България излиза от диемантения бизнес

Митническите администрации на страните-членки на ЕС използват различни форми и методи за извършване на контрол върху внасяните и изнасяните стоки. Една от тези форми е проверката на производствената, търговската, банковата и счетоводната документация на лицата, които са свързани пряко или косвено с такива стоки – т.нар. проверки в рамките на последващия контрол. Такива проверки се извършват на място в помещенията на лицата след като самите стоки са продадени или вложени в производството.
    Сред дългия списък на стоки, подложени на проверки в рамките на последващия контрол през последната година наред с облекла, електроника,строителни материали, хранителни стоки, плодове и зеленчуци, са и . диаманти.
    Скъпоценни камъни се внасят в страната ни като необработени, преминават тук през специфична обработка – шлифоване и отново се връщат в страната износител.
    Макар на пръв поглед да изглежда екзотичен, такъв внос е рутинен за българските митничари. Естествено – диаманти не пристигат всеки ден, но това не пречи редови митничари и експерти да знаят каква е процедурата и какво точно се изисква от тях.
    Вносът на необработени диаманти е подложен на строг контрол. Пратките задължително се придружават със специален документ – т.нар. сертификат по Кимбърлийския процес. Той съдържа информация за количеството диаманти, страната на износа и страната на вноса. Ако вносителят не разполага с такъв сертификат, ако този сертификат се окаже подправен или неистински, ако целостта на опаковката на пратката е нарушена или има други факти и обстоятелства, които показват, че диамантите се считат за "конфликтни", то те подлежат на конфискация в полза на държавата.
    Интересна подробност е, че вносът на диаманти е един от случаите, при които контролът върху внасяните стоки се извършва от представители на различни ведомства – Агенция "Митници", Министерство на финансите и Музея "Земята и хората". Проверката на самите скъпоценни камъни се извършва от експерт, представител на така наречения Орган на Общността, т.е. институцията, която има право да заверява сертификати. У нас това е Министерство на финансите.
    На територията на ЕС има само няколко оторизирани органа, които имат право да заверяват сертификати по "Кимбърли". Това са Великобритания, Германия, Чехия и Белгия, а след 1 януари 2007 година след процедура на одобрение от Европейската комисия такова право получиха и България, и Румъния.
    Европейската комисия изисква от митническите власти на шестте оторизирани държави регулярно да изпращат информация за движението на необработени диаманти.
    След сертифицирането на България имаше няколко вноса на необработени диаманти, за което сме уведомили Брюксел, заявиха експерти и допълниха, че ставката на митото за тази стока е 0%. Неточности при воденето на документацията за обработката на суровите диаманти от страна на фирма-вносител довели до допълнително начисляване на ДДС в размер над 160 хил. лв., разказват още експертите.
    "Процесът Кимбърли" е международна сертификационна схема за търговия с диаманти, добивани в трети страни. Целта й е да не допуска средствата от продажбата на скъпоценни камъни да се използват за финансиране на военни конфликти и терористични действия в трети страни. Европейската комисия отдава сериозно значение на този проблем и в качеството си на ротационен председател през 2007 година полага значителни усилия за прилагане процедурите, предвидени в сертификационната схема..
    "Схемата Кимбърли" започва през 2000 година и се осъществява под егидата на ООН и контролира 99% от световния оборот на необработени диаманти. В него участват над 70 държави, включително България. Страната ни полага усилия за намаляване на търговията с конфликтни диаманти още преди присъединяването си към ЕС като спазва всички наложени от Съвета за сигурност на ООН ограничения.
    През последното десетилетие, продажбата на "кървави диаманти", наричани още "конфликтни диаманти" (conflict diamonds), e финансирала няколко граждански войни например в Африка с над 4 млн. убити и ранени цивилни граждани. Страни като Ангола, Сиера Леоне, Либерия, Демократична република Конго и Кот д`Ивоар са тези които най-често използват ценните си природни ресурси за военни цели.
    Според данни на ООН през 2006 година диаманти на стойност 23 млн. долара, идващи от Кот д'Ивоар, са били незаконно разпространени на световните пазари, което води до налагане на ембарго върху африканската държава.
    През 2007 година Обединените нации вдигат продължилото шест години ембарго за износ на диаманти, наложено на Либерия. Това става след като страната полага значителни усилия, за да ограничи търговията с "кървави диаманти", а надеждите са, че възобновеният износ ще помогне за преодоляване на крайната бедност, която се шири сред над 80% от населението.
    Най-големият световен пазар на диаманти са САЩ, които също участват в "Схемата Кимбърли". Световната търговия със скъпоценните камъни се оценява на над 7 милиарда долара годишно.
   
    Голяма част от обикновеното африканско население, включително и деца, е принуждавано да работи в мините при опасни за здравето и живота условия, за да добива така наречените "кървави диаманти".
   
    Терминът "кървави диаманти" се използва за първи път в края на 90-те години на миналия век от неправителствените организации, защитаващи човешките права.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст