Десет години след колапса на "Лиймън брадърс холдингс", който показа колко съдбоносен за финансовата система е пазарът на краткосрочен дълг, ситуацията там все още не се е стабилизирала. Безспорно Федералният резерв оряза риска, произтичащ от сектора на репо споразуменията (форма на краткосрочни заеми, в масовите случаи еднодневни, за дилърите на правителствени книжа), като размаха пръст на участниците в сделките и обедини усилия със световните регулатори за да засили банковия сектор. Просто защото събитията от 2008-а недвусмислено показаха колко нужни са тези усилия: паниката на пазара на репо споразумения, които смазват колелата на търговията с дълг и са ключов инструмент за еднодневно финансиране, помогнаха за ускоряване на фалитите на "Лиймън" и на конкурента му "Беър Стърнс" в рамките само на шест месеца.
Основаната през 1850-а "Лиймън брадърс холдингс" беше четвъртата по големина инвестиционна банка на Щатите преди на 15 септември 2008-а да подаде документи за защита от кредиторите по гл.11 от щатския закон за фалитите и да натисне спусъка на най-дълбоката световна финансова криза през новото столетие. Това се случи под натиска на масивен отлив на клиенти, драстични загуби на фирмените акции и обезценяване на фирмените активи от рейтинговите агенции заради участието на финансовата компания в сделките с високорискови ипотеки и инвестициите й в нисколиквидни инструменти.
Днес заплахата от каскадни фалити е доста снижена, след като клиринговите банки спряха да отпускат еднодневни кредити на дилърите с репо споразумения, които в апогея на кризата се оказаха със задължения в размер на 1 трлн. щ. долара. Освен това пазарът вече е по-прозрачен и доста по-малък по размер.
Съществува обаче един системен риск, който смущава покоя на Федералния резерв и на наблюдателите на сектора. Това е възможността дадена фирма да обезцени ударно репо залога при т. нар. продажби на пожар, ако друга голяма компания затъне в проблеми. И като добавка – обременените с маса изисквания от регулаторните органи банки прекратиха дейността си в областта на клиринга и в бизнеса остана само една – "Бенк ъф Ню Йорк Мелън корп". До това се стигна, след като през 2017-а "Джей Пи Моргън Чейз" се оттегли от сектора. При което основен играч на него се оказа Федералният резерв.
Мнозина си спомнят, че финансовата криза от 2008-а избухна от пазара на ипотеки с ниско качество, "пакетирани" в портфейли от ценни книжа, но малцина знаят каква бе ролята на гарантираното финансиране, по-специално – репо споразуменията, сключвани с банките. Когато кредиторите осъзнаха, че "Лиймън" няма да може да погаси тези заеми или да предостави адекватна гаранция, те започнаха да изискват повече и по-висококачествени активи от фирмата, което допълнително ограничи възможностите й да се финансира сама.
Днес светът на репо операциите е доста променен. Разточителното количество залози, финансирани от тристранни репо сделки, при които третата страна осчетоводява операциите и контролира дълга, се стопи до 1.9 трлн. щ. долара (от рекордните 2.8 трлн. долара през 2008-а). Това снижение е в резултат на новите глобални наредби (включително и "Базел ІІІ" и щатския закон "Дод-Франк"), принудили банките да държат повече собствен капитал и да ограничават външното кредитиране, което им оставя по-малко място за репо транзакции и прави бизнеса по-скъп и по-малко атрактивен. Но това в никакъв случай не премахна риска от продажби на пожар.
В интервю за агенция "Блумбърг", посветено на поуките от краха през 2008-а, бившият главен изпълнителен директор на "Барклейз" (която преди десет години купи част от банкрутиралия "Лиймън") – Боб Даймънд, оцени високо решението на Федералния резерв да свали лихвите до нула процента и да купи свързани с ипотеки книжа за над 1 трлн. щ. долара от закъсалите фирми, за да възстанови стопанството на страната от погрома. Даймънд обаче се опасява, че паричната подкрепа на щатската и на Европейската централна банка ги оставят с малко възможности да помогнат на икономиките си при следващата криза. Банкерът смята, че увеличението на щатските лихви ще е доста дискусионно въпреки 4.2-процентния годишен ръст на щатското стопанство през второто тримесечие и рекордно ниската безработица в страната. Просто защото щатски корпоративен дълг за около 8 трлн. щ. долара трябва да се погаси до 2020-а, а рефинансирането му при по-високи лихви ще натовари икономиката.
Експертите на "Джей Пи Моргън Чейз" пък прогнозират, че следващата финансова криза ще избухне през 2020-а. Добрата новина е, че тя няма да е толкова разрушителна, колкото предишната. И ще предизвика около 20% спад на пазарната оценка на щатските акции, скок с грубо 1.15% на надбавките на доходността на щатския корпоративен дълг, 35% срив на цените на енергията и 29% на базовите метали. Очаква се и разширяване с 2.79% на маржовете на правителствените дългове на развиващите се пазари, 48% спад на котировките на акциите на развиващите се стопанства и 14.4% обезценяване на валутите им.
