Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
За международните пазари на държавни дългове през седмицата интересното бяха заседанията на управителните органи на две от големите централни банки – ЕЦБ и Бенк ъф Ингланд. Като цяло настройката бе, че ще има ръст на основните дългови емисии, а инвеститорите очакват по-затегната монетарна политика.
Най-интересно бе на пазара на трежърита. Поредната порция новини, свързани с търговските войни на президента Доналд Тръмп, не успя да накара пазарните играчи да търсят сигурността на държавните дългове. Вместо това добрите данни за икономиката на САЩ, заедно с промените в инфлационните очаквания, оказаха натиск върху цените на трежъритата. При десетгодишните книжа доходността тръгна нагоре, като в края на седмицата тя бе на нива от 2.971% при ръст от 3 базисни точки. Анализаторите пък очакват с нетърпение срещата на борда на Фед идната седмица, на която ще стане ясно дали и централната банка споделя завишените инфлационни очаквания.
В Европа най-горещата тема бе срещата на борда на Европейската централна банка. Очакваше се там да се приеме крайно решение относно спиране на количествените улеснения до края на годината. Въпреки това Марио Драги и компания имат проблеми за решаване, но основните са свързани с политическата нестабилност в периферията, както и с известното забавяне в качеството на икономическите показатели на еврозоната. Дълговете на страните от еврозоната обаче бързо последваха трежъритата, като десетгодишните немски облигации видяха 4 базисни точки ръст на доходността по десетгодишните книжа до 0.416% през седмицата. В същото време френските ДЦК със сходен матуритет се търгуваха при доход от 0.722%, без особена промяна спрямо предходната седмица.
В периферията на еврозоната основна тема за поредна седмица бе Италия. Популисткото правителство на Ботуша отново опита да прокара мерки за директна стимулация на доходите, които предизвикаха напрежение в коалицията и поставиха под въпрос възможността Италия да остане в ограничителните мерки на ЕС относно бюджетния дефицит. Въпреки това поне засега, изглежда, пазарите вярват в нормализирането на италианската политическа сцена, като доходността на десетгодишните облигации отбелязаха седмичен спад от 6.5 базисни точки до 2.966 на сто. Испанските книжа със сходен срок до падежа се търгуваха при доход от 1.463% и без седмично изменение.
И във Великобритания големият въпрос е какво ще направи Бенк ъф Ингланд. Очакванията са да запази основната лихва, но погледите на анализаторите са вперени в гуверньора Марк Карни – какви насоки ще даде за това, кога може да се очаква следващото повишение, особено с порцията оптимизъм покрай възможността за сделка за Брексит. Доходностите по десетгодишните джилтове отбелязаха седмичен ръст от 4 базисни точки до 1.498 на сто.
