Делото за източването на над 2,7 млрд. лева от КТБ, по което подсъдимите са 18, ще се разглежда в зала на Софийския районен съд (СРС) на бул. "Ген. Скобелев" 23, а не както досега в Специализирания съд. Причината за смяната на локацията е теснотията на ул. "Черковна" 90. Заседания по КТБ се провеждат поне 3 пъти седмично в най-голямата зала на спецсъда №5. Към момента делото е на фаза "четене на заключителната част от обвинителен акт", което ще продължи до 2019 г. Броят на страниците, които от прокуратурата са длъжни по закон да прочетат на глас, надхвърля 5 хил. Заседанията започват в 9 ч и приключват вечерта, казва временната шефка на спецсъда Мариета Неделчева, посочвайки, че зала №5 не може да бъде ползвана за други дела, когато е насрочено КТБ.
Освен че броят на подсъдимите е 18, от които не се явява само банкерът Цветан Василев, всеки от тях има по 2-ма адвокати. На практика излиза, че най-голямата зала на спецсъда трябва да побере поне над 40 души за всяко заседание.
Председателят на СРС Александър Ангелов е отстъпил зала "Тържествена" и се очаква във вторник, за когато е насрочено следващото заседание по КТБ, то да бъде проведено на бул. "Ген. Скобелев".
Спецсъдът е под един покрив на ул. "Черковна" 90 с апелативния спецсъд, двете специализирани прокуратури и Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Преди 1 г. спецсъдии и прокурори се оплакаха от битовите условия, в които работят, на Висшия съдебен съвет (ВСС), който управлява съдебните сгради. Решение се взе – правителството прехвърли бившия Механотехникум на бул. "Александър Стамболийски" на ВСС и най-вероятно това ще е новият дом на специализираните съдилища и прокуратури. "Сградата е голяма. Преценено бе, че там може да има поне 15 съдебни зали. В момента обаче сградата е в окаяно състояние. Ще отнеме много време да бъде ремонтирана", казва съдия Неделчева. Според нея засега решението е ДКСИ да се изнесе от ул. "Черковна" 90.
Действително по коридорите на спецсъда от двете страни те посрещат папки с дела, които понякога пречат двама души да се разминат свободно. По щат съдиите там са 19. Заседават в 4 съдебни зали. "На ден се насрочват и са били разглеждани по 15 дела в 4 зали – наказателни общ характер дела и частни наказателни. Понякога изпадаме в патови ситуации", обяснява Неделчева. Заради това се налага подсъдими и адвокати да чакат с часове, докато се освободи зала. По щат служителите са 50, в момента работят 48.Магистрат от спецправосъдието очертава ситуацията с битовите проблеми така: "Това е все едно да ти поставят задача да изкопаеш с лопата основи на къща за 1 ден… И да ти се карат, че не си успял, а да имат багер и да не го дават". "По принцип тази институция бе създадена с идеята да разглежда дела с предмет тежка организирана престъпност, а от ноември 2017 г. и т.нар. дела за корупция по високите етажи. Когато липсват пространство, кабинети, зали и щатове за съдии – всички са притиснати до стената и не могат да си вършат работата качествено", казва Неделчева. Тя твърди, че колегите пристигат на работа в 8 ч и си тръгват след 20 ч.
Преди дни зам. главният прокурор Иван Гешев прогнозира, че до Нова година спецсъдът ще блокира, ако не се решават битовите и кадровите въпроси. "Не намирам становището на Иван Гешев като пряка намеса в работата на съда. Това не е вземане на становище по конкретно дело, което е на производство. Това е становище за битовите условия, в които съдиите работят, а и е в интерес на прокуратурата делата да се разглеждат бързо", обяснява Неделчева.
Щатовете на спецпрокуратурата от 2012 г. досега са се увеличили 3 пъти. "Знаете, че прокуратурата и съдът са като скачени съдове, когато има много работа в прокуратурата, това рефлектира и в работата на съда", обосновава се Неделчева.
ВСС разкри 2 щата за съдии в спецсъда, но според магистратите там тези нови бройки не стигат. Неотдавна в интервю членът на ВСС Евгени Диков коментира, че не може да разбере защо непрекъснато искат да се увеличава броят на съдиите, с думите "те не могат да се доредят до зала".
