Производителността на труда трябва да е сред основните фактори за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) у нас. Така ще се създадат предпоставки за даване на предимства за форми на заплащане, които в по-голяма степен да мотивират високопроизводителния труд. За целта трябва да има сключване на национално споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето на МРЗ и окончателен отказ от административното й определяне. Това обяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на специална кръгла маса, на която работодателската организация предложи нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда.
"Също така, определянето на минимални осигурителни доходи (МОД-ове) трябва да бъде прекратено и в достатъчно близка перспектива заменено с договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности. Определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (така наречените „класове“) трябва изцяло да бъде прехвърлено в сферата на колективното договаряне", каза Велев.
Според новия модел минималната работна заплата за страната няма да се определя от Министерски съвет, както е в момента, а ще се договаря по специален механизъм, който ще е резултат на национално тристранно споразумение между национално представителните синдикати и работодателските организации, заедно с държавата. Предлага се в близка перспектива и преминаване към договаряне по икономически дейности между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на отраслово / браншово равнище. Според експертите на АИКБ, колективното договаряне на ниво икономически дейности е много по-адекватно на икономическите реалности и особено на тенденциите в динамиката на производителността на труда, тъй като трендът на производителността на национално равнище не съответства на този при отделните икономически дейности.
Според АИКБ в момента, при определянето на минималната заплата не е икономически издържано, минималната заплата по отрасли, браншове и икономически дейности да се определя след като е определена минималната работна заплата за страната. Трябва да бъде точно обратното. Да се започва с колективно договаряне на минималните работни заплати на ниво икономически дейности (съобразено с информацията от колективното договаряне на ниво отделни предприятия), а след това за минимална работна заплата за страната да се приема най-ниската стойност на договорена МРЗ за икономическа дейност.
Според АИКБ минималните осигурителни доходи представляват единствено грижа за попълване на фондовете на общественото осигуряване, докато колективното договаряне на ниво икономически дейности би било един честен и обективен начин за определяне на минималното възнаграждение на това равнище, особено в случая, когато са взети предвид динамиката на производителността на труда и трендът на инфлацията.
Заместник министър председателят и председател на НСТС Валери Симеонов посочи, че определянето на МРЗ е от съществено значение за България. „Безспорният плюс на съществуването на МРЗ е дисциплинирането на работодателите. Огромният минус обаче е, че тя се определя по административен начин. С така действащия модел по никакъв начин не се насърчава производителността на труда и повишаването на квалификацията и мотивацията на работниците и служителите. Не само това, но и чрез административното увеличаване на МРЗ принуждаваме най-малките фирми да преминават в сивия сектор, тъй като те трябва да увеличават разходите си без това да е съобразено с производителността им и приходите, които осъществяват“, заяви Валери Симеонов.
