Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Нестихващите двустранни търговски спорове между САЩ и основните й контрагенти: Китай, Европейски съюз, Канада и Мексико продължават да държат в напрежение пазарните участници. И резултатите вече са налице. Забелязва се забавяне в темпа на промишленото производство на Китай. Ръстът на производствената активност на Европа пък е достигнал двегодишно дъно – ще рече прогрес има, но е хилав. Това е една от основните причини цената на цветните метали да се срине с 4.5% през последните пет дни.
Възникващите пазари вече почват да страдат и това се вижда ясно от срива на валутите им. Развитите пазари не са изолирани или имунизирани от кризата, която обхваща по-слабо развитите им партньори, защото корпоративният сектор на развиващите се икономики ползва финансовия ресурс на индустриализираните стопанства. В Турция задлъжнялостта на фирмите е 70% от размера на БВП. Като добавим и 30% държавен дълг, се оказва, че целият едногодишен продукт на страната отива за погасяване на заеми. Така една криза, обхванала развиващите се икономики, със сигурност ще се прехвърли и върху развитите, които са основен финансов донор. Тръмп играе доста твърдо и по ръба на бръснача, и вероятно мисли, че предизиквайки кризи в другите страни, САЩ са недосегаеми. Нищо чудно обаче , за разлика от кризата през 2008-а, която тръгна от Щатите и обхвана света, да се окаже, че кризата от 2018-а ще приключи на американска земя?!
През седмицата водещите борсови индекси отстъпиха в червената територия. Азиатските NIKKEI, Hang Seng и Shanghai Comp. потънаха съответно с по 1.2, 2.4 и 4.1%, като последните два са на едногодишно дъно, давайки ясен сигнал за дълбочината на кризата в развиващите се страни. Инвеститорите в немския корпоративен сектор загубиха 3.3% от вложените пари – с толкова спадна борсовият индекс DAX, достигайки най-ниското си ниво за последните пет месеца.
Освободеният паричен ресурс от продажбата на корпоративни книжа се пренасочи към по-сигурните държавни ценни книжа. Първоначално щатските и немските десетгодишни облигационни емисии поскъпнаха съответно с 30 и 70 цента, но през следващите дни отново поевтиняха в очакване Федералният резерв да вдигне основната лихва в края на този месец. Аналогично движение се забеляза и при търговията с книжата на Полша и Чехия, които в момента са на нивата си отпреди седмица.
Търговията с нашите еврооблигационни емисии също не бе повлияна съществено и цените им, респ. носената от тях годишна доходност, се запазиха на равнищата отпреди седмица. Най-дългосрочната ни емисия с падеж през 2035 г. продължава да радва почитателите си с възвръщаемост на инвестициите от 2.55% на годишна база. Книжата ни, търгувани на международните финансови пазари с падежи 2028-а и 2027-а, продължиха да се търгуват при съответно 1.44 и 1.23% годишна възвръщаемост. Доходността и на по-краткосрочните ни емисии с падежи през 2024-а и 2023-а се задържа на нивата отпреди седмица – съответно 0.42 и 0.15% на годишна база. Сделките с най-краткосрочните ни книжа с падеж през 2022 г. продължават да се случват при доходност от минус 0.03% годишно.
