Адвокат от Благоевграската колегия е един от задържаните за грабежа в Роженския манастир.
Това разкри Весела Стоилова, говорител на Районната прокуратура в Благоевград пред Нова телевизия. Евентуално той е ръководител на групата и е организирал нападението. За това все още няма категорични доказателства, като Стоилова заяви, че за организирана престъпна група е "силно казано" да се говори.
Стоилова обясни, че на този етап се знае, че крадците са търсили съкровище според легенда – част от откупа, получен от Яне Сандански и Христо Чернопеев по аферата "Мис Стоун". Легендата е, че част от парите, вместо с тях да бъдат купени пушки, са присвоени и скрити в манастира.
На този етап четирима са в ареста, като днес съдът ще решава за мярката за задържане. Още трима са задържани първоначално, но са освободени, тъй като няма доказателства за тяхната съпричастност.
Двама от задържаните са на 16 и 17 години, четвъртият е пълнолетен, като от години живее в Кипър, но от около месец е на гости в България. На един от обвиняемите е повдигнато и обвинение за държане на незаконно оръжие – газов пистолет, преработен в боен. Оръжието е открито при обиск в дома му.
Обвиненията са за кражба на мобилен телефон, този на свещеника, и на 16 броя камери, които крадците са взели със себе си. Крадците първоначално не са знаели, че има камери, а са ги забелязали по време на обира. Това личи от записите, тъй като именно адвоката си слага допълнително маска.
Гробът на Яне край Роженския манастир, Мелнишко, където са изписани неговите думи: Да живееш, значи да се бориш – робът за свобода, а свободният за съвършенство
Гробът на Яне край Роженския манастир, Мелнишко, където са изписани неговите думи: Да живееш, значи да се бориш – робът за свобода, а свободният за съвършенство
През 1901 година на път от Банско за Горна Джумая (Благоевград) Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и така започват аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване на ВМОРО. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 г., четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза.
Ключови думи: аферата Мис Стоун, златните куршуми, македонски войводи
04 Юни 2014, Сряда
Македонски войводи разиграват турски полицаи и американски детективи
Автор: Борис Цветанов
При отвличане най-слабото място е размяната – откупът срещу заложниците.
На този момент залагат американските специалисти, дошли на помощ на турската полиция, за да се справят с „разбойниците", както те наричат дейците на ВМРО, отвлекли на 3 септември 1901 г. американската мисионерка мис Елена Стоун и българката Катерина Цилка, чието особено име идва от фамилията на албанския й съпруг.
„Особни чиновници (по днешному – агенти, командоси) – съобщава българският разузнавач Ангел Шопов до шефа си, а той от своя страна на дейците на ВМРО, – придружават специалния вагон от Цариград до Демир Хисар. От Демир Хисар златото ще се поеме от специална кавалерийска част за Банско, където ще стане размяната на заложничките. В разработката на клопката дейно участие са взели американци".
Ангел Шопов работи под прикритие като търговски представител в Солун и има широки връзки сред турския елит в града. Той изпраща и шифровано писмо до министъра на вътрешните работи Михаил Сарафов, че в Цариград се говори, че „особните чиновници" били в преобладаващо число американци, че всички били въоръжени с пушки „Винчестер" и имали специални патрони със златни куршуми. Това е почеркът на разправа с хора извън закона от детективи на прочутата в цял свят агенция „Алън Пинкертън". Очертава се кървав край на аферата „Мис Стоун", за която вече говори цял свят.
До министъра на вътрешните работи достига и съобщение от други български агенти в Цариград, че Банско ще бъде тайно блокирано дни преди размяната от 250 въоръжени до зъби турски войници. Ликвидирането на войводите е предопределено, въпреки че американският посланик в Турция Джон Лишман е получил уверение, че няма да има засади и преследване на четниците.
И друго разузнаване влиза в играта – английското. То първо научава за отвличането.
Още същия ден Английското дипломатическо агентство в София е уведомено, че това е дело на „македонските комити” и че Борис Сарафов има пръст в работата". Това е съобщено и в посолството в Цариград. Трябва да отбележим, че „Сикрет сървис” греши и това се дължи, че от дълго време Сарафов е трън в очите на английския шпионаж. Няма по-популярен комита по това време от него и у нас, и в чужбина.
В архива на БТА и досега се пази уникално телеграфно известие – най-краткото в историята на световните телеграфни агенции, което гласи: „Борис Сарафов пристигна". Три думи, говорещи повече от три доклада.
