Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Търговската война вече е към своя край. Регистриран е вече сериозен пробив. САЩ постигнаха тристранно споразумение със своите съседи и основни причинители на щатския търговски дефицит – Канада и Мексико. Тази новина обиколи пазарите със скоростта на светлината и бе източникът за покачване на цените на щатските корпоративни книжа. Тук искам дебело да подчертая, че отблизо следеният от всички пазарни участници борсов индекс Down Jones Industrial Average преодоля нов, не достиган досега връх от 26 774 пункта, което е ясен сигнал, че щатската икономика не само върви отлично, но и перспективите пред нея са безоблачни. Този факт пък даде тласък и на пазарите на суровини и материали – и алуминият поскъпна с 2.5%, а петролът – с 5.5%, в рамките на последните няколко дни, достигайки четиригодишен връх.
В същото време Фед даде да се разбере, че инфлационните процеси в страната вървят според очакванията и следващото вдигане на основната лихва с нови 25 базисни точки ще се случи в края на тази година. Очакванията са до края на следващата година тя да надскочи 3 процента. Това е основната причина цената на десетгодишните щатски облигационни емисии да се понижи с 30 цента. В резултат на което доходността им се повиши с 3 базисни точки и така пропастта за доходността на немските облигации се разшири до 263 базисни точки, т.е. 2.63%, което никога досега не се е случвало и е своеобразен нов световен рекорд.
Полските и унгарските десетгодишни еврооблигационни емисии също бяха изкупени, като доходността им се повиши с по 2 базисни точки и достигнаха съответно 1.2 и 1.53% на годишна база.
Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, за трета поредна седмица остават незасегнати от кипящата пазарна суматоха. Доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. продължава да е 2.59% на годишна база, а на тези с падежи 2028-а и 2027 г. – съответно 1.52 и 1.26% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа, излизащи в падеж през 2024-а, 2023-а и 2022 г. все още се котират на равнищата от 0.53, 0.18% и минус 0.02% на годишна база.
След доста продължително затишие се забеляза известно раздвижване на вътрешния вторичен пазар на държавни ценни книжа. Търсенето на книжа се засили и котировките на цените им подскочиха нагоре с по 1 лев, което е сигурен сигнал за огромна турбуленция. В резултат на обратно пропорционалната зависимост цена/доходност последната се понижи рязко. Емисията ни с падеж след девет години вече се договаря при доходност от 0.75% годишно, което е с 10 базисни точки по-ниско спрямо седмица по-рано. Носената от седем- и петгодишните ни книжа възвръщаемост също се понижи, но с по-скромната стъпка от 5 базисни точки и вече е съответно 0.60 и 0.10% на годишна база. Книжата ни с остатъчен падеж от три години вече трайно не носят доходност – тя е минус 0.05 процента.
Излишъците при изпълнението на заложените бюджетни цели със сигурност ще надскочат 3 млрд. лв. до края на годината. Вместо на заложените дефицити ставаме свидетели на огромни излишъци. В същото това време финансовото министерство има желанието да понижи държавния дълг. Това са основните причини да не е емитирана нито една държавна ценна книга за тази година. Тя ще се окаже и единствената такава в най-новата ни история. Липсата на книжа на първичния пазар поражда дефицита им на вторичния и това е в основата на повишаването на цените им, респ. на понижаване на доходността им.
