Звучи малко като виц, но е факт – столичната община прие наредба за обществения ред. Едва ли някой е забелязал, че досега нямаше такава. Нито пък, че я имаше преди да бъде отменена от съда. Затова следете за ефекта на новата от началото на декември, когато влиза в сила.
Честно казано, не ми се ровеше да прегледам старата, за да видя разликите. Не ми се вярва да са много и големи – да се чуди човек какво мъдриха цяла година. На пръв поглед новата си има всичко, което имаше и предишната – забрани, санкции, контролни органи. И отдалеч е ясно, че ще си остане само на хартия. Както всичко, което заплашва мутренско-ориенталския ни бит.
Кметицата Йорданка Фандъкова не скри опасенията си от невъзможност за упражняване на ефективен контрол. Какво като има наредба, ако контролиращите са същите като брой, ресурс и манталитет?! За каквото и да сигнализираш, в повечето случаи ти обясняват как работата не може да бъде свършена. Нямаме хора, нямаме време, нямаме право – това е положението!
Въобще у нас има траен, неизкореним и обилно захранван консенсус, че спазването на правилата не е задължително, а е в най-добрия случай избирателно. Самата власт, както местната, така и централната го "култивира" в годините и по нищо не личи да има воля за обратното. Но пък се симулира дейност, реализирана основно в закони, наредби и приказки.
Помните ли какви обещания за въвеждане на междусъседски ред се хвърляха при обсъждането на Закона за етажната собственост – някой да го е усетил след гласуването?! Мръсотия, разруха, кучета, неплащане на сметки, фасове и бутилки през балкона – всичко си е същото. Нищо по различно с правилата и обещанията за пътищата, шума, мръсния въздух… Същевременно местната власт е приела наредби с абсолютно безумни изисквания за елементарни дейности, които тровят живота на гражданите и правят нарушаването им неизбежно.
Въобще, намерена е златната среда на управлението. Който е във властта, няма нужда от много ред, нито пък законът му пречи. При възникване на проблем звъни на когото трябва и проблемът е решен. Който пък не е във властта, знае че онези са гузни, защото е наясно как се оправят. И на свой ред гази правилата без особено притеснение. Когато е колективна, гузната съвест не е вече гузна. Реален и ефективен контрол би нарушил тази идилия, от която всички се възползват, докато се възмущават и псуват.