Разнопосочно профилактиране и процесуално надцакване белязаха началото по същество на делото за източване на Корпоративна търговска банка (КТБ). Специализираната прокуратура извади нов коз, който ръководителят й Иван Гешев анонсира на предишното заседание в края на март. Тогава Гешев, който води и екипа от наблюдаващи прокурори по делото "КТБ", съобщи пред медиите че основният обвиняем по делото – банкерът Цветан Василев, предлагал 200 000 лв., за да бъдат "профилактирани" някои от свидетелите. Това било документирано в показанията на свидетели, някои от които заявили дори, че са заплашвани с убийство.
"Дали въпросните свидетели ще повторят това, което са казали пред съда, или ще се отрекат, дали ще се разболеят в деня на разпита си, не мога да кажа – варианти има много", коментира тогава Гешев. Така и не стана ясно в кой етап на досъдебната фаза са направени тези твърдения, но на заседанието тази седмица те бяха надградени с новината, че е повдигнато обвинение за натиск срещу свидетели към един от адвокатите на подсъдимите.
"Има обвинение срещу един от адвокатите на г-н Цветан Василев в Специализираната прокуратура за това, че са дадени едни пари на същия човек за "профилактиране" на свидетелите по делото", заяви пред медиите Иван Гешев. По думите му заплахи с убийство са отправени срещу "един-двама свидетели по делото", което е дало основание на държавното обвинение да отдели тези материали още преди две години в отделна преписка в Софийската градска прокуратура. Наред с данните за смъртните закани били извършени и "вандалски дейности" по отношение на трети свидетел, за което имало преписка в столичното Шесто районно управление на МВР.
Шефът на спецпрокуратурата описа и друг метод за профилактиране на свидетелите – с образуване срещу тях на "различни дела от други свидетели в процеса, които са от кръга на Цветан Василев". Ставало въпрос за търговски или "частни" дела, най-вече в Софийския районен съд. Свидетелят, който се оплакал от това, смятал, че по този начин му се оказва натиск – определени хора се свързали с него и му намекнали, че ако промени поведението си по делото КТБ, съответните мерки спрямо него ще приключат.
"По този сигнал ние ще проверим дали има извършени престъпления от магистрати, защото се посочват определени такива. Съдът прие молбата за сведение, данните са препратени на Инспектората на Висшия съдебен съвет, както и на Специализираната прокуратура. Инспекторатът вероятно ще извърши проверка на конкретните производства, които се сочат в този сигнал", заяви Гешев. И допълни, че е проблем законът да позволява тормоз върху прокурори, разследващи, свидетели и други, свързани с делата хора.
За никого не е тайна обаче, че най-тормозеният свидетел по презумпция е основният свидетел на прокуратурата – Бисер Лазов. Човекът, който участва активно в схемите за завладяване на свързани с КТБ активи за милиони, логично е и онзи, когото съдят най-често по търговски, граждански и наказателни дела от частен характер. Освен че не е ясно какво ще проверява съдебният инспекторат при упражняване на законни права пред съда, показателен за достоверността на оплакванията на Лазов, е фактът, че по тях не са образувани досъдебни производства в продължение на две години.
Адвокатите на Цветан Василев не се впечатлиха, нито се притесниха от твърденията на наблюдаващия прокурор. Лазар Карадалиев, към когото, както се заговори, било повдигнато обвинението, окачестви това като "поредните тъпотии на господин Гешев". Другият адвокат на банкера – Константин Симеонов, увери, че не знае да има повдигнато такова обвинение и че никога не е виждал Бисер Лазов.
"Това са приказки на пазара. Има някакви глупости по делото, отделени в отделно производство, но не са образувани срещу някого конкретно. Ако има повдигнато обвинение, някой трябва да знае", коментира Симеонов. Според него един от отделените материали по делото е заведен срещу неизвестен извършител, но в него не ставало дума за Бисер Лазов. Свидетелката Албена Андреева пък подала жалба, че я съдят за 500 000 лв,. които изтеглила от сметка на едната от фирмите, свързани с делото.
Константин Симеонов на свой ред уличи спецпрокуратурата в целенасочени действия, целящи определени свидетели да не влязат в съдебната зала, за да не може да им бъдат задавани въпроси от защитата на подсъдимите. "Ще твърдят, че са заплашени, застрашени, ще ги направят защитени свидетели и ние няма да им видим очите в залата. Бисер Лазов има 30 и кусур разпита, на тях не е присъствал защитник, за да му задава съответните въпроси, Много интересни ще бъдат тези разпити, когато му дойде времето. И сега започва подготовката за тяхната "защита", защото са застрашени", заяви язвително Симеонов.