Михаил Сарафов уведомява ВМРО за готвената клопка. Смята, че е редно войводите да свият знамената. Вместо това Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов се решават на безпрецедентна акция – под носа на „особните чиновници” и безпогрешните им „винчестери” не само да вземат златото, но и да го подменят с олово без да оставят следи и да се измъкнат, създавайки впечатление, че са се отказали от размяната.
В отвличането взимат участие не само споменатите вече, но още и Димитър Тодев, дал идеята, както и Йонко Вапцаров, Димитър Инев, Димитър Кьосето, Димитър Дърводелски.
Четата е преследвана както от турци, така и от върховисти. Води се и дипломатическа битка. Генералният консул на САЩ в Цариград и дипломатическият агент в София Чарлз Дикенсън постоянно се месят във вътрешните работи на княжеството. Стига се до предложението на Дикенсън до Вашингтон да се прати ескадра в българските води. Пет месеца се водят безплодни преговори, а през това време положението в планините се усложнява – в кучешкия студ на края на годината Катерина Цилка ражда момиченце.
В крайна сметка се стига до приемане от войводите на компромисно решение – да получат 14 500 златни лири, вместо исканите 25 000. Сумата е фантастична. В днешни измерения покупателната им стойност се равнява на около 4 милиона долара. Пушка „Манлихер” тогава струва 35 лв., с 20 лв. човек може да се храни на обяд и вечеря в приличен ресторант в продължение на месец. Лев струва кило суджук, 5 лв. – цяло агне, 5 лв. е бил и тон дърва.
Пръв в Банско в средата на януари 1902 г. пристига д-р Джон Хаус, шеф на мисията на Американския съвет за чуждестранни мисии в София. Той трябва да подготви почвата за размяната. С парите ще пристигнат и двама членове от комисията за размяна – касиерът от американския Сенат д-р Пийт и главният драгоманин в посолството в Цариград Гарджуло.
Златният керван трябва да пристигне в Банско на 26 януари. Два дни по-рано, пренебрегвайки опасностите, в града влизат Яне, Чернопеев и четникът Спас Михайлов. Те тайно провеждат пространен разговор с д-р Хаус, който остава очарован от комитите.
При пристигането на златния керван сандъците с монетите са оставени под специална охрана в Общата къща, както наричат в Банско протестантския център. Командирът на войсковата част и кавалеристите се установяват в Тодевия хан. Следва първа среща с парламентьорите. Решено е размяната да стане на 2 февруари.
На 31 януари един от видните банскалии – Костадин Петканчин, съобщава на командира, че вечерта ще има среща в неговия дом на членове на мисията с протестантите от града и околността. Не могат да поканят уважавания командир по причина, че ще има на трапезата свинско и алкохол. А и ще се говори за църковни работи. Но пък банскалии са приготвили специални ястия и подаръци за уважаваните представители на Високата порта.
В полунощ четници подпалват Тодевия хан. В суматохата Гарджуло убеждава охраната да се притече на помощ на гасящите пожара войници.
За кратко време Общата къща е оставена без надзор. В нея влизат Яне, Кръстю Асенов, Йонко Вапцаров и други по-яки четници. Носят 105 кг оловни куршуми. Сандъците внимателно са разтворени. Златото е извадено и на негово място са оставени куршумите. След това пак са запечатани. Комитите оставят златото в дома на уважавания от властта банскалия Грачанов.
Когато охраната се връща в Общата къща веднага оглежда златния товар. За тях сандъците са непокътнати. Пожарът не предизвиква съмнения за умисъл.
На 2 февруари „особните чиновници” напразно стоят в засада. Златните куршуми не влизат в действие.
На 3 февруари властта е уведомена, че размяната се отказва от войводите предвид обстоятелството, че е забелязано силно движение на турски погранични войски.
Керванът потегля обратно. Никой не подозира, че в сандъците вече няма злато.
Малко по-късно Джон Лишман, запознат с голямото изиграване, уведомява Високата порта, че откупът е платен. В това време малката чета и освободените заложници с бебето, носещо името на мисионерката, пристигат в Солун. Разпознати от десетки българи, турци и чуждестранни журналисти, те стават на мига герои на деня.
Накрая не можем да отминем един епизод, показващ морала на четниците. Яне Сандански не взема дори и грош за себе си, предлага по две лири възнаграждение на участниците, никой не взема нищо. Всички пари са използвани за движението.
Междувременно нараства напрежението между ВМОРО, на страната на която застава Сандански, и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.
