Данъците няма да се увеличават, но данъчноосигурителното бреме ще расте. Това показва орловият поглед над това, което ще се случи в България през следващата година.
Въвеждането на прогресивна данъчна скала на мястото на пропорционалния – плоския, данък няма да го бъде. Никакви други данъци няма да се пипат в посока корекция нагоре. Тези неща били записани в програмата на правителството и нямало как да се поставят под въпрос, докато то е на власт.
Безспорно – принципно. Браво! В програмата на правителството наистина е записано, че данъците няма да се увеличават.
Но всъщност се прави точно обратното – данъчноосигурителното бреме ще расте – и то през квазиданъци, каквито са здравните осигуровки, и през местни данъци и такси.
Обсъжда се нов модел за здравно обслужване – някои го нарекоха създаване на втори задължителен здравен стълб, както е при пенсиите. Подготвената схема предвижда със сегашната здравна вноска от 8%, която постъпва в НЗОК, лечението до 700 лв. да се поделя между НЗОК и пациента, като касата покрива 85% от него, а пациентът 15 процента. Лечението над 700 лв. ще се поеме от частните застрахователи под формата задължителна здравна застраховка в размер на 12 лв. месечно.
Общинските данъци също растат. Според Явор Алексиев от Института за пазарна икономика установената през последните години тенденция на повишаващи се местни данъци продължава и през 2018 година.
Българските общини увеличават ключови местни данъци, за да си осигурят необходимите собствени средства, а в някои случаи – и за да изпълнят ангажиментите си към финансовото министерство, като следствие от получените през последните години безлихвени заеми.
Това развитие не е изненадващо предвид спрения процес на фискална децентрализация, но по-високите местни данъци не могат да доведат до решаване на структурните проблеми на общинските бюджети.
В ИПИ са сметнали, че тенденцията към покачване на равнището на ключови местни данъци продължава и през 2018 година. Регистрираните от института случаи на увеличаване спрямо 2017 г. са 37, а намаленията – едва 4 – рекордно нисък брой за периода. Общо за периода между 2013-а и 2018 г. са регистрирани 254 случаи на увеличаване на местни данъци, докато случаите на намаление са близо пет пъти по-малко. Две трети от увеличенията са регистрирани през последните три години.
Най-често се увеличава годишният данък върху недвижимите имоти, следван от данъка при възмездно придобиване на имущество и данъците върху превозните средства.
И тази година не прави изключение. Както писа в. "БАНКЕРЪ" в законовите промени за догодина се предлага нова формула за изчисляване на годишния данък върху превозните средства под 3.5 т, която предвижда той да се изчислява от два компонента – имуществен и екологичен.
Пътният данък за по-старите и по-замърсяващи автомобили вече ще бъде по-висок, отколкото за новите. Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на финансите. Идеята е данъкът за леките коли и товарните автомобили до 3.5 т да се определя на базата на два компонента – имуществен и екологичен. B мoмeнтa фopмyлaта вĸлючвa мoщнocттa и възpacттa нa колите, ĸaтo cтapитe плaщaт пo-мaлĸo, a пo-нoвитe пoвeчe.
Имущественият компонент ще отчита мощността и годината на автомобила, а екологичният компонент – екологичната категория на автомобила, респ. замърсяването, което причинява. Този компонент е предвидено да се определя от ставката за тази част от данъка и мощността на двигателя, коригирани с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила.
Доколкото тази част от формирането на данъка е в частта "имуществен компонент", се запазва принципът за определяне на по-високи граници на ставка на данък за по-мощните автомобили. Запазва се правото на общинския съвет да определя размера на данъка (ставката) в наредбата по чл.1, ал. 2 от ЗМДТ в зависимост от мощността на автомобила.
Коефициентът за годината на производство на автомобила е диференциран по години, като е налице известна промяна спрямо действащите към сегашния момент коефициенти в ЗМДТ. Предложението, с което се прецизират коефициентите, цели създаването на финансов инструмент за стимулиране на извеждането на по-стари автомобили от употреба и замяната им с по-нови и по-екологични автомобили, предвид това, че автомобилите над 20 години са ненадеждни, изискват големи разходи за поддръжка и причиняват големи замърсявания на въздуха с вредни емисии.
Екологичният компонент е свързан с екологичните характеристики на автомобила и представлява коригиращ коефициент, който отразява екологичната категория на автомобила, която е свързана с европейските стандарти за изгорели газове (познати още като "Евро 1, 2, 3, 4, 5 и 6%"). Екологичният компонент осигурява облекчение за собствениците на автомобили, съответстващи на екологични стандарти "Евро 4" и по-високи и утежнение за собствениците на автомобили, които не съответстват на екологична категория или съответстват на екологична категория, по-ниска от "Евро 4".
Във връзка с предложения нов начин за облагане е предвидено облекчението за превозни средства с действащо катализаторно устройство да отпадне. Отпадането на посоченото данъчно облекчение е заменено с въвеждане на коефициент за екологичната категория на автомобила. С премахване на посоченото облекчение се цели и предотвратяване на случаите, в които данъчно задължени лица посочват в декларацията по чл.54, ал.4 от ЗМДТ, че техният автомобил притежава действащо катализатор, но в действителност катализаторът е отстранен. Установяването на наличието на действащ катализатор е трудно и с този факт се спекулира с цел намаляване на данъка, като в същото време автомобилът не отговаря на екологичните норми, допринася в голяма степен за замърсяване на околната среда и в тази връзка не следва да ползва данъчно предимство.
Според експерти тези промени ще увеличат пътния данък за голяма част от гражданите.
Защо общините са безпомощни
Повишаването на равнището или на събираемостта на ключови местни данъци може в известна степен да доведе до подобрение на състоянието на общинските бюджети, но проблемите с тяхната структурата остават.
Българските общини остават силно зависими от трансферите на централната власт, които формират близо 2/3 от всички техни приходи. Това съотношение създава реални политически зависимости и няма как да бъде преодоляно в рамките на съществуващата уредба на местните данъци.
Наложените канали за осигуряване на собствени средства (основно от имуществени данъци) предоставят ограничено фискално пространство и не създават реална възможност за данъчна конкуренция. Предвид факта, че относителният дял на местните данъци в общото данъчно бреме на гражданите и фирмите е незначителен, промени и в двете посоки нямат особен ефект върху решенията на икономическите агенти.
С много малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с големи концесии) общинските бюджети по никакъв начин не отразяват случващото се в местната икономика.
Ниският дял на собствените приходи води до невъзможност за реализиране на местни политики, дори при наличие на обществен и политически консенсус на местно ниво, което на места обезсмисля демократичния изборен процес.
Най-простият и лесно приложим метод за промяна на това статукво е да бъдат преотстъпени част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) обратно на общините на принципа "парите следват личната карта". Преотстъпването на една пета от планираните за 2018 г. приходи от ДДФЛ ще увеличи собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. (т.е. с близо една трета) и ще създаде реални стимули местните власти да работят за привличането на инвестиции и разкриването на нови работни места.
