При първото си събиране след края на дългата съдебна ваканция, отпочинал и с бистър ум, Висшият съдебен съвет започна новия съдебен сезон с най-важното. А кое може да е най-важното за система, която отдавна е решила проблемите с качеството на правораздаването?! Бюджетът, глупако!
И биде одобрена единодушно следната бюджетна прогноза. При разходна част от 591 млн. лв. за тази година съветът вижда бюджети 2019, 2020 и 2021 както следва: 769 млн. лв., 811 млн. лв., 870 млн. лева. Както се казва, дай, Боже, всекиму! В МВР да не са чели повече, че бюджетът им да е милиарден, пък съдебният – наполовина.
При това се проведе и тънка дискусия. Повдигнат беше въпросът дали кадровиците не искат малко с оглед обещаното от премиера Бойко Борисов 10-процентово увеличение на бюджетните заплати. "Дали не следва да изчислим бъдещата магистратска заплата на база това вероятно увеличение в бюджетната сфера?! Ако пропуснем да изчислим магистратската заплата на тази база, то ние в следващата година ще сме в невъзможност да спазим закона", загрижено изрече кадровик с реформаторски уклон.
Ами това си е чиста минавка. Нали законът казва, че минималното магистратско възнаграждение трябва да е винаги двойно по-високо от средното в бюджетната сфера. Въпрос на верижна реакция между скачени съдове – няма мърдане. И все с аргумент за законност.
Оттук и кардиналното решение за беднотията в тази държава. Предлагаме принципът да бъде въведен по отношение и на частния сектор. Работодателите може да вдигнат кръвното, а после и да фалират, но което е записано в закон, следва да бъде изпълнено. А ако не стане – ново одържавяване и национализация, щото от функционираща демократично-пазарна икономика държавност вече не остана.