Илинденско-Преображенското въстание
Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Въпреки това той не се противопоставя и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
Разцепление в македоно-одринското движение
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на Серския революционен окръг той застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение. Сандански подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация . След смъртта на Дамян Груев, ръководител на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настава борба за власт, в която Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.
През 1907 г. Сандански започва да застъпва идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори.
Сандански е организатор на екзекуциите на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов и като такъв носи отговорност за започване на самоизтреблението и за подронването на българската кауза в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречия във ВМОРО.
Заради това на конгреса през март 1908 г. в кюстендилското село Жабокрът Сандански е изключен от ВМОРО и осъден на смърт от Тодор Александров.
От всички членове на Серския окръжен комитет – Сандански, Буйнов, Брански, Скрижовски, Кантарджиев, Хаджиев, Паница и Пейо Радев – само един, Пейо Радев пада от вражески куршум. Всички останали стават жертва на братоубийството, чието начало слага Яне Сандански.
Охридското въстание
Подготовката на въстанието е възложена на войводи от ВМОРО. Те са упълномощени да влязат във връзка с албански вождове и да преговарят за общи действия за съпротива срещу сръбската и гръцка окупация на Македония и най-вече да се спрат безчинствата, които Кралство Сърбия провежда над всички граждани в Македония, които се самоопределят като българи. През април 1913 г. представители на временното албанско правителство правят предложение за започване на общо въстание между тях и ВМОРО срещу сръбската власт. Правителството в София обаче не вярва, че ще се стигне до война със Сърбия, поради което не подкрепя съюз с албанците. Затова делегатите на ВМОРО не се отзовават на поканата. През юни 1913 обаче се разбира, че войната със Сърбия е неизбежна. Тогава българското правителство изпраща Яне Сандански да преговаря с албанското правителство за съвместна борба срещу Сърбия и Гърция.
Сандански заявява, че е успял да се споразумее за съвместни военни действия срещу окупаторите на българска Македония. Албанците са дали „беса“ да отмъстят на сърбите за безчинствата над местното население, съставено от българи и албанци. За да осуетят договорката на Сандански, Сърбия и Гърция веднага изпращат свои пратеници в Албания, като им предлагат Дебър, Дяково, Корча и Аргирокастро в замяна. При тези обещания албанците се отказват за съвместни действия с ВМОРО. След Междусъюзническата война обаче те остават излъгани и отново търсят алианс с България.
Младотурската революция
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народната федеративна партия – българска секция. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. През 1909 г. участва в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. Впоследствие, разочарован от младотурците, се оттегля в Роженския манастир.
По време на Балканската война подпомага настъплението на българските войски.
Изпълнение на смъртната присъда от ВМОРО
Сандански е убит на 21 април 1915 г. в Пирин, местността Балтата от районната неврокопска чета на ВМОРО и конкретно от четника Андон Качарков. Погребан е на около 200 м източно от Роженския манастир. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: „Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство.“
Задържаха за 24 часа санданският адвокат Стефан Матеев за нападението в Роженския манастир. Полицаи обискираха къщата му в Сандански вчера, а днес последва и ареста. Майката на арестувания Лидия Матеева е била дългогодишен секретар на община Сандански по времето на кмета Андон Тотев, а баща му е бивш следовател.
Както struma.bg писа, вечерта на 18.09 маскирани мъже нахлуха в светата обител. В 20.47 часа бе получен сигнал за обир в Районното управление в Сандански. Сигналът бе подаден от отец Епифаний. Той е имал стар мобилен телефон с интернет връзка и чрез друг човек е направена връзка с младши полицейски инспектор, който обслужва района.
Съществува легенда, че в манастира е скрито съкровище от миналото. Маскираните мъже са търсили антики, но в крайна сметка са взели само телефона на свещеника. Отнети са и 11 охранителни камери от общо 20.
От манастира няма липсващ църковен утвар, икони и пари, съобщават от полицията по повод среднощното нахлуване в светата обител.
Извършителите на кражбата в Роженския манастир не са били въоръжени. Това каза на брифинг вчера началникът на РУ-Сандански гл. инсп. Борислав Щурков.
Той отбеляза, че те са носили помощни средства за разбиване на стена. По думите му свещеникът в манастира няма физически наранявания, но е бил неутрализиран, а след обира се е освободил сам.
Началникът на РУ-Сандански не пожела да оповести повече подробности около разследването, за да не възпрепятства работата по случая.
