Столичната община се отървава от тегобите си с парк "Врана", като го прехвърли на държавата.
Това става месец и половина след решението на Софийския градски съд по делото, заведено срещу Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария Луиза Хробок и петимата им братовчеди, деца на леля им княгиня Надежда. (за което в. "БАНКЕРЪ" писа), от което стана ясно, че държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е собственик на двореца "Врана" и на целия прилежащ към него парк – както този, който се владее в момента от царските наследници, така и терена, стопанисван от Столичната община.
В това решение Софийската община също беше осъдена като ответник – да върне на държавата владението на онази част от парка с площ близо 970 дка, която наследниците на Борис III й дариха през 2001-ва, непосредствено след като кметът Стефан Софиянски им реституира целия имот. Освен това магистратите решиха, че общината трябва да плати на държавата от 700 хил. лв. разноски по самото дело.
Сега от кметството обявиха, че няма да оспорват решението на съда като цяло, но ще предявят претенция единствено за намаляване на разноските по него.
С това прехвърляне на парка към държавата общинската хазна се отървава освен от грижи и от един доста значителен харч. Нека не забравяме, че от 2010-а до края на миналата година разходите на кметството за поддръжка и охрана на парка "Врана" възлизаха на 1 792 991 лева.
Или средногодишно издръжката му е гълтала по 400 хил. лева. Да не говорим за това, че първоначално паркът се е стопанисвал от специално създадено за него общинско предприятие "Парк-музей "Врана", а по-късно е прехвърлен към общинската фирма "Паркове и градски градини". Казано просто – по този начин средногодишните разходи за това "владение" надминават 100 000 лева. Според отчетите за миналата 2017-а общо разходите на общината за поддръжка на "Врана" са били 135 295 лева. Тези числа бяха посочени още през ранната пролет в отговор на питане на общинския съветник Иво Божков за статута, управлението и режима в парка "Врана", отправен на 6 декември миналата година.
От подробната информация за тези харчове стана ясно, че за поддържане на растителността на самия парк с торове, препарати, засаждане на цветя и храсти миналата година са били похарчени 37 984 лева. Водата, горивото, енергията, пълненето на езерото с лилиите и другите консумативи са глътнали 57 176 лева. Другите разходи, които са влезли в графата "външни услуги", в които влизат извозването на отпадъците, охраната и др., са били на стойност 40 135 лева.
Тук е моментът да припомним, че резиденция "Врана" беше нацяло реституирана през 2001-ва със заповед на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. В знак на благодарност към усмихнатия градоначалник царските наследници дариха на общината парка, като си запазиха собствеността върху двореца и прилежащия му терен от 21 дка, включително и прилежащите постройки: оранжерия, караулка, горска къща и още няколко съоръжения. Когато станаха ясни условията за дарението преди години, се появиха коментари, че единствената цел на това упражнение е била общината да поеме всички разходи по поддръжката на парка, а за царската фамилия да остане ползването, без да плаща данъци и други разходи за имота. Това беше особено вярно за първите 12 години след дарението, когато общината обгрижваше имота, но той бе изцяло затворен за граждани, както по времето на социализма, когато резиденцията се охраняваше от Националната служба за охрана. Паркът беше отворен за граждани чак през лятото на 2013 -а. Както става ясно, разходите за поддръжката му са доста повече в годините преди това. Колко е струвал паркът на общината в периода след дарението през 2001-ва до 2009-а включително – период, който включва и време, през което Симеон Сакскобургготски е бил премиер на страната, стана ясно едва през 2011 година. Харчът за този период е бил близо 3 млн. лева. Беше направена и съпоставката, че докато през 2010-а общината е платила близо 500 000 лв. за издръжката на парка, бившият цар премиер е платил едва 4200 лв. местни данъци.
Това, разбира се, си е било съвсем в реда на нещата, тъй като според договора за дарение Столичната община се е задължила да осигури за своя сметка охраната на парка така, както е организирана дотогава, без да променя числения състав на охраната. В задължението на охраната да се включи не само паркът, но контрол върху частните имоти на царската фамилия – двореца и територията около него. За посещението на граждани в парка общината се е задължила да определи съответен ред, дни и часове. Без да е посочено в какъв порядък. Това даде възможност години наред режимът за посещения в парка да бъде крайно ограничен, вероятно за да се осигури покоят на "владетеля".
