Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
За разлика от повечето си досегашни изявления, тази седмица с речта си пред ООН Тръмп внесе успокоение всред пазарните участници. Стана ясно, че търговската война няма да е толкова свирепа, както се очакваше. Успоредно с тази новина продължаваха да излизат все по-добри финансови отчети на големите щатски корпорации. Макроданните все по-настойчиво показват, че БВП расте, броят на заетите също се увеличава,а заплащането на труда следва подобна възходяща тенденция. Инфлацията в САЩ е достигнала очакваното от Фед и затова за никого не е изненада вдигането на основната лихва с поредните 25 базисни точки – до 2-2.25%, което е третото за тази година повишение от очакваните четири. Последното се очаква да се случи в самия край на годината. По-важното обаче е, че инвеститорите вече масово залагат, че определението "подкрепяща" за водената от централната банка политика ще отпадне. Това означава, че икономиката вече е на самостоятелен ход, работи нормално и дори може в обозримо бъдеще централната банка да предприеме стъпки към "охлаждане".
В Европа финансовите страсти също се успокоиха. В кулоарите на английския парламент все по-често се чуват гласове за втори референдум. Това дава основание на дилърите да заложат на умерен ръст на европейските икономики.
Добрите новини породиха вълчи апетит всред пазарните участници за по-високи печалби, а те идват основно от корпоративните книжа, носещи по-висок риск. Ето защо световноизвестните барометри за състоянието на икономиките – борсовите индекси, отчетоха масови повишения. Китайският Shanghai Comp. отскочи с цели 4% за последната една седмица, а японският NIKKEI и Хонконгският Hang Seng с по 3 процента. С по-умерения 1% нараснаха немският DAX и щатският Down Jones Industrial Average. Тук искам дебело да подчертая, че последният достигна абсолютен рекорд със своите 26 769 пункта, които не е достигал никога досега. Оптимистичната вълна не подмина, разбира се, и цената на суровините и материалите. Цената на петрола и цветните метали се покачи средно с по 3 % през последната седмица.
В очакване на по-високи основни лихви доходността на държавните ценни книжа се повиши в резултат на продажбата им. Цените на десетгодишните щатски и немски облигационни емисии олекнаха с по 1 долар/евро. Доходността на щатските обаче се повиши с по-бърза стъпка и това е основната причина разликата в доходността им да достигне исторически най-голямата виждана досега разлика от 2.6% в полза на тези, издадени оттатък Океана.
Книжата, издадени от централно- и източноевропейските правителства също бяха обект на разпродажба, като доходността им се повиши. Облигационните емисии на Чехия и Румъния с падежи след десет години вече носят с 4 базисни точки по-висока доходност от съответно 1.84 и 2.61% на годишна база. Доходността на аналогичните по срочност книжа на Полша и на Унгария се увеличи съответно с шест и с десет базисни точки – до 1.22 и 1.61% на годишна база.
Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, останаха встрани от търговската суматоха и в момента се котират на равнищата отпреди седмица. Доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. продължава да е 2.59% на годишна база, а на тези с падежи 2028-а и 2027 г. съответно 1.51 и 1.26% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа, излизащи в падеж през 2024-а, 2023-а и 2022 г. продължават да се котират при 0.51, 0.15 и минус 0.02% на годишна база.
Не се забеляза съществено движение и при търговията с държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешен вторичен пазар. Емисията ни с падеж след девет години продължава да носи доходност от 0.85% годишно. Носената от седем- и петгодишните ни книжа също е съответно 0.65 и 0.15% на годишна база.