Председателката на съдебния състав Виржиния Петрова пък размени реплики с адвокатите по въпроса за прочитането на обвинителния акт в обем от 5000 страници, което би отнело месеци. След като подсъдимите и адвокатите настояха това да бъде направено, Петрова ги покани да слушат прави, на крака. "След като прокурорът ще чете прав обвинителния акт, тогава нека всички – подсъдими и адвокати, да станат прави, тъй като това е най-тържествената част при старта на делото!" Закачката приключи след възражение за липсата на законова регламентация в тази насока, а Иван Гешев коментира по-късно, че защитата бави процеса.
"Трябва да е ясно, това не е задължителна процедура, а чисто формална. По повечето дела адвокатите казват, че са съгласни обвинителният акт да не се чете, и в протокола се записва "прочете се". По това конкретно дело не прокуратурата бави процеса. В случая защитата и подсъдимите го бавят чрез тази чисто формална процедура. Прокуратурата не се притеснява да встъпи в процеса, да се видят доказателствата. Това, което в момента се чете в залата, е от една година на сайта на прокуратурата на Република България. Отделно го има в постановленията на самите обвиняеми. Те са го прочели преди еддна, две или три години. Това е безсмислено упражнение", контрира Гешев.
В края на миналата година
"Правителството предостави на Висшия съдебен съвет правото на управление върху имота на бул. "Александър Стамболийски" №82 в София. Теренът от 8 дка и построената в него сграда са с отпаднала необходимост за болница "Лозенец". Те ще бъдат използвани за нуждите на специализираните органи на съдебната власт – съд и прокуратура". С това кратко съобщение на пресслужбата на Министерския съвет от сряда се дава отговор на актуалния от последните седмици въпрос за липсата на сграден фонд за специализираните магистрати.
Преди две седмици, Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, главният прокурор Сотир Цацаров, представляващият ВСС Боян Магдалинчев, както и Евгени Диков, председател на Комисия "Управление на собствеността" на ВСС, да осъществят среща с премиера Бойко Борисов, на която да обсъдят спешната необходимост от предоставянето на сграден фонд, където да се разглеждат делата, подсъдни на специализираните органи на съдебната власт. Това са казусите за борба с корупцията по "високите етажи" на властта, тероризъм и делата, свързани с организираните престъпни групи, както и за работни помещения на администрацията и на самите спецмагистрати.
Макар и да не е известно, дали и кога се е провеждала среща между съдебните кадровици и премиерът, решението на правителството показва желание от страна на изпълнителната власт този въпрос да не отлага. В момента Специализираните съдилища разполагат само с четири съдебни зали, а се очаква делата пред двете съдебни инстанции да се увеличат значително през 2018-та година.
Бързото намиране на сграда, разбира се, далеч не означава, че спецмагистратите скоро ще могат да се нанесат в масивната постройка на столичния бул. "Ал. Стамболийски" №82, където десетилетия наред се е помещавал Образцовият Механотехникум. От години по-голямата част от постройката не се използва.
Самата сграда е строена през 50-те години на XX-век в типичния за времето си стил. Помещенията са просторни, с високи тавани, което би дало възможност за лесното им преустройство в съдебни зали и кабинети за спецмагистратите. Сградата разполага и с големи зали, както и с достъп до четирите улици, между които е разположена, което пък ще улесни в голяма степен конвойната дейност на служителите от Главна дирекция "Охрана" по транспортирането на подсъдими лица за тероризъм и организирана престъпност.
След 2010 г., когато Механотехникума е закрит, сградата бе стопанисвана и от Софийския университет "Св. Кл. Охридски", но по-рано тази година правителството я прехвърли към болница "Лозенец", с мотив, че ще се ползва за обучение на млади медици. В крайна сметка, сега сградата преминава към фонда на ВСС, който управлява имотите на съдебната власт.
Отсега е ясно, че преустройството на Механотехникума в Съдебната палата на спецмагистратите ще струва няколко десетки милиона лева, които тепърва ще трябва да бъдат осигурени от държавата. А с оглед на мащабите на ремонтните дейности, оптимистичният вариант, при който спецправосъдието ще разполага с нова сграда, не би могъл да е по-рано от средата на 2019-та година.
