ни остава да видим дали Фед наистина ще направи третото лихвено повишение за годината, както и дали отново ще станем свидетели на бюджетна война в Конгреса и Сената, която да доведе до блокиране на американската администрация.
В еврозоната се наблюдаваха две отделни тенденции през изминалата седмица. От една страна, книжата на страните от ядрото на валутния съюз се намериха под натиск в унисон с американските облигации. Немските десетгодишни книжа пък отбелязаха седмичен ръст от 3.9 базисни точки до 0.383%, докато сходната френска емисия се повиши с 2.8 базисни точки до 0.718 на сто. Всичко това се случи въпреки сериозния негативен развой на капиталовите пазари, породен от проблемите в развиващите се страни, който бе съпътстван със сериозно нарастване на корелацията между основните индекси на капиталовите пазари на двата икономически региона.
В същото време инвеститорите в дългове на страните от периферията се оказаха на силно печелившата страна. Рискът за Италия бе леко надценен, тъй като след изявление на вицепремиера и лидер на Лигата – Матео Салвини, в което той пряко заяви, че страната му ще спазва европейските бюджетни правила (за 3% дефицит спрямо БВП), италианските дългове и активи се превърнаха в най-търсените на пазара. Доходността по десетгодишната емисия маркира седмичен спад от цели 18.6 базисни точки – до 2.921 на сто. При испанските ДЦК ситуацията бе далеч по-спокойна. Възползвайки се от проясняването на италианския хоризонт, десетгодишните книжа завършиха седмицата при спад от 2.2 базисни точки – до 1.445 на сто.
Във Великобритания въпросителните видимо се множат, а отговори има все по-малко. След сериозното засилване на вероятността за Брексит без сделка през последните няколко седмици от Франция и Германия дойдоха сигнали, че те могат да се откажат от някои от най-сложните за изпълнение свои искания. Тази добра новина като че ли бе достатъчна да се повиши в позитивна посока настроението спрямо Обединеното кралство и основният печеливш от това бе британският паунд. В същото време джилтовете се търгуваха в тесен рейндж, като за седмицата видяхме ръст от едва 1.2 базисни точки до 1.465% в десетгодишата им срочност.
